В категории:Свят

В Унгария не стихват протестите против “закона за робския труд”

Правителството обвинява Сорос за недоволството срещу регламента, обслужващ интересите на германските инвеститори за сметка на работещите

Снимка: ETA

Хиляди унгарци протестираха за четвърти пореден ден в по улиците на Будапеща срещу нови закони, с които властта подкопава правата на работниците и циментират контрола ѝ над съдебната система. За понеделник вечер е свикан нов протест, като това движение бързо се превръща в най-координираната демонстрация на негодувание срещу маниера на управление на десния министър-председател Виктор Орбан.

В неделя студенти, работници, членове на синдикати и опозиционни депутати се събраха пред сградата на унгарския парламент, след което част от тях се преместиха пред централата на обществената телевизия MTV. Общият брой на участвалите в демонстрациите през деня се оценява на 15 хил., като полицията използва сълзотворен газ срещу тълпата от около 2000 души, насъбрали се пред MTV.

Вълната от протести бе предизвикана от приемането миналата сряда на закон, който повишава броя на часовете извънреден труд, които компаниите могат да изискат от служителите си – от 250 на 400 годишно – еквивалент на 8 допълнителни работни часа седмично. Законовите промени също така предвиждат преговорите за извънредния труд да се водят директно между служители и работодатели, като по този начин се заобикалят работническите организации и профсъюзите.

Един от депутатите от управляващата партия Фидес аргументира закона като начин да се позволи на желаещите да работят и да печелят повече. Критиците на промените обаче считат, че така на практика се узаконява експлоатацията и наричат мерките на правителството “закон за робския труд”. “Законът може и да се харесва на някои млади хора, които са готови да работят повече, но като цяло служителят често не е в позиция да избира свободно между повече и по-малко работа, така че може да бъде принуждаван да полага извънреден труд”, отбелязва икономистът Янош Коло, цитиран от Financial times.

Законът също така удължава периода, в който компаниите са задължени да компенсират работниците за извънредния труд от една на три години. Според Коло това означава, че някои компании могат да фалират, преди да са изплатили дължимите суми на работниците. Законът бе предложен от депутати от партията на Орбан, вместо от правителството – процедурна хватка, чрез която се избягва периода на обществени консултации, осигуряван за повечето законодателни промени.

Участващите в протестите опозиционери също така призовават за “независима обществена медия” и спиране на консолидацията на местните медии в ръцете на лоялни на Орбан фигури. През миналия месец този процес влезе в нов етап с инициатива над 500 проправителствени издания да бъдат сложени под шапката на фондация, управлявана от съюзник на премиера.

В понеделник обществената телевизия изобщо не спомена протестите в столицата предната вечер. Говорителят на управляващата партия Балаш Хидведжи пък заяви, че е “напълно очевидно”, че “мрежата на Сорос” стои зад протестите. Според него протестиращите и опозиционните депутати провокират полицията, “за да произвеждат лоши новини за Унгария”.

Когато Орбан дойде на власт през 2010 г. ключово място в кампанията му заемаше защитата на работещите от мултинационалните корпорации. Почти една трета от индустриалното производство в страната обаче се дължи на автомобилни компании, повечето от които германски. В условията на все по-стагниращ пазар на труда в Унгария, тези компании започнаха да срещат затруднения в задържането на работна ръка.

“В Германия максималните часове извънреден труд са ограничени до 200 годишно”, заявява опозиционният социалистически депутат Берталан Тох и добавя, че според него правителството има тайна договорка с чуждестранните компании. “Може би германските автомобилни компании се страхуват, че търговската война между САЩ и ЕС ще донесе неприятности за бизнеса им. За тях е добре, че могат да продължат да сглобяват коли в Унгария, където условията са по-изгодни”, казва той.

Публикуван по-рано тази година доклад за държавните субсидии показва, че между 2010 и 2018 г. правителството на Орбан е подкрепяло чуждестранни бизнес групи с двойно повече пари, отколкото “глобалистките” му предшественици, управлявали Унгария предходните осем години. Тези субсидии са разпределяни по линия на т.нар. “стратегически споразумения”, подписвани с мултинационални компании.

През февруари германският бизнес седмичник Handelsblatt публикува изследване за отношението към управлението на Орбан на германския бизнес, който е най-големия източник на директни чуждестранни инвестиции в Унгария. Мнението на германските инвеститори за Орбан е почти единодушно позитивно като редакторът на Budapester Zeitung дори изразява предположение, че 90% от тях биха гласували за неговото управление, ако можеха. Унгарското правителство демонстрира грижата си за едрия капитал и като понижи ставката на корпоративния данък до 9%, задминавайки по този показател почти всички държави, с изключение на известните данъчни убежища.

 

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар