В категории:България / Здравеопазване

Здравната система у нас работи на две скорости

Една публична система, която би трябвало да функционира солидарно, за да постига високи резултати, на практика пренася вътре в себе си подоходното неравенство от обществото, поставяйки допълнителни финансови бариери на всяка крачка.

Част от българите плащат редовно вноските си, но продължавата да не могат да се възползват пълноценно от здравната система, защото не могат да си позволят доплащанията. Снимка: Pexels

Близо половината от българите (46.7%) заявяват, че са затруднени в една или друга степен да си позволят здравни грижи, показват данни от цикъла „Достъп до услуги“ на Евростат. Друго изследване в неговите рамки показа, че 76% от хората у нас изпитват трудности с плащането за образование, което в повечето случаи се предполага, че е безплатно. Наскоро представеният доклад на ЕК в рамките на Европейския семестър посочи, че „неравните възможности в областта на образованието, здравеопазването и жилищното настаняване продължават да будят безпокойство“, докато „системата за социална закрила е недостатъчна“.

Достъпът до здравни услуги е значително по-труден в България спрямо средноевропейските стандарти. В ЕС около 29% от гражданите изпитват подобни трудности, като нивото се вдига от страните, в които икономическата криза се прояви най-тежко. Политиките на бюджетни съкращения не могат да подминат и здравните системи и в резултат гражданите на Гърция, Кипър, Италия и Португалия са по-затруднени от българите при достъпа до тези услуги. Същото важи и за Унгария, Латвия и Словакия. На другия полюс с най-достъпни здравни системи са скандинавските страни, Обединеното кралство, Германия и Литва.

В групата на хората, които са заявили, че „много трудно“ си позволяват здравни услуги, у нас попадат 10.2% от населението, докато за ЕС този дял е едва 4.2%. По този показател значително по-лошо е положението в Гърция (33.1%) и Кипър (18.5%), а приблизително на нашето ниво са само Унгария, Латвия и Ирландия. Във Финландия едва 1.2% от хората са силно затруднени в достъпа си до здравеопазване.

Финансовите и други бариери пред тази система у нас засягат непропорционално жените (48% срещу 45% за мъжете) и възрастните (50%), но най-вече бедните хора – 50.5% за лицата с доход под 60% от медианния, т.е. до около 300 лв. на месец. Въпреки че страната е в тежка демографска криза, лицата с повече от едно дете и самотните родители също са по-затруднени при достъпа до здравни грижи. От долната графика се вижда, че само семействата с двама родители и едно дете се ползват от адекватен достъп, докато в останалите случаи делът на хората с много затруднения нараства рязко.

Парадоксално, в България е относително висок и делът на хората, които заяват, че получават достъп до здравни грижи „много лесно“ – 38.8% срещу 31.2% средно за ЕС. Това показва делът на хората, за които здравната система у нас все още работи добре, защото са относително здрави и могат да си позволят доплащанията при специалисти и в болниците, както и цената на медикаментите.

Страната ни е на второ място в ЕС по дял на доплащанията от пациентите след Кипър, като те съставляват почти половината от всички разходи за здравеопазване при средно около 15% за ЕС. При това положение хората, които не могат да си позволят доплащания, се оказват с ограничен достъп, независимо дали са плащали редовно задължителните си здравноосигурителни вноски.

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар