В категории:Свят

Броят на затворените журналисти достига нов рекорд

Турция, Китай и Египет отговарят за повече от половината журналисти, хвърлени в затвора заради работата си

 

Репресиите след неуспешния военен преврат изведоха Турция на първо място по брой на арестуваните журналисти. Снимка: http://anccanada.org

Броят на намиращите се в затвора журналисти по цял свят е достигнал нов рекорд през 2017 г., съобщава Комитетът за защита на журналистите (CPJ). За втора поредна година повече от половината затворени заради работата си се намират в Турция, Китай и Египет.

„Тази тенденция отразява потискащия провал на международната общност да намери отговор на глобалната криза в свободата на словото. Конкретно Съединените щати не само не изолират страните, налагащи репресии, но и се ориентират към авторитарни лидери като турския президент Реджеп Евдоган и китайския президент Си Дзинпин”, коментира директора на CPJ Елана Бейзър. Тя изтъква, че в добавка към това реториката, приоритетите и отношението на Доналд Тръмп към критичните медии  подсилват аргументите, с които подобни лидери оправдават затварянето на журналисти.

В световен мащаб близо три четвърти от затворените журналисти са обвинени в анти-държавна дейност, като често властите използват неясните и широки дефиниции на закони против тероризма. Броят на затворените за разпространение на „фалшиви новини” журналисти също нараства до рекордните 21.

CPJ изготвя годишен доклад за затворените журналисти от началото на 90-те години. В тазгодишния преглед организацията отчита, че 262 журналисти се намират зад решетките по цял свят във връзка с работата си. Това е нов исторически рекорд, след като миналата година бройката достигна 259. Три държави – Турция, Китай и Египет – са отговорни за хвърлянето в затвора на 134-ма журналисти, или 51% от всички.

Турция остава рекордьор по брой на затворените журналисти за втора поредна година, макар че броят им е намалял до 73-ма, спрямо 81 през 2016 г. Десетки други журналисти очакват процес, а постоянно се извършват и нови арести. В някои случаи на затворени журналисти CPJ не е успяла да установи връзка с работата им, поради което броят на осъдените се различава от този в доклади на други организации. Всички затворени или разследвани журналисти в Турция, които CPJ е успяла да идентифицира, са обвинени в антидържавни престъпления.

Репресиите срещу турската преса започват в началото на 2016 г. и се ускоряват след проваления опит за преврат през юли същата година – който според правителството е дело на мрежата на бившия съюзник на Ердоган Фетхуллах Гюлен. Преследването на „гюленистите” върви паралелно с репресиите на кюрдското малцинство и про-кюрдски партии и организации. Някои журналисти са обвинени в терористична активност само заради използването на мобилното приложение Bylock, или заради банкови сметки във финансови институции, които се считат за гюленистки.

Заради доскорошния съюз между партията на Ердоган и движението на Гюлен, понякога преследванията водят до абсурдни ситуации. Един пример за това е изявеният журналист Ахмед Шик, който през април бе оправдан по обвиненията в тероризъм след шестгодишен процес, в който обвиняемите твърдяха, че са жертви на полицейски и съдебни служители, свързани с Гюлен. Шик обаче остана в затвора заради нови обвинения в тероризъм и предполагаеми връзки… с Гюлен. Много от съдиите, прокурорите и полицейските служители, участвали в предишния процес, също вече са обвинени в терористична дейност. Шик посочи това противоречие в обръщението си към съда през юли, в което журналистът също така изтъква, че „в Турция някои членове на съдебната система са се превърнали в гробокопачи на справедливостта”

Друг пример за откровената цензура, налагана от турските власти е от месец март, когато истанбулски съд нарежда освобождаването на 19 журналистиу арестувани след опита за преврат. Прокурорът обаче обжалва това решение и журналистите са арестувани отново още преди да напуснат затвора. Съдиите, наредили освобождаването им, бяха отстранени.

Правителството на Ердоган обаче изглежда плаща малка цена за репресиите както във вътрешен, така и във външен план. През април Ердоган спечели с минимална преднина референдум, който ще превърне страната президентска република и ще му осигури още по-големи правомощия. На международната сцена германският канцлер Ангела Меркел и други представители на Берлин многократно са настоявали за освобождаването на кореспондента на Die Welt Дениз Юцел, който от февруари е задържан в Турция без да са му повдигнати обвинения. Съюзниците на Турция в НАТО и членките на ЕС обаче са обвързани с Анкара по линия на договорките за ограничаване на бежанския поток и други споразумения за сътрудничество, поради което не смеят да предприемат по-сериозни мерки. Доналд Тръмп от своя страна прие Ердоган в Белия дом през май, като по време на посещението охранителите на турския президент нападнаха про-кюрдски протестиращи насред Вашингтон. Въпреки този скандал, няколко месеца по-късно Тръмп похвали Ердоган като свой „приятел” .

