В категории:Общество

Оправдаване на насилници и убийци разтърси Аржентина

Набиращото все по-голяма сила движение Ni Una Menos изкара десетки хиляди на протест. То обединява различни групи срещу физическото, сексуално и икономическо насилие над жените

Млади жени носят на гърдите си лика на Лусия Перес. Снимки: Мария Иванчева

Десетки хиляди жени и симпатизанти на движението срещу полово-базирано насилие от различни групи, партии и политически линии се събраха на протест в Буенос Айрес на 5-ти декември. Непосредственият повод за протеста е присъдата на убийците на Лусия Перес от края на ноември.

Такава е била Лусия Перес. Снимка: TN
Такава е била Лусия Перес. Снимка: TN

На 5-ти октомври 2016-та година в курортно-риболовното пристанище Мар де ла Плата 16-годишната Лусия е поканена на парти, където е изнасилена групово и обезобразена. Със заличени следи, тялото ѝ е изчистено и оставено в болницата от изнасилвачите ѝ с думите, че се касае за предозиране с дрога. Часове по-късно момичето умира от раните си.

Протестиращи започват да се събират на площад „Трибуналес“, 5 декември 2018.

Две години по-късно случаят на Лусия Перес получава финална присъда. Убийците ѝ – мъже на 25, 43 и 61 години, са обявени за невинни “поради липса на доказателства”. Двама от тях получават ниски присъди и глоба за предоставяне на дрога на непълнолетна. В присъдата се намеква, че Лусия е виновна за начина, по който е била облечена, за това, че е приела алкохол и леки опиати.

Убийците ѝ, които са на възраст да поемат сами правната отговорност за действията си, не са обвинени за насилието и обезобразяването ѝ, нито дори за изчистването на уликите от тялото. Като част от оправданието се посочва, че наред с цигари и дрога, убийците ѝ били купили какаово мляко и закуски, а това „не било типично“ за мъже, които искат да изнасилят жена.

Случаят на Лусия е знаков, но не е единствената причина за недоволството. Той е част от едно от най-мощните не само женски, но и социални движения в Аржентина и в световен мащаб през последните години.

Движението #NiUnaMenos се поражда преди няколко години и има корени във феминисткото движение в страната, в движения за женски права, в мобилизацията на майки и баби от площад „Май“, където традиционно протестират роднините на „безследно изчезналите“ и репресираните по време на военната диктатура (1976-1983 г.), която убива и погубва над 30 000 дисиденти. Свой принос има и мобилизацията за еднополови бракове.

Случаят на Лусия Перес обаче е капката, която прелива чашата на търпението и разпалва нечуван обществен гняв по темата. Седмици след убийството – на 29-ти октомври 2016-та, страната е блокирана от стачка. Стотици хиляди жени излизат на улицата за да кажат Ni Una Menos (смисълът на израза е „нито една жена жертва на насилие повече“).

Разнообразие от групи, събиращи се на протеста – синдикатът на работниците в неформалната сфера СТЕР, следван от перонистката група Seamos Libre („Да сме свободни!“) и знаме на местна организация от беден квартал с лика на Че Гевара.

След този трагичен случай движението бележи голям прилив на хора, свидетелство за което е способността да се мобилизират десетки хиляди протестиращи в рамките на по-малко от седмица като резултат от несправедливата и нелепа присъда.

Протестът беше свикан и координиран през мрежата NiUnaMenos. През последните години тази мрежа функционира чрез често спонтанното и не централно организирано събиране на различни асамблеи по темата за насилието над жени: не само физическо, но и икономическо, политическо и трудово. Асамблеите често се организират не само в центъровете на големи градове, но и на площади и в социални пространства в крайни квартали, и на работни места, понякога в пространствата на организации, солидарни с темата.

Асамблея в двора на синдиката на неформалните работници СТЕР. Майката на загиналата Лусия Перес се обръща към събралите се жени.

Два дни по-рано протестът от 5-ти декември беше обявен и дискутиран именно на една такава асамблея в двора на Конфедерацията на работниците в народната икономика (La Confederación de Trabajadores de la Economía Popular (CTEP)). На срещата присъстваха над хиляда жени, включително майката на Лусия Перес и близките на други убити през последните години жени. Много от тях представляваха синдикати, окупирани фабрики и организации, обединени от борбата срещу сексуалното и расистко насилие и трудовата експлоатация. Всички бяха готови да се мобилизират буквално в рамките на два дни, въпреки сериозния риск от съкращения и наказания. За да накарат властта да обърне внимание, те бяха в готовност да блокират улици и евентуално да предизвикат масови безредици в национален мащаб.

Троцкистката организация "Червените" (Las Rojas) се събира, за да се присъедини към протеста.
Троцкистката организация „Червените“ (Las Rojas) се събира, за да се присъедини към протеста.

В резултат на тази широка рамка и разбирането за обща кауза между различните борби в протеста се включиха феминистки групи, ЛГБТИ+ и куиър колективи, синдикати, но също и жени от окупирани фабрики, както и такива, работещи на черния пазар на труда, мигрантки без документи и домашни и сексуални работнички.

На площада наред със знамена на леви партии и движения, се подвизаваха анархистки групи, перонистки женски движения, групи от мигрантки от цяла Латинска Америка и представители на организации от местното население на Аржентина преди колонизацията. Липсата на догма, сектантство, спречквания между групи, които принципно имат различни визии за социална промяна и обществено устройство, се коренеше в това, че те виждат общото между каузите си. Обединява ги осъждането на издевателствата, ескплоатацията и всякакви форми на физическо, социално и икономическо насилие, които се случват с тях.

Протестиращите изпълват една от главните улици на Буенос Айрес „Президент Роке Саенс Пеня“ и се насочват към Майския площад.

Протестът от 5-ти декември далеч не се очертава да бъде последният. Готвят се нови акции, които да оспорят присъдата над убийците на Лусия Перес. За всички е ясно: при сегашната система участта на Лусия и семейството ѝ може да застигне всяка жена. Активистите смятат, че оправдателната по същество присъда е знак и за това, че системата се опитва да потъпче движението им. И са убедени, че това се случва, именно защото политическата и икономическа върхушка се страхува от движението #NiUnaMenos, което в последните години успява да обедини около темата за полово-базираното насилие различни прогресивни и антикапиталистически каузи и да се прелее в други протести и кампании, които разклащат неолибералното правителство на Маурисио Макри.

Българският контекст

Преди края на демонстрацията група артисти правят инсталация на мъртви тела. В дните след убийството на Лусия Перес в публичното пространство започват да излизат все повече истории за изнасилени и убити жени, чиито обезобразени тела са изхвърлени в чували и кофи за боклук.

Събитията в Аржентина, разбира се, се случват в различен политически контекст от сходната вълна на мобилизация срещу полово-базираното насилие в България #НеСиСама. Но и двете движения са част от глобална тенденция за мобилизация, която вижда женското тяло като особено уязвима мишена на структурно насилие, упражнявано не само срещу жени и на всички нива в обществото.

Аржентина ни учи, че движението е мощно, именно защото обединява различни политически тенденции и не се свени да застане твърдо зад по-широки и не непременно популярни каузи: за работнически, икономически и социални права на маргинализирани групи, за еднополови бракове и срещу расизма. Силата на гнева и солидарността срещу насилието над жените отиват отвъд разделенията, наложени от пол, класа, националност и цвят на кожата.

Време е и в България да разширим каузата и да мислим как движението срещу насилието над жени може да доведе до масова мобилизация и радикална и устойчива социална промяна.

Мария Иванчева

Социолог и антрополог, изследовател на обществени и образователни неравенства и протестни движения за социална справедливост. Член на лявата феминистка група ЛевФем.

Оставете коментар