Всяко размахване на пръст от властта към журналисти и критици, всяко запушване на уста, всяко поръчково уволнение е достойно за кипналото сега възмущение около скандала с грубата реакция на министър Вежди Рашидов заради предаване на БНТ. За подобна обществена нетърпимост обаче е достойна цялата болна гора, в която ни принуждават да живеем, а не само отделното ѝ грозно листо.
Уви, средата става все по-отровна и това личи с всеки изминал ден. Колко достойни и умни журналисти, които караха обществото да мисли, загубиха работа и трибуна само през последната година? Колко издания и предавания бяха спрени? Колко демонстративни разправи с независимите слово и мисъл отправиха предупреждения какво го чака всеки различен от статуквото?
Последствията трупат обществено невежество, нисък хоризонт на взискателност и неспособност за преценка на същински важните проблеми, изискващи отговорни решения. Това прави много по-лесно политическото и геополитическото управление на такъв „човешки материал”.
Нека погледнем от какво отвлича обществените внимание и енергия само сегашният скандал с Вежди Рашидов. По време той съвпада с поне два много по-сериозни и опасни процеса, които могат да окажат трайно и дълбоко влияние върху живота на всички ни. Единият е свързан с т.нар. Антитерористичен закон, който вече е внесен от правителството в Народното събрание и който ще постави под военен контрол гражданските права и свободи в България под претекст за борба с тероризма. Другият произтича от започващата днес среща на НАТО във Варшава, която ще стяга общ източноевропейски фронт срещу Русия и ще тика България в антируски „съюзнически флот” в Черно море заедно с Турция, Грузия и Румъния.
Тези теми присъстват в малкото оцелели български медии предимно в безличен и синхронизиран с доминиращото статукво вид. Почти не останаха издания, готови да осигурят авторитетна трибуна за критични мнения по тези и други съществени за войната и мира въпроси. Както почти не останаха и самостоятелно мислещи и провокиращи към мислене журналисти, които хем още да не са уволнени, хем да рискуват прехраната си, за да анализират парливи проблеми и да задават неудобни въпроси.
Тенденцията е световна. Това се случва навсякъде. Най-често под фалшивата мантра, че истинската свобода на словото днес била в социалните мрежи и затова от „стари медии” вече нямало нужда. А медиите, които искат да са „модерни” и най-вече да оцелеят, се уеднаквяват до семпли ретранслатори на „печеливши” новини и на все по-елементаризирани пропагандни послания, обслужващи онези, които дават парите.
Резултатът? Онагледи ни го съвсем наскоро прословутият Brexit. По-точно едностранчивата му, повърхностна, направо плоска – като за екран на смартфон, местен с инфантилно пръстче – медийна интерпретация.
Десетилетия наред авторитетни имена в нашата и световната журналистика, отмиращи днес като динозаври в новия ледников период, предупреждаваха, че ще стигнем дотук. И неуморно подсещаха за метафоричния „ефект на пеперудата” – която, ако махне с криле в Китай, може да предизвика земетресение в Калифорния. Тоeст – ако започнеш война в Ирак, ще получиш чудовището „Ислямска държава”. И не, това не е някъде там, далеч, зад хоризонта. Всички сме атоми в този единен планетарен организъм. Но той е обречен на саморазяждане, ако пулсът му не се следи и анализира от журналисти с рефлекс към нарушените световни баланси, с изострен морал, със социална чувствителност, ако гилдията ни е тикана да се превърне само в обслужваща свита от микрофонодържачки.
За финал ще си позволя един обширен цитат. Информация за размисъл. За съпоставка с онова, в което сме потопени всички.
Искам да припомня на колегията някои акценти от книгата „Тихо оръжие за тихи войни” на американския професор лигвист и философ Ноам Чомски, прочут най-вече с това, че не си мълчи за опасностите пред човечеството. Преди няколко години самият Чомски извади от книгата си и разпространи като „наръчник” десетте стратегии за манипулиране на обществото чрез средствата за масова информация. Ето кои са те според Чомски:
1. Отвличане на вниманието
Базов елемент на социалния контрол е стратегията на разсейването. Целта е да се отвлече вниманието на обществото от важните въпроси, решавани от политическите и икономическите елити с помощта на технологията на „наводняването” или „удавянето” чрез непрекъснато разсейване с незначителна информация. „Постоянно отвличайте вниманието на гражданите от истинските социални проблеми, дръжте ги в плен на въпроси, които нямат реално значение. Обществото трябва да е заето, заето и заето. То никога не трябва да мисли: направо от полето – в обора, при другите животни” („Тихо оръжие за тихи войни”).
2. Създай проблем – предложи решение
Този метод се нарича и „проблем-реакция-решение”. Създава се проблем, „ситуация”, предизвикваща определена реакция на обществото – за да може хората сами да пожелаят решаването му. Например, да се допусне ръст на насилието в градовете или да се организират кървави терористични актове, за да настоят гражданите за приемане на закони за засилване на мерките за сигурност и за провеждане на политика, ограничаваща гражданските свободи. Или пък да се предизвика икономическа криза, за да се възприеме като необходимост ограничаването на гражданските права и демонтирането на държавните органи.
3. Постепенност
За да се внедрят непопулярни решения, е необходимо просто те да се прилагат постепенно, капка по капка, с години. Именно така са били наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберлизмът) през 80-те и 90-те години: ограничаване на ролята на държавата, приватизация, несигурност, масова безработица, заплата, която вече не гарантира достоен живот. Това са все изменения, които при едновременното им прилагане, биха предизвикали революция.
4. Отлагане
Още един начин да се приемат непопулярни решения е те да се представят като „болезнени и необходими” като се постигне в определен момент съагласието на гражданите тези решения да се приложат в бъдеще. Много по-лесно е да се приемат всякакви жертви по-нататък във ремето, отколкото сега. Първо, защото това няма да се случи незабавно. Второ, защото масовото съзнание винаги е готово да подхранва наивните надежди, че „утре всичко ще е по-добре” и че исканите жертви може и да се избегнат. Това предоставя на гражданите повече време, за да свикнат с мисълта за измененията и смирено да ги приемат, когато дойде моментът.
5. Инфантилизиране на народа
По-голямата част от рекламата, насочена към широката публика, използва език, аргументи, символи и особено интонации като за деца. Сякаш зрителят е малко дете или е умствено изостанал. Колкото по-силно искаш да излъжеш, толкова по-инфантилен трябва да е тонът на общуването. Защо? „Ако се обръщате към адресата така, сякаш е на 12 години или по-малко, то според законите на възприятието е силна вероятността той да отвръща или реагира също като дете – некритично”. („Тихо оръжие за тихи войни”).
6. Повече емоции, по-малко разсъждения
Използването на емоционалния аспект е класическа технология за блокиране на рационалния анализ и на критическото възприятие на личността. Освен това използването на емоционалния фактор позволява да се отвори вратата в подсъзнателното, за да се вкарват там мисли, желания, страхове, опасения, принуджаване или необходимите модели на поведение.
7. Дръж хората в невежество и посредственост
Създавай зависимо общество, неспособно да разбира технологията и методите на социалния контрол и потискане. „Качеството на образованието, предоставяно на нисшите социални класи, трябва да е колкото се може по-посредствено, за да се съхранява разривът чрез невежество между висшите и нисшите социални класи и за да е невъзможно преодоляването му”. („Тихо оръжие за тихи войни”).
8. Подтиквай масите да се увличат по посредствеността
Внедрявай сред масите мисълта, че е модерно да си тъп, пошъл и невъзпитан.
9. Засилвай чувството за вина
Направи така, че хората да смятат себе си за виновни за своите беди и неуспехи – заради недостатък на интелект, способнсти или усилия. Така вместо да въстанат срещу съществуващата система, те ще се чувстват безпомощни, ще се самоизяждат. Това води до депресивни състояния и ефективно способства за сдържане на действията на човека. А без действия няма и революция.
10. Научи за хората повече, отколкото те знаят за себе си
През последните 50 г. научните постижения доведоха до бързо нарастване на разрива в познанията между основната обществена маса и онези, които са част от управляващите елити или ги използват. Благодарение на биологията, невробиологията и преложната психология „системата” ползва най-напредналите открития по отношение на човешкото същество във физически и психологически план. „Системата” е способно по-добре да разбира човека, отколкото той себе си. Това означава, че в повечето случаи „системата” има повече контрол и повече власт над личностите, отколкото личностите над себе си.
[box type=“info“ style=“rounded“]
Текстът е бил публикуван в сайта на Съюза на българските журналисти на 9 юли 2016 г.[/box]
