Откакто бе потушен фарса, наречен “преврат”, уж организиран от бунтовническите армейски части, ден след ден ставаме свидетели на истински метеж, провеждан от режима на турския президент Ердоган. Един след друг социално-икономическите сектори са подложени на мащабна чистка. Вече над 60 000 държавни служители са били арестувани или уволнени. Много други ги очаква сходна съдба, като разпитваните „издават“ имената на своите съучастници.
И преди сме виждали тази техника на кандидат-диктатори в историята. Хитлер опожари Райхстага, за което обвини комунистите, за да оправдае въвеждането на извънредно положение и поемането на изпълнителни правомощия. После той продължи да арестува всичките си опоненти и разпространи убийствения си режим.
В Съветския съюз Сталин използва убийството на своя съперник и шеф на ленинградската партия Киров, за да оправдае четиригодишната чистка из съветското общество, което доведе до убийството на милиони.
В Турция, въпреки всички правителствени крокодилски сълзи за 265 убити и 2100 ранени след театралния “преврат” от миналата седмица, истинските приоритети на режима бързо се очертаха – използване на събитията като претекст за чистка по дългите списъци с опоненти на президента Ердоган. Тримесечното извънредно положение позволи на президента да управлява с постановление, което бе форсирано от парламента, а Европейската конвенция за правата на човека беше суспендирана. Това значи, че Ердоган може еднолично да налага закони без одобрението на парламента и нито един съд не ще бъде в състояние да ги оспори. Той разполага с правомощия да разшири и без това силния си контрол върху медиите, да ограничава свободата на събранията и да провежда задържания и арести в огромни мащаби.
Ердоган каза пред Ройтерс, че нямало „пречка за удължаване на извънредното положение отвъд първоначалните три месеца“. Нищо чудно, че Чан Дундар, редакторът на опозиционния вестник „Джумхуриет“, описа положението на Турция при новите извънредни условия, като „потиснически режим, при който законът и свободите ще бъдат суспендирани, медиите – цензурирани, а парламентът – елиминиран.“
Паравоенни съдии?
Само часове след опита за преврат, 2700 съдии, включително и много от най-добрите в страната, са били задържани и/или арестувани. Действията са подплатени със списъците, изготвени преди преврата. Какво общо биха могли да имат тези съдии с опита за смяна на властта? В края на краищата, не видяхме облечени в туники съдебни служители да размахват картечници или да шофират танкове по улиците на столицата.
Съвпадение ли е, че през последните месеци Ердоган изрази гнева и разочарованието си от решенията на някои високопоставени съдии да освободят журналисти и учени, които той беше намислил да прати в затвора? Може би президентът се страхува, че същите съдии не са изпълнили заповедите му да хвърлят зад решетките десетките членове на парламента, които скоро трябва да бъдат съдени по новия закон, премахващ парламентарния имунитет? Ясно е, че благодарение на проваления преврат Ердоган ще завърши завземането на съдебната система, което той започна през 2014 г. Той самият допусна това в интервюто си за „Ал Джазира“, след преврата.
Учени командоси?
Защо му е на Ердоган да отстрани 1500 университетски преподаватели, деканите на факултети в страната? Академични щурмоваци ли блокираха мостовете над Босфора? Университетските преподаватели ли пилотираха военните хеликоптери? Съвпадение ли е, че над 2000 университетски учени разгневиха Ердоган чрез издаване на петиция срещу ненужната война, започната срещу кюрдите в югоизточната част на Турция? Същата война бе организирана с цел избирателите масово да се затичат към урните с бюлетини на АКП в последните парламентарните избори през ноември.
Истината е, че с превземането на директорските постове на всички факултети в Турция президентът вече ще разполага с правомощия да назначава и освобождава целия академичен състав в страната. Така ще започне да насажда религиозен фанатизъм, който обслужва единствено неговите интереси, в цялата система на висшето образование в Турция.
Учителите – съзаклятници в преврата?
А какво да кажем за 21 000 частни учители, които са уволнени, само заради това, че работят в училища, свързани с религиозното движение на Гюлен? Как е възможно да са били замесени в преврата? Може би са използвали учебните планове, за да организират разпределението на армейските части за военните бунтовници…
Държавни служители в брони?
Десетки хиляди държавни служители вече бяха уволнени, след като бе наложен методът на взаимно предателство из държавните ведомства. Въз основа на предварително изготвени списъци, хиляди служители бяха уволнени – от образованието, социалното осигуряване, околната среда и дори от държавният Департамент по спорт. Наистина ли очакват да вярваме, че служителите, които отговарят за спортни съоръжения, са метежници?
Армията
В допълнение към хилядите арестувани войници, след преврата са били задържани и около една трета от действащите 360 генерали в Турция. Това включва командири на военното разузнаване, генерали, отговорни за специалните сили, адмирали и лидери на военновъздушните сили. Още преди да започне разпита им, видяхме омачканите им натъртени лица по телевизията и техните полуголи тела, събрани в конюшните. Толкова за уверенията на Ердоган, че акцията му няма да отприщи изтезания и малтретиране.
Едва ли някой изпитва симпатия към командирите, които издадоха заповеди за стрелба по невъоръжени цивилни, но как да повярваме, че жалкият мини преврат е бил организиран от толкова много високопоставени и високо квалифицирани служители, от всички крила на турските военни служби?
Скалъпеният „преврат“ има всички отличителни белези на аматьорски спектакъл, организиран на ниско ниво, без особена координация и с много ограничен обхват. Ако такъв огромен масив от военни лидери наистина са били замесени в преврата, със сигурност щяхме да станем свидетели на истински метеж, в много по-голям мащаб, далеч по-добре организиран, обхващащ цялата страна, а не само няколко града. Все пак турските въоръжени сили са четвъртите по големина в света и втори по големина в НАТО, след САЩ. Как иначе да приемаме преврат, организиран от малко над 100 генерали и адмирали, който бе потушен в рамките на няколко часа, при първите признаци за съпротива от страна на полицията и демонстрантите.
Всъщност, всичко около „преврата“ е много съмнително, включително времето, което избраха организаторите. Кой организира преврат в десет часа в петък вечер, когато милиони от нас се хранят и разхождат навън? Сега чухме, че от Министерството на разузнаването вече са били наясно с преврата в следобедните часове. Дори Ердоган призна по телевизията, че е чул за него към 20:00 ч. С други думи, цели два часа преди дори да започне!
Как метежниците са успели да планират преврата с участието на множество генерали и командири и, ако вярваме на правителството, заедно с полицаи и хора от съдебната система? Да го разгърнат, без мащабните и страховити турски разузнавателни служби да заподозрат нещо? При това нито един от хилядите служители, които уж са участвали в преврата, не е докладвал на началниците си? Нито един не е бил прихванат от мащабната система за подслушване в Турция? Ердоган трябваше да признае в интервюто си за Reuters: „Пределно ясно е, че са налице съществени пропуски и недостатъци в нашето разузнаване, няма смисъл да се опитвам да го скрия, или да отрека“. Това би следвало да бъде най-голямото подценяване на десетилетието! Или просто е извинение, използвано за покриване на по-дълбок заговор, който същевременно осигурява още една причина за чистка в разузнавателните служби и налагане на по-надеждни кадри.
Кои са набедените организатори на преврата?
Опитват се да ни убедят, че метежът бил организиран от ислямското религиозно движение на Гюлен, чийто лидер живее някъде в Съединените щати. Фактът, че това бе обявено, докато превратът тъкмо започваше, преди изобщо някой от участниците да бъде разпитан или да се съберат доказателства, веднага повдига подозрения. Реакцията на правителството беше прекалено добре подготвена.
Що се отнася до обвинението, че движението на Гюлен организирало преврата, всеки в Турция, който знае нещо за общността на Гюлен, е наясно, че те имат малко или никаква подкрепа във въоръжените сили. Ето защо „гюленистите“ бяха в авангарда на организираните от анти-въоръжените сили наказателни преследвания през последните години при скандала „Ергенекон“ и последвалите смазващи процеси.
Смешно е да се мисли, че арестуваните генерали и адмирали са подкрепяли Гюлен. То може да звучи адекватно единствено в наложената от проправителствените медии атмосфера „Ердоган в Страната на чудесата“, която влияе дори на неосведомените и объркани международни медии. Както казват съвременните маркетолози, ако ще казваш лъжа, измисли по-голяма и я заяви уверено.
Оперативните методи на движението на Фетулах Гюлен
Добре известно е, че странният ислямски религиозен култ, проповядван от Фетулах Гюлен, винаги е действал чрез образователните институции и бизнеса, като поставя своите възпитаници на съответните длъжности и в институциите. През първите десет години от управлението на Ердоган, когато Гюлен и управляващата ПСР бяха в съюз, от въпросната общност осигуриха на своите последователи доста държавни постове в министерствата по публични политики. Осигуриха на Ердоган неговите „кадри“.
