В категории:Европа / Свят

Обединените десни скандират за избори в Испания (снимки)

Заклеймяването на соцпремиера Педро Санчес за хипотетичния му сговор със сепаратистите в Каталуня събра в единен фронт Народната партия, „Сюдаданос” и ултрадясната Vox, които заедно изведоха феновете си на мадридския площад „Колон”. Какъв бе „манифестът” на демонстрантите и защо соцпартията нарече събитието „провал”?

Макар това никак да не се искаше на Пабло Касадо (Народна партия) и на Алберт Ривера ("Сюдаданос"), ключова фигура на днешния митинг на обединената десница на площад "Колон" в Мадрид се оказа лидерът на ултрадясната Vox Сантяго Абаскал (в центъра на снимката, с вдигнати напред ръце). Снимка: EFE
Макар това никак да не се искаше на Пабло Касадо (Народна партия) и на Алберт Ривера („Сюдаданос“), ключова фигура на днешния митинг на обединената десница на площад „Колон“ в Мадрид се оказа лидерът на ултрадясната Vox Сантяго Абаскал (в центъра на снимката, с вдигнати напред ръце). Снимка: EFE

Вместо да изпълни заканите си и да бутне от премиерския пост премиера Педро Санчес, радикализиращата се и вече обединена десница в Испания всъщност може да го укрепи във властта. Така разчетоха доста наблюдатели ефекта от днешната амбициозно прокламирана като „вододел” масова антиправителствена демонстрация в центъра на Мадрид на двете десни парламентарни партии – Народната партия и „Сюдаданос”, плюс извънпарламентарната и ултрадясна Vox.

Трите формации дружно скочиха срещу Санчес в средата на току-що отминалата седмица, когато произволни интерпретации на някои политици и на част от медиите, го изкараха виновен за недоизяснени договорки с каталунските сепаратисти. Десницата алармира, че постигнатите при този диалог компромиси нарушават конституцията, обяви Санчес за „предател”, поиска оставката му и обяви курс към предсрочни избори.

Веригата от откровено манипулативни тълкувания, физическото отсъствие на премиера от страната (той водеше по същото време разговори в Страсбург), лошата ориентация на каталунските националисти в динамиката на събитията и екзалтацията на десницата вдигнаха политическото напрежение в страната до пожароопасни висоти само за броени часове. Докато Санчес се върне от еднодневното си отскачане до Страсбург на 7 февруари за важни разговори пак по каталунския казус, Народната партия, „Сюдаданос” и Vox вече бяха обявили свикването за днес на общата си антиправителствена демонстрация, която предварително анонсираха като „незапомнена” и „повратна”.

Както коментира днес в. „Ел Паис”, ако политиката все още се правеше там, където ѝ е мястото – в парламента и другите политически институции, вместо на площада, и ако стъпваше върху задълбоченото проучване на достоверните факти и процеси, всичко сега би се оказало само буря в чаша вода. „Барикада” вече писа за причината на гнева на десните. Той бе предизвикан от факта, че преговорите между каталунските партии и правителството в Мадрид по проблемите в автономната област ще се водят не в местния парламент в Барселона, а на т. нар. „партийна маса”, каквато била договорена по време на срещата на Санчес с каталунския премиер Ким Тора през декември. А най-силно бе ядосана десницата от това, че диалогът ще се насочва и координира от някакъв посредник – фигура, чието наличие би могло да приравни каталунската автономна власт към централната в Испания. Знае се, че това е отдавнашно желание на сепаратистите, но Мадрид винаги е отказвал подобен подход, защото това наистина противоречи на конституцията, даваща на Каталуня само автономен статут.

Без да се потърсят изобщо разясненията на Санчес и без да се проверят фактите (например, че въпросният посредник ще е само техническо лице за координация), десницата спешно и вкупом реши, че премиерът се е поддал на сепаратисткия натиск и е „предал” интересите на държавата. Именно затова още в четвъртък насрочи за днес прословутия си митинг под надслова „За единна Испания. Избори!”.

