В категории:България / Трудови права

Социалният министър отваря Кутията на Пандора

Бисер Петков приканва социалните партньори към широки промени в Кодекса на труда. Така чука на отворената врата на работодателските организации, зад чиито идеи за „по-гъвкави форми на заетост“ прозират намерения за ерозиране на традиционните трудови договори и увеличаване на извънредния труд като в „робския закон“ на Виктор Орбан в Унгария

Социалният министър Бисер Петков се е ангажирал да подкрепя само промени в Кодекса на труда, за които е налице широко съгласие, но няма никакви гаранции, че той ще успее да наложи консенсус или да го удържи. Снимка: Барикада

Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков е обявил намерения за ремонт на Кодекса на труда (КТ). Писма в този смисъл са получени тези дни от двата големи синдиката – КНСБ и КТ „Подкрепа“, а вероятно и от работодателските организации.

Симптоматично е, че Петков не предлага конкретни идеи от името на правителството, а подканя профсъюзите да правят такива. Към нормотворчество несъмнено са призовани и организациите на бизнеса. От писмата на министъра ставало ясно също, че не става дума за наложително решаване на някакви определени казуси, а вратата е широко отворена по принцип за всякакви предложения за промени в трудовата конституция на страната.

Вчера министърът е провел среща със синдикалните лидери Димитър Манолов и Пламен Димитров, научи „Барикада“. Той се е опитал да ги успокои, че ставало дума за рутинни синхронизации с европейски документи, ратификации и пр., както и че в дебатите ще отстоява тезата да се правят само такива промени, по които има консенсус между синдикати и работодатели. Същевременно обаче са се чули и

идеи, които са доста смущаващи

от гледна точка на интересите на труда, потвърди пред „Барикада“ Манолов.

Присъствалият на срещата социален зам.-министър Лазар Лазаров е „изплюл камъчето“ като е споменал конкретно предложение, постъпило в правителството от името на компании. То гласяло да отпадне ограничението в Кодекса на труда, според което предприятията могат да наемат не повече от 30% от персонала си през агенции за временна заетост. Подобно решение със сигурност е чакано от работодателските организации като манна небесна и нищо чудно да е инспирирано от тях посредством „молба за съдействие“, отправена от чужд инвеститор. Идеята на Лазаров е била категорично отхвърлена от синдикалните лидери.

Предоставянето на персонал временно „под наем“ е една от формите на нетрайни, несигурни и „гъвкави“ трудови отношения, които се превръщат в епидемия на доста места по света. Целта е да се заобиколят традиционните трудови договори и цялостната сигурност, която те дават на работника, чрез преминаване към нови форми на предоставяне на почасова работа или работа до изпълнение на определена задача. В някои страни пълноценните трудови договори дори започват да се превръщат в лукс, особено за млади хора, които тепърва започват трудовия си път. Във Великобритания например въпросната политика намира изражение и в прословутите „zero hours contracts“ (договори с нула сигурни часове), при които работникът трябва да е постоянно на разположение, без да има гаранции, че ще го викнат за работа. Наскоро „Financial times“ отбеляза, че през 2017 г. в ЕС един на всеки шест работници на временни и почасови позиции се е намирал в риск от бедност.

Предложението на Бисер Петков за отваряне на дебат за промени в Кодекса на труда идва в момент, в който

работодателските организации са предприели мащабна офанзива

срещу трудови права. Социалният министър обяви намеренията си още в края на миналата година, когато искане на КТ „Подкрепа“ за увеличаване на добавката за нощния труд от сегашните нищожни 25 стотинки на час на 2,55 лв. беше бламирано от работодателските организации. В отговор „загриженият“ Петков обяви, че ще инициира разговори за по-голяма реформа на трудовото законодателство, в която да влезе и този въпрос, макар че неговото решаване не зависи от КТ, а от промяна на правителствена наредба.

Акции на „жълти жилетки“ засега изглеждат като детска игра у нас, но управляващи и работодатели скоро може да презаредят протестите с ново гориво. Снимка: Ивайло Атанасов

Действията на министъра съвпадат и със заявени намерения от страна на Българската стопанска камара (БСК) да предложи цялостен нов (ни повече, ни по-малко!) проект за Кодекс на труда, който да наложи „по-гъвкави форми на заетост“. Със сигурност и останалите работодателски организации ще използват възможността да развихрят въображението си и отварянето на кодекса ще създаде благоприятни условия за всякакви упражнения по темата.

Американската търговска камара в България например иска не само въвеждане на „нови модели на заетост“, но и „повишаване на гъвкавостта на трудовото законодателство по отношение на извънредния труд“. Това е и отколешно искане на предприемачите от БСК, които настояват за конкретна промяна на чл. 146, ал. 1 от КТ, съгласно който продължителността на извънредния труд за един работник или служител не може да надвишава 150 часа годишно. Съвсем наскоро подобна промяна беше извършена от управлението на Виктор Орбан в Унгария и бизнесът получи разрешение да натоварва персонала си допълнително с още до 400 часа годишно с възможност за отлагане заплащането на извънредния труд до три години. „Законът за робския труд“, както стана известен актът на Орбан, предизвика най-масовите протести в дългогодишното му управление.

Протестите срещу „робския закон“ в Будапеща. Снимка: ibtimes.com

Прави впечатление, че намеренията на министър Петков за мащабни промени в трудовото законодателство не кореспондират с програмата на българското правителство и с предизборната платформа на най-голямата партия в него – ГЕРБ, където подобни смели заявки липсват. Дори и намеренията на социалния министър да са благовидни и Петков действително да иска само промени, за които има широко съгласие,

няма никакви гаранции, че той ще успее да наложи такъв консенсус

или да го удържи. Ключови постановки в унгарския „Робски закон“ например бяха прокарани не от името на правителството, а уж чрез самоинициатива на отделни депутати, именно за да се заобиколи тристранния диалог. Но даже не е нужно да се взираме навън, тъй като подобен случай имахме не толкова отдавна и в България.

В началото на миналата година тогавашният вицепремиер Валери Симеонов прокара исканите от бизнеса улеснения за внос на чуждестранни работници през отделни депутати от своята парламентарна група „Обединени патриоти“ и така си спести обсъждания и процедури в тристранката. Впрочем, Симеонов вече е с развързани ръце в парламента. И вероятно кипи от енергия да законодателства в името на „патриотични“ бизнес интереси.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар