В категории:Анализи / Свят

„Изправи се“, но за какво?

Очакваното цяло лято ново ляво движение в Германия е подкрепено от известни интелектуални и политически фигури, но все още остава неясно какви са конкретните му цели и как ще направи лявото по-силно на фона на застрашителния успех на „Алтернатива за Германия“ и ерозиралата социалдемокрация.

Сара Вагенкнехт

#Aufstehen и #wirsindmehr са най-популярните хаштагове из социалните медии на Германия през последните дни. Първият се отнася за предизвикващото интерес, но с крайно неясно бъдеще движение на оспорваната от левите либерали Сара Вагенкнехт, наречено „Изправи се“. Вторият хаштаг –  „ние сме повече“ е за организиране на антирасистки демонстрации, които да покажат готовността да се противостои като мнозинство на крайно десните маршове. И докато второто се случва по спонтанен начин и обединява леви, зелени и всякакви антифашисти, то първото засега можем да наблюдаваме чрез неговата официална онлайн страница, по немските телевизии, големите вестници и политически списания.

Сара Вагенкнехт, лидерка на Левицата (Die Linke), представи новото движение, целящо обединение на левите сили, със специална пресконференция в Берлин. Тя обича да бъде център на вниманието и да се намира сред съмишленици. Особено, ако те не се осмеляват да я критикуват. В новия си проект тя обединява различни по партийна принадлежност персони – освен известни драматурзи, социолози, писатели, също така политици от Левицата, Германската социалдемократическа партия (ГСДП) и Зелените. Отличително е, че докато единият хаштаг подтиква към дебат за расизма и омразата, бушуваща откъм крайната десница, то другият го коментира по проблематичен начин.

Една от ключовите реплики на Вагенкнехт на представянето на движението беше, че „съжалява за пропуснатия шанс на червено-червено-зеленото“ и че ще работи за начертаването на такъв тип сила в политическия спектър, с която всички вляво да бъдат обединени. През последните години Вагенкнехт, бе особено активна в критиките си към неолибералната партия на Зелените и неолибералните социалдемократи, а също така и към търговията с оръжия на Германия, високите цени на жилищата и липсата на социални жилища, все по-обедняващите пенсионери и кухата антируска пропаганда в Западна Европа. Вагенкнехт е и един от най-острите критици на Ангела Меркел.

Това, заради което предизвика най-голям раздор сред съпартийците си, беше критиката срещу бежанската политика на Меркел. Това според мнозина я доближаваше до позициите на „Алтернатива за Германия“, а нейни привърженици пък виждаха това като говорене за истинска лява политика по отношение на мигрантите. Накратко, позицията ѝ в морално отношение беше, че нелегални хора няма и всеки има право на убежище. Критична е обаче по какъв начин тези нови работници ще бъдат реализирани и как Германия ще подсигури социален минимум и на новодошлите, но и на тези, които вече от години живеят изтласкани в перифериите на обществото.

От трибуната на новото движение тя констатира отново, че бежанската политика на Германия е довела до допълнителна несигурност в страната  и е изострила съществуващите проблеми като липсата на социални жилища, пренатоварените училища или липсващи места в детските градини. От това обаче излиза, че не неолибералната власт, смучеща дълги години от кръвта на социалната система е виновна, а чужденците. Тук възниква първият въпрос: на такава позиция ли се спира движението „Изправи се“ и ако да – как ще се позиционира в ляво?

На подиума пред немската преса обаче не седна Сара Вагенкнехт партийната лидерка, а Сара Вагенкнехт активистката на движението. Според нея след случая в Кемниц и видимо все по-агресивния климат се нуждаем от ново „събуждане“. Тя обяснява тези последствия с това, че „не всички хора са се възползвали от икономическия просперитет на Германия и гневът, който се трупа заради това, се трансформира в насилие и омраза“ и че „Германия все повече се превръща в страна, която много хора вече не искат“ – именно с това тя обяснява смисъла на движението, да спре тези процеси като достигне до гласоподавателите, които тези три партии в ляво са изгубили в посока „Алтернатива за Германия“.

Действително има крайна нужда от организиране на съпротива срещу неолибералния уклон на ГСДП, чиято основна грижа е “конкурентоспособността” на германската икономика. Впрочем, милитаризирането на външната политика и прекаризацията на условията на труд и живот са също част от този уклон. Накратко: нуждаем се от съпротива и класова борба, както и критика на икономическата система, която води до кризи, войни, мизерия и екологични катастрофи. Това, на което инициаторките и инициаторите на „Изправи се“ не отговарят е, защо разделят борбата за социална справедливост с борбата срещу расизма. И това е слаба позиция, която не би имала силите да отслаби крайната десница. Докато мигрантите са изкупителната жертва, виновниците – големите печеливши в политиката и икономиката, продължават същата тази война срещу хората.

Социалистическият отговор на борбата за разпределение и конкуренция на трудовия пазар и пазара на жилища е антикапиталистическа и интернационална класова позиция. Нуждаем се от общи борби с мигранти срещу неравенството, за по-високи заплати, жилища на поносими цени и срещу крайно дясната омраза.

Според създателите на „Изправи се“ вече 110 000 души са се регистрирали на официалната страница на движението, а основните му цели са мирна политика, сигурни работни места, добри заплати, справедливи данъци и силна социална държава. Освен това те открито са против приватизацията, за екологична икономика и стабилна образователна система. Тези виждания са сходни до партийните програми, от които са част самите основатели на движението. Според Оскар Лафонтен, един от създателите на движението, важна фигура на Левицата и съпруг на Вагенкнехт, събитията в Кемниц не бива да се гледат през въпроса за бежанците. Според него те са образ на тоталния разпад на обществото чрез социалните съкращения, недоволството и захвърленият от политиката човек.

Основните критики към „Изправи се“ са насочени към организирания „отгоре“ интелектуален кръг на хора с нарцистични наклонности, които се чувстват добре на корици на списания и в телевизионни студиа и са готови за политически спектакъл, но нямат влияние на улицата и съответно трудно биха достигнали до формирането на едновременно гражданско движение „отдолу“. Действащи лица са политици от всичките вече споменати партии, но прави впечатление, че няма нито един лидер на партия, който да го подкрепи. Едно от презентираните основни имена и ключова фигура на новото движение е германският драматург Бернд Щегеман, с когото Вагенкнехт често обикаля медиите. На официалната страница на „Изправи се“ могат да се видят и всички подкрепили лявото обединение, сред които стоят имената на социолога Волфганг Щреек, писателят Ойген Руге, пънк звездата на разделения Берлин Нина Хаген и още много артисти и интелектуалци.

Има още въпроси

На първо място това е стерилността на един малък интелектуален кръжец, който тепърва трябва да търси достъп до масите и стратегии как и с какво да ги придърпа около себе си. Засега виждаме движение от интелектуалци за интелектуалци.

Другото неясно в позициите е, че „Изправи се“ има за цел да допълва партиите, а не да се превръща в такава. Ако това е така, по какъв начин то може да играе политическа роля и наистина ли гледа реалистично на стремежа си да спомогне за притока на нови гласове към Левицата, Зелените и ГСДП? Тоест – това основно чрез медийни гостувания ли ще се случва?

При поглед в досегашните данни, които имаме за „Изправи се“, прави впечатление, че това е движение на хора от различни политически лагери, които харесват Сара Вагенкнехт и са по-скоро консервативни. Интересно е от либералните леви ли бяга Вагенкнехт и ще се впусне ли в активизъм на ново ляво консервативно движение?

 

Юлия Владимирова

Бакалавър по културология и магистър по “Изкуства и съвременност (XX-XXI в.) в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Работила е в програмите “Христо Ботев” и “София” на БНР, както и към предаването „Деконструкция“. Специализирала е като културен репортер в радиостанции в Берлин. От 2015 г. работи за политическото списание a-specto.

Comments are closed.