Съюзът Гюлен – Ердоган се разпадна преди три години, когато политиките му на засилен тоталитаризъм принудиха Ердоган да отхвърли всякакво споделяне на властта с бившите съюзници. Тогава той реши да се отърве от „гюленистите“. Съвсем наскоро той „разкри“ „терористична“ организация, която те са създали и нарекли ФЕТО – съкращение или име, зад което дори не стои дадена кауза. Всъщност, доколкото знаем, никога не са бомбардирали, не са поръчали похищение или убили някой. ФЕТО явно са най-странната терористична организация, която светът някога е виждал. В действителност това е една измислена от турското правителство организация, чрез която особено през последната година удобно се прилепва етикета „терорист“ и върху движението на Гюлен. А на общественото съзнание всичко това се поднася добре омесено и направо приравнено към кюрдската ПКК и Ислямска държава. Така Ердоган оправдава и превземането на гюленистки фирми, училища и медийни канали.
Кой всъщност организира преврата?
С подкрепата на армията превратът би могъл да е организиран единствено от проататюркски, просветски групи офицери. Множеството висши генерали и адмирали, които бяха арестувани, са работили десетки години, за да стигнат до тези високи позиции. Десетилетия, през които всеки знаеше, че армията в Турция е изцяло доминирана от секуларистката идеология на Ататюрк.
Турските въоръжени сили винаги са били опора срещу ислямските политически движения, независимо дали ставаше въпрос за старата Партия на благоденствието, за по-модерните версии на ПРС, или за движението на Гюлен. Тази армия дори изкара танкове по улиците, като част от „мекия“ преврат през 1997 г., за да свали Партията на благоденствието от власт.
Всъщност, още през 2007 г., водещи фигури в армията са обмисляли организирането на преврат срещу възможността кандидатът на ПСР Абдуллах Гюл да стане президент. Това личи и от изявлението на военните бунтовници, което бе прочетено по държавната телевизия в началото на „преврата“ и звучеше съвсем проататюркско, просветско. Това няма как да бъде написано от хората на Гюлен. Странното е, че за това никой не говори. Колко удобно!
Що за преврат бе това?
Възможно е „превратът“ в действителност да е бил фалшива операция, подготвена и проведена от страна на правителството. В края на краищата няма да е първият път, когато правителството жертва невъоръжени турски граждани, за да подпомогне борбата си за опазване и разширяване на властта. Атентатите в Суруч и Анкара, организирани през 2015 срещу прокюрдската Народна демократична партия (на турски – HDP), при които загинаха 150 души, a стотици бяха ранени, носеха всички белези на правителствени акции, осъществени с помощта на пълномощници от Ислямска държава. Атентатите се вписаха много удобно в продължителната кампания на ПСР, която включваше запалване на 250 представителства на HDP из страната. Всичко това успешно провокира дейците на HDP към улични боеве и по този начин ги дискредитираха при вторите парламентарни избори.
Въпреки това няма сигурни доказателства, че „превратът“ има някаква връзка с тези събития. Казано с други думи, тромавата, аматьорска и ограничена като обхват операция може да е била дело на правителствени „агенти-провокатори“ с участието само на няколко висши офицери и с подкрепата на нисшите рангове. План, предварително известен и окуражен от разузнавателните служби на правителството. И показно смазан преди да се развихри.
Надяваме се, че истината ще излезе на бял свят някой ден. Може би по-рано, отколкото очакваме, ако публикациите на WikiLeaks с масива от документи на ПСР разкрие информация, свързана със събитията.
Разширяване на президентските пълномощия
Какво се случва? Ясно е за всеки, който внимава, че цялата тази работа е предназначена да осигури средства за отстраняване на президентски конкуренти и врагове. За „очистване на държавните институции“, както Ердоган постави въпроса в деня след „преврата“. Така президентът бързо разширява властта си в тези области от държавата и обществото, които все още не доминираше. Досега поне армията не бе превзета от Ердоган, тъй като се ръководеше от офицери на принципа на фундаменталния секуларизъм, който Ататюрк въведе с идеята, че религията и политиката не трябва да се смесват.
Само преди ден в интервю за Reuters президентът Ердоган пусна духът от бутилката, когато обяви, че „в рамките на много кратък период от време ще се появи нова структура. С тази нова структура, вярвам, че въоръжените сили ще получат свежа кръв.“
Мрачно бъдеще за Турция
С цел да повиши параноята, тези дни министърът на правосъдието Бекир Боздаг предупреди, че е възможна подготовката на втори военен преврат. Явно властите искат да запазят трескавата атмосфера, за да няма пречки за многобройните арести и уволнения. Те насърчават своите поддръжници да продължават протестите всеки ден и съответно ежедневно пристигат доклади за младежки банди на ПСР, които се обикалят улиците дори в малките градове, крещят и раздават заплахи.
Вече бяха задържани някои журналисти и застъпници за правата на човека. Така например на следващия ден след свое интервю пред „Вашингтон пост“ за репресиите в Турция правозащитникът Орхан Кемал Ченгиз е бил задържан на летището в Истанбул.
Отнети са 42 телевизионни и радио лицензии. Колко остава до заглушаването и на последните опозиционни гласове…
Сега двете опозиционни партии – РНП (CHP) и ПНД (MHP), които се застъпиха за правителството след „преврата“ и помогнаха да се приеме законът за извънредно положение в държавата, вече изразяват загриженост, че извънредното положение вероятно ще концентрира твърде много власт в ръцете на Ердоган. Жалко, че не са се замислили за това по-рано. Репресиите скоро може да ударят и по тях. Ердоган първо атакува най-близките си конкуренти като Гюлен, или най-сериозните си врагове като НДП и останалите секуларисти в държавата. Следващи на опашката очевидно са останалите опозиционни партии.
Изглежда тези жалки опозиционни партии не разбират, че ПРС не е нормална буржоазна политическа партия, която има желание да играе парламентарната игра: малко на власт, след това за известно време в опозиция.. По-скоро става въпрос за масово социално, политическо и религиозно движение, решено да поеме властта за постоянно, да проникне и да доминира всички институции на обществото. Неговият електорат от десет милиона членове се нуждае от постоянно подхранване с услуги, работни места и бонуси. Ако някой ден кранчето секне, целият проект ще започне да се разпада. Ясното съзнание за това непрекъснато кара лидерите на управляващата партия да разпростират все по-надалеч пипалата на октопода – във всяко кътче на обществото, в търсенето на повече ресурси, за да хранят своите поддръжници.
ПРС използва религията, като я смесва с политиката, за да бетонира положението си и да представи всичко това като свещен поход. Не случайно джамиите в цяла Турция излъчваха призива за молитва по време на „преврата“ в петък (15 юли), за да вдигнат на крак вярващите, да ги изкарат на улицата в защита на „техния“ режим. Не е съвпадение и фактът, че десетки имами се появиха по улиците в Истанбул в марш срещу преврата заедно със своите последователи.
Смъртно наказание
Ердоган представи идеята за повторно въвеждане на смъртното наказание, за да може да екзекутира някои от задържаните и да уплаши останалата част от критиците си. Когато Европейският съюз го предупреди, че подобен ход ще доведе до анулиране кандидатурата на Турция за членство в ЕС и ще погребе всяка надежда за безвизов режим на пътуване за турските гражданите, той просто сви рамене и демонстрира пълна липса на загриженост. В отговор на критиките на френския външен министър относно репресиите след преврата, Ердоган му казал да си гледа работата.
Тези, които все още поддържат тезата, че Ердоган е просто марионетка на американския империализъм, сериозно подценяват турския президент. Той има своя собствена програма за абсолютна власт и е готов да направи всичко, за да го постигне. В действителност той се стреми да изгради свой личен империализъм. Всеки, гледал отвратителните видеоклипове, които се излъчват по националната телевизия, може да види претенциите му да се превърне в съвременна версия на Османския император, който трябва да бъде „обожаван“ от своите последователи.
Задава се лавина от лъжи
Пригответе се за един безкраен поток от обвинения и планини от изфабрикувани доказателства, изложени в проправителствените медии. Вече се появяват абсурдни истории за големи скривалища на оръжие, които се намирали в офисите на съдебните прокурори… Естествено, нали трябва да има претекст за чистката.
Очаквайте цял куп самопризнания от арестуваните – Сталин научи света как да сплашва затворниците, за да ги накара да твърдят обратното на истината. Каквото и да са признали, не го вярвам. Всичко ще бъде изстръгнато под натиск и при явно незачитане на основните човешки права.
Тези, които вече са разпитвани, може да дадат имената на всички, които познават, само и само да се измъкнат от заплахите и натиска – както са правили и много затворници на латиноамериканските диктатури през 70-те. Така арестите ще се разпространяват във все по-широки мащаби, докато режимът заглуши и кастрира всякаква възможна съпротива.
Bir Gun… (Някой ден…)
Там, където има живот, има надежда – и дори в тези мрачни времена, надеждата трябва да се поддържа. Всички режими падат. И колкото по-силни са, толкова по-тежко се сгромолясват. Един ден и управлението на Ердоган ще достигне до своя край. Както свършиха и латиноамериканските диктатури, от чиито затвори въпреки мракобесието ехтеше онова легендарно Venceremos (Ще победим)…
About The Author