Страни с най-голям брой затворени журналисти. Интерактивна карта с актуални данни за 2017 г. може да намерите на този адрес: https://cpj.org/data/imprisoned/2017/#~(status~’Imprisoned~charges~(~)~localOrForeign~(~)~gender~(~)~employedAs~(~)~jobs~(~)~coverages~(~)~mediums~(~)~cc_fips~(~)~end_year~’2017~group_by~’location)

Китайският президент Си Дзинпин също се радва на засилени позиции у дома и в чужбина въпреки преследването на журналисти. През тази година броят на китайските журналисти, хвърлени зад решетките е нарастнал до 41, спрямо 38 през 2016 г. Освен представители на медиите в китайските затвори се оказват и все повече активисти и правозащитници. От CPJ отбелязват, че по време на визитата си в Пекин през ноември президентът на САЩ не е повдигнал въпроса за човешките права. Макар по време на кампанията си Тръмп да се изявяваше като агресивен критик на Китай, сега изглежда желае да предоговори търговските отношения  между двете най-големи икономики в света, както и да използва Пекин като посредник при преговорите със Северна Корея. New York Times отбелязва, че изглежда тече размяна на ролите, при която САЩ се нуждаят от помощта на Китай повече, отколкото Китай се нуждае от САЩ.

По-рано тази година Си затегна контрола си върху властта, след като Конгресът на управляващата Комунистическа партия го избра за нов петгодишен мандат и вписа името му в Конституцията, с което го издигана до нивото на Мао Дзедун. Правозащитните организации смятат, че под управлението му репресиите са достигнали нивата от 1989 г. Странните обстоятелства около смъртта на нобеловия лауреат Лиу Сяобо през юли и на писателя Янг Тонгян през ноември увеличават опасенията за състоянието на човешките права в страната.

Броят на затворените журналисти в Египет е спаднал от 25 на 20 през тази година, но повечето от тях се намират в тежко здравословно състояние. Сред арестуваните е фотографът Махмуд Абу Зейед, известен като Шаукан, който се оказва в затвора заради отразяването на жестокото разпръскване на протести от страна на египетските сили за сигурност. Шаукан е в предварителния арест вече четири години и заедно с още 738 души е обвинен в притежание на оръжие, незаконно събиране, опит за убийство и убийство. Той страда от анемия и се нуждае от преливане на кръв, но властите му отказват болнична грижа.

От 20-те журналисти, намиращи се в египетските затвори в момента, срещу 12 няма повдигнати обвинения. През април властите приеха нов драконовски анти-терористичен закон, който освен всичко друго позволява ограничаване на правата и свободата на действие на журналисти, дори когато вече са били оправдани по обвинения във връзки с терористи. Въпреки жестоката разправа с опозицията и потискането на свободното слово, правителството на генерал Абдел Фатах ел-Сиси се радва на тясно сътрудничество в сферата на сигурността както с Вашингтон, така и с Москва и Берлин.

В световен мащаб 194 от намиращите се в затвори журналисти, или 74% от всички, са обвинени в антидържавна дейност. В доклада на CPJ се посочва, че правителствата използват широките и неясни формулировки в антитерористичните закони, за да сплашват критиците си в медиите. Често в законовите формулировки отразяването на терористична дейност бива приравнявано със съпричастност към нея.

Тридесет и пет журналисти по цял свят за затворени без срещу тях да има публично известни обвинения. Липсата на правен процес в някои държави води до такава липса на информация, че CPJ не може да установи защо определен журналист се е оказал в затвора, какво е здравословното му състояние и понякога дали е все още жив. CPJ посочва че на места като Еритрея и Сирия има журналисти, за които се знае, че са задържани от властите, но от години за тях не се е чувало нищо, освен непотвърдени слухове за изтезания и екзекуции.

Според данните на CPJ 97% от арестуваните журналисти са местни, а не чуждестранни. От всички затворени 22, или 8%, са жени, а 75-ма, или 29%, са работели на свободна практика. Политиката се очертава като най-опасната тема за журналистите, тъй като това е ресорът на 87% от задържаните. Страните, които за пръв път влизат в доклада през тази година са Алжир, Камбоджа, Демократична република Конго и Република Конго, Еквадор, Екваториална Гвинея, Гватемала, Ирак, Мароко, Нигер, Пакистан, Сомалия, Уганда и Украйна.

От Комитета за защита на журналистите изтъкват, че ще продължават да попълват информацията за състоянието на арестуваните журналисти, за да държат правителствата отговорни. Организацията също така поддържа база данни за журналистите, убити в изпълнение на служебните си задължения.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар