Как да откриеш фиктивно училище, когато си министър на образованието

Начинът на финансиране на средното образование поставя училищата и министерството от двете страни на барикадата. От позиционната им война губят учениците

“Когато има установено нарушение, по сигнал, се прави съответната… съответната проверка и министерството вече е направило необходимите стъпки” – обяснява пред NOVA образователният министър в оставка Меглена Кунева с тон, който едва ли вдъхва доверие у някого. Поводът е поредното училище, в което са записани десетки призрачни ученици, които не стъпват в класната стая.

На дъската може да видите пълен списък да полезните действия на МОН срещу фиктивните училища

Министерството, разбира се, няма как да е направило необходимите стъпки, тъй като не е направило никакви стъпки, за да се пребори с това явление. Освен ако някой смята, че смяната на медицинските бележки с амбулаторен лист и въвеждането на електронни дневници са нещо подобно. Твърдението, че амбулаторният лист се фалшифицира по-трудно от медицинската бележка, може да бъде направено само от човек, който е чувал за съществуването на ученици, но никога не е срещал такъв. Ефектът от електронните дневници досега е само двойно счетоводство за учителите срещу същото заплащане.

Системата на финансиране на училищата на брой ученик (т.нар. делегирани бюджети) просто принуждава училищата да прикриват проблемите си вместо да търсят съдействие. Учителите, които не искат да се включат в тази игра, лесно биват сменяни с други без подобни задръжки. 

За последните няколко ръководства на Министерството на образованието можем спокойно да заключим, че са се провалили напълно в опитите да пресекат явлението „фиктивни ученици“, макар и да бяха демонстративно уволнени няколко директора по този повод. Затова тук предлагам няколко съвета, как на първо време министерството да изпреварва медиите в откриването на очевидното, а един ден – защо не – да се захване с истинските проблеми на образованието у нас.

1. Използвай наличните данни

Отварям сайта с резултатите от задължителната матура по български език и литература и избирам произволно училище с много слаб резултат на нея. Тук не посочвам кое е, защото вероятно има десетки такива и няма смисъл да персонифицираме проблема с един или друг директор, както прави посоченият по-горе репортаж.

Правя просто сравнение на броя на учениците, които са се явили на матурата и броя на абитуриентите, чиито снимки лесно откривам в местната преса. Оказва се, че 30% от абитуриентите въобще не са се явили на матура. Колко ученика са толкова фиктивни, че не са се явили и на абитуриентската си вечер, не можем да разберем, защото сайтът на училището не е обновяван от 2013 г. Вероятно, в министерството все пак разполагат с информация и лесно биха могли да направят такава проверка. Учениците, които все пак отиват на матурата, постигат среден резултат от слаб (2.7), който не навежда на мисълта за редовно посещение на учебни занятия.

2. Използвай горските инспектори

Не самите горски, разбира се, а техният подход, когато пращат проверяващи от други региони, за да прекъснат местните зависимости. Във всеки регионален образователен инспекторат много добре знаят в кои училища има фиктивно записани ученици и участват в замазването на проблема, защото не могат да се справят с него и не искат да загубят работата си. Съответно, ако изобщо решат да правят проверка, се затварят в директорския кабинет и преглеждат документите, като от време на време подхвърлят някоя добра дума за дисциплината на учениците, които въобще не се чуват. В същото време класните ръководители звънят на пожар и плащат таксита, за да съберат няколко ученика за всеки случай.

3. Използвай зимата

В края на първия учебен ден след “дървената” ваканция пратете някой скучаещ инспектор да огледа училищните дворове. И в малките градове ще откриете поне 1-2 училища, чиито дворове са подозрително неутъпкани, а пред входовете им няма купчини от чаши за кафе и търкалящи се фасове. Това не е шега.

4. Стимулирай учителите

Не онези, които се затварят в класната стая и четат вестник, докато часът свърши, за да не ги попита никой защо не преподават. Не и онези, които ще изтрият с гумичка отсъствията, нанесени от техен колега, защото показват, че не са си свършили работата. Нужда от подкрепа имат учителите, които търсят учениците от личните си телефони и обикалят домовете им на собствени разноски в свободното си време. Има такива.

5. Финансирането, глупако

В момента училищата и МОН са врагове. За хиляди учители и стотици директори ситуацията е такава, че ако решат да се изправят срещу проблемите в средното образование, първата и последна награда, която ще получат, е регистрация в Бюрото по труда. А там дават все по-малко. Причината е, че значителна част от училищата не следват буквата на закона в една или друга степен, тъй като в противен случай биха отворили дупка в бюджета си, който често стига само за заплати на персонала.

Ако от сметките им изчезнат няколко десетки хиляди лева, те ще трябва да съкратят паралелки, персонал или дори да бъдат закрити, от което ще пострадат най-вече учениците, които все пак ходят на училище. Затова на много училища им се налага да заобикалят документацията, а на проверяващите – да заобикалят тях.

Покрай тези маневри не е голяма изненада, че грамотността заобикаля близо половината ученици, които ходят на училище. За останалите още не говорим.

Оставете коментар

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

RomaniaSerbiaEnglishGreek