Масло в огъня наляха и каталунските националистически партии, които не схванаха колко високо е скочило нажежаването отдясно. И вместо поне да си замълчат за момента, също се обадиха да поставят нови условия на правителството на Санчес. Трябва да напомним, че идната седмица в парламента в Мадрид предстои гласуване на бюджета, изготвен от кабинета. И това ще е своеобразен вот на доверие за него. Управляващият в малцинство екип на Санчес е зависим от гласовете на левите „Подемос” и Обединена левица, но и на малките националистически партии, включително каталунските. Именно за да си гарантира гласовете им за бюджета, Санчес форсира започването на преговори по каталунската криза. Но вместо да проявят търпение и чисто политическа тактичност, каталунските формации се опитаха насред сегашното напрежение още да извиват ръцете на премиера, като настояха в преговорите да бъде включен и въпросът за статута на Каталуня – автономия или независимост. А това си е също посегателство към конституцията, където изрично е записано, че това е автономна област и нищо друго.

Притиснат между двата огъня, Санчес след връщането си от Страсбург тропна по масата и предупреди каталунските националисти, че повече отстъпки няма да има. Като не искат да подкрепят бюджета, да не го подкрепят – тогава се отива на избори. „Обаче вижте кой ще дойде след мен! Гледайте демонстрацията в неделя и си правете сметката!” – беше посланието на Санчес.

Гледката на днешното множество на централния мадридски площад „Колон”, увито или развяващо испански знамена (сред тях – и франкистки), може и да е светнала на сепаратистите, че след Санчес наистина не идва нищо по-добро. Но може и да ги е окуражила за още по-голям натиск над тази все по-сливаща се, все по-радикализираща се, все по-елементаризираща се десница, която не е в състояние дори свой оригинален рефрен да измисли, а скандира откраднатия от левицата и префасониран лозунг „Обедина Испания никога няма да бъде победена!” (в оригинал е „Обединеният народ никога няма да бъде победен!”).

Участници в общата демонстрация на десницата на площад "Колон" в Мадрид. Снимка: EFE
Участници в общата демонстрация на десницата на площад „Колон“ в Мадрид. Снимка: EFE

Словата и надъхването в стила на площадните проповедници днес остави толкова ретроградно впечатление, че „повратът” от тази демонстрация е по-скоро в противоположна на желаната от десните посока. След всичките пламенни заклеймявания на архиврага Санчес по един куп отправени му обвинения (доста от тях – напълно неоснователни или даже лъжливи), редовият телевизионен зрител би могъл да бъде по-скоро отблъснат от сриването на политическия език до уличен и от изтриването на границите между ултрадесните популисти с франкистка закваска и довчерашните благовъзпитани юпита, правещи се на центристи. При такава картина става неудържимо изкушението да се превключи на друг канал, да се намерят по-спокойни лица с по-малко болезнен блясък в очите.

Обща панорама към площад "Колон" по време на митинга на десницата. Снимка: El Pais
Обща панорама към площад „Колон“ по време на митинга на десницата. Снимка: El Pais

Първоначално лидерите на партиите организаторки на митинга Пабло Касадо (Народна партия), Алберт Ривера („Сюдаданос”) и Сантяго Абаскал (Vox) се бяха разбрали да не взимат думата, а и привържениците им да не носят партийни знамена и символи – да се вее само флагът на Испания, за да не се политизира проявата. Тайната мисъл специално на Касадо и Ривера беше също да не застават редом до Албаскал, защото по линия на ЕНП и АЛДЕ и двамата вече бяха критикувани, че са се съюзили с Vox за сформирането на дясното местно правителство в Андалусия. Затова беше предвидено на днешния митинг на площад „Колон” само да се прочете „манифест”, заклеймаващ имагинерните „грехове” на Санчес, и да се призове за предсрочни избори за „спасяването” на единна Испания. Манифестът беше прочетен от трима редуващи се журналисти.

Сред множеството, както редовно става на такива прояви, се вееха и франкистки знамена. Снимка: EFE
Сред множеството, както редовно става на такива прояви, се вееха и франкистки знамена. Снимка: EFE

Но Касадо, Ривера и Абаскал все пак направиха и свои изявления. И то доста категорични. Касадо, който с упоение напоследък имитира бруталния стил на Абаскал, предупреди, че „идва краят на едно изхабено управление” (на Санчес). Ривера повтори искането за избори, които да върнат политическите процеси в конституционното русло (без да е ясно защо смята, че са излизали оттам). А Абаскал направо призова на Каталуня да се отнеме дори автономията, а всичките ѝ лидери като виновници за „държавен преврат” да отидат в затвора.

Лидерът на Vox Сантяго Абаскал (вляво) приветства водача на Народната партия Пабло Касадо (вдясно) на митинга на площад "Колон" в Мадрид на 10 февруари. Снимка: La Vanguardia
Лидерът на Vox Сантяго Абаскал (вляво) приветства водача на Народната партия Пабло Касадо (вдясно) на митинга на площад „Колон“ в Мадрид на 10 февруари. Снимка: La Vanguardia

В крайна сметка, въпреки всичките предварителни скрупули, на импровизираната сцена на митинга за „семейна снимка” се качиха водещите лица и на трите организирали го партии. Касадо се оказа в средата, само през човек от него застана Абаскал, а Ривера се постара да остави между себе си и  тях три симпатични сеньори. Така оформилият се колектив явно цели да разшири електоралната мощ на трите формации, но в крайна сметка може и да я намали заради смущаващата идейна и ценностна еклектика.

Прословутата "семейна снимка" на митинга, когато в обща редичка се строиха ултрадесният Сантяго Абаскал от Vox (вторият отляво на преден план), Пабло Касадо от Народната партия (четвъртият отляво) и Алберта Ривера от "Сюдаданос" (вторият отдясно). Снимка: EFE
Прословутата „семейна снимка“ на митинга, когато в обща редичка се строиха ултрадесният Сантяго Абаскал от Vox (вторият отляво на преден план), Пабло Касадо от Народната партия (четвъртият отляво) и Алберта Ривера от „Сюдаданос“ (вторият отдясно). Снимка: EFE

Не случайно намиращият се също на площада кандидат на „Сюдаданос” за кмет на Барселона в предстоящите през май местни избори Мануел Валс (бившият премиер на Франция, който е родом от Каталуня), избегна да се качи на сцената. Съмнителните ползи от съюзяването с Абаскал и с все по-заприличващия на него Касадо явно не го изкушават.

До Алберт Ривера от "Сюдаданос" (третият отляво на преден план) бе и Мануел Валс, кандидат на партията за кмет на Барселона (третият отдясно). В същата редичка наред с други дейци от формацията бе и писателят Марио Варгас Льоса (крайният вляво). Снимка: Twitter
До Алберт Ривера от „Сюдаданос“ (третият отляво на преден план) бе и Мануел Валс, кандидат на партията за кмет на Барселона (третият отдясно). В същата редичка наред с други дейци от формацията бе и писателят Марио Варгас Льоса (крайният вляво). Снимка: Twitter

Другият показател за издишащият балон на десните амбиции бе и броят на хората, събрали се този път на площад „Колон”. По официални съобщения те са били около 45 000 – въпреки всичките пълни автобуси, които партиите организаторки докараха от цяла Испания. При предишната подобна масова проява, свикана пак под „шапката” за единна Испания през март м.г., на същото място се бяха струпали около 180 000 души.

Знак "Стоп" за премиера Санчес бе размахван от много от демонстрантите. Сничка: EFE
Знак „Стоп“ за премиера Санчес бе размахван от много от демонстрантите. Сничка: EFE

Ето защо реакцията на Испанската социалистическа партия (ИСРП) в Туитър за днешната манифестация на обединената десница бе лаконична: „Провал”. И беше комбинирана с категоричния хаштаг #NoVoyConElFascismo („Не вървя с фашизма”).

Самият Педро Санчес, който по същото време пак не беше в Мадрид, а участваше в проява на партията си в град Сантандер, се опита „по премиерски” да покаже по-мека реакция, подчертавайки, че уважава мнението на хората, събрали се на площад „Колон”. Но не пропусна да бодне политическите си опоненти най-вече от Народната партия, че когато те са били управляващи, той ги е подкрепял в политиката им спрямо Каталуня. А те сега го атакуват непочтено и неоснователно, водейки чрез действията си не към обединение на Испания, за каквото призовават, а към повече конфронтация и омраза. Този упрек той отправи общо към „трите десници“, въпреки че след днешния си съвместен митинг те явно вече ще вървят „в кюп“.

Агресивният тон, избран от новородената обединена десница в крайна сметка вероятно ще направи голяма услуга на Санчес. Защото от немай къде на този фон критикуващите управлението му отляво политически сили пак най-вероятно ще го подкрепят и за бюджета идната седмица – което означава, че ще му спестят риска да падне от власт. Поне засега. Впрочем, бюджетът си заслужава да бъде подкрепен. Въпреки че винаги могат да се намерят минуси, това предложение все пак е най-социалноориентираното от всички, които е имала Испания в годините след кризата от 2008-ма.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар