В категории:Свят

Орязванията в здравеопазването подчертават икономическите контрасти в Русия

В страната има поне 100 милиардери, но за много жители на малки населени места лекарската помощ се превръща в лукс

Мошенское, което скоро може да остане без никакви здравни заведения. Снимка: Андрей Рудаков/Bloomberg

Хенри Майер и Иля Акрипов, Bloomberg

Пътниците в лъскавите германски влакове, препускащи през руската провинция между Москва и Санкт Петербург с 229 км в час, могат да усетят какво е това лукс. В менюто на вагон-ресторанта има неща като половин бутилка френско шампанско и лъжичка черен хайвер за 10 600 рубли (около 163 щатски долара).

Те вероятно не обръщат особено внимание на Окуловка, намираща се малко след половината на четиричасовото пътуване. Това е градче в Новгородска област – регион, в който над една трета от населението не разполага с течаща вода. Такива фрапиращи икономически различия не са нещо ново за Русия. Но зачестяващите изблици на недоволство поставят Окуловка и подобни угнетени градове в руския хинтерланд на политическия радар.

Катализаторът за тези процеси е познат и от много други страни – от САЩ, през Великобритания, та дори Швеция. Става дума за здравеопазването. Лекарите и останалият болничен персонал в региона предвождат протести заради нарушените обещания на президента за по-добро заплащане и заради заплахите за затваряне на лечебни заведения.

Подкрепата за Путин се стабилизира, след като спадна драстично през миналата година. Рейтингът му на доверие е над 60%, и мнозина в Новгородска област все така смятат, че той не би могъл да греши. Двама близки до президентската администрация хора обаче заявяват пред Bloomberg, че властите започват да се притесняват от перспективата традиционно лоялни части от населението да се обърнат срещу управляващите.

В миналото протестите бяха ограничени до големите градове. Сега те се провеждат и в населени места, които се считаха за крепост на Путин – това често са запустяващи региони, където обещанията за по-добър живот започват да звучат все по-кухо. Публикувана през март федерална статистика показва, че над една трета от руснаците не могат да си позволят да си купят два чифта обувки годишно.

“В Русия имаме всичко – природни богатства, образовано население”, казва Дмитри Соколов, 48-годишен активист, изиграл ключова роля в мобилизирането на недоволния медицински персонал в Новгородска област. “Проблемът е с управлението ни – то е гнило. И на хората им идва до гуша”.

В Окуловка, където живеят 10 хил. души, около 500 се включиха в протеста на 16 март, за да осъдят политиката на “оптимизиране” на здравните услуги, довела до орязвания на бюджета и поддържане на ниски заплати за лекари и медицински сестри. Според фишове, показани от служител в спешната помощ и медицинска сестра, месечният им доход е едва 10 000 рубли. Протестът на болничния персонал продължи два часа въпреки минусовите температури, като в същото време церемония по отбелязване на петата годишнина от присъединяването на Крим в Дома на културата е привлякла само шепа хора.

Шесдесетгодишният Юри Коровин е единственият останал хирург в болницата в Окуловка. Здравните услуги там са под риск, защото властите се фокусират върху медицинските грижи в по-големия град Боровичи. До миналата година е имало четирима хирурзи, но трима вече са напуснали – включително двама, които през март са се премести в съседната Ленинградска област, където получават по-добро заплащане.

Дмитри Соколов Снимка: Bloomberg

“Питам сестрата: какви лекарства са ни останали, и тя отговаря: Никакви! Пациентите трябва да си носят дори собствени чаршафи”, разказва Коровин по време на събиране на активисти в хотелска стая в Окуловка на 5 април. Поради липса на работещо ендоскопоско оборудване, през миналата година му се е наложило да отвори стомаха на пациент, за да спре вътрешно кървене.

Окуловка не е изолиран случай. През януари 200 от 3500-те жители на Шимск, друг град в Новгородска област, също излязоха на протест против съкращенията на здравните услуги. В Саратов, намиращ се в Югозападна Русия, през февруари имаше протести срещу затварянето на детска болница. Плановете боклукът от Москва да се пренася в съседни региони също предизвикаха протести.

Соколов се опитва да организира и съпротива срещу потенциалното затваряне на клиника в малкото градче Мпшенское, намиращо се на 90 км изпълнени с дупки пътища от Окуловка. Активистът, който се издържа с продажба на отоплителни печки, твърди, че комуникациите му се следят от властите. Когато през миналия месец се е опитал да посети клиниката, охранител от районните здравни власти го е чакал, за да не му позволи да влезе.

От 1 март клиниката спира да работи денонощно, което означава, че пациентите вече не могат да нощуват там. Работното време на клиниката от 8:30 до 17 ч. принуждава местните при спешни случаи да пътуват 50 км до Боровичи, казва Елена Серебрякова. Тя работи в електрическа компания и помага на Соколов да привлича медицинските работници в Мошенское към новосъздадения синдикат “Лекарски съюз”.

Общественият транспорт района е нередовен, минава само един автобус дневно. В Мошенско е останала само една линейка, която трябва да покрива зона с общо 6500 обитатели. В миналото са били четири.

Губещите от промените са хора като 71-годишния Валентин Федотов, който страда от рядко кожно заболяване. Той трябва да отделя 1600 рубли от своите 12 хил. рубли пенсия, за таксита всеки път, когато посещава специалист в регионалната столица Велики Новгород. Той набира крачола си, за да покаже зачервената и втърдена кожа. Казва, че плаща сам и за лекарствата си. Попитан дали смята, че протестите могат да променят нещо, той отговаря: “Няма смисъл. Вече в нищо не вярвам”.

Русия е страна с поне сто милиардера, но 13% от населението живее под линията на бедността според националните стандарти. Двойно повече се намират под международно определения праг на бедност. При все всичките ѝ военни мускули и статута ѝ на основен световен енергиен износител, икономиката на Русия все още е по-малка от тази на Италия или Канада.

Ръст на реалните доходи на различни сегменти от руското население между 1989 и 2016 г. Средно доходите на населението са се повишили с 41%, но за по-бедната половина от населението все още не са достигнали нивата отпреди падането на Берлинската стена. Източник: Bloomberg/Доклад за неравенството в Русия на Националната служба по икономически изследвания от август 2017 г.

По време на предизборната кампания през миналата година, Владимир Путин се зарече да намали двойно нивата на бедност през следващите шест години. В момента Кремъл обаче поставя фокуса върху спестяването на милиарди от петролните продажби, за да се противодейства на евентуални нови западни санкции, поради което малко средства достигат до обикновените хора. Не помага много и фактът, че ръстът на БВП едва надвишава 2% след 2013 г.

“В продължение на 15 години приходите нарастваха, но в последните пет години нещата вървят в обратната посока”, казва Денис Волков, анализатор в независимата социологическа агенция “Левада”. “Животът на хората става по-лош и те губят надежда за бъдещето. Дали ще свършим като Венецуела? Не, но все повече хора се оплакват”, добавя той.

Според данни на фондация “Обществено мнение”, възнамеряващите да гласуват за Путин са намалели до 45% в средата на 2018 г., спрямо 74% през 2015 г., след което са останали на приблизително същите нива. Сегашният мандат на президента изтича през 2024 г.

Губернаторът на Новгородска област Андрей Никитин е част от нова реколта лоялни на Путин технократи, пратени по регионите, за да подобрят обществените услуги и да притъпят недоволството. Пресслужбата на Никитин защитава решението да бъде намален броят на медицинските заведения в отдалечените райони. Според властите това е било нужно, тъй като дълговете на болниците им пречат “да осигурят необходимото ниво на здравни грижи”.

Русия харчи около 3% от БВП за здравеопазване, което е около една трета от нивата в западноевропейските държави. През последните шест години има понижаване на разходите за здраве, като се вземе предвид инфлацията. През март обаче Никитин обяви, че ще бъдат инвестирани два милиарда рубли за обновяване на болница във Валдай, където Путин и други високопоставени хора имат недвижими имоти.

Междувременно в Мошенское пенсионерката Галина Емилианова казва, че качеството на здравеопазването постоянно се влошава. През септември 2018-та нейната 73-годишна зълва е била оперирана от апендицит, но няколко дни по-късно лекарите отново е трябвало да я отворят. Наскоро жената е претърпяла третата операция в рамките на шест месеца.

Елимианова, която е на 65 години, живее с болния си съпруг в общинско жилище, в което няма топла вода, газ и връзка с канализационната мрежа. Преди няколко години е свързала жилището с мрежата за студена вода, за което е трябвало да изтегли кредит от 30 хил. рубли – еквивалент на двумесечна пенсия. “На управляващите не им пука. Те могат да ходят в елитни болници, имат пари и коли. Могат да отидат където си искат. Къде могат да отидат обикновени хора като нас?”. Емилианова обаче не обвинява лично Путин за затрудненията си. “Аз харесвам президента, разбира се. Гласувах за него. Просто за него работят лоши хора, той не може да ги контролира всичките”.

Галина Емилианова. Снимка: Bloomberg

Опозиционерът Алексей Навални се надява да натрупа политически капитал, като подчертава неизпълнените обещания на Путин от 2012 г. да повиши повиши заплащането на 8 млн. здравни работници и учители до 2018 г. чрез прилагане на нова формула, свързана със средните доходи по региони.

Той си сътрудничи със синдиката “Лекарски съюз”, който от миналия август насам вече е създал 20 регионални клона. Синдикатът е ръководен от Анастасия Василева, офталмолог от Москва. Около 10 000 руснаци са подали онлайн молби към антикорупционния фонд на Навални техните случаи да бъдат разгледани – но повечето от тях анонимно. Според Василева страхът е основният проблем в дейността на синдиката. “Властите се опитват да ни смачкат. Медицинските работници са уплашени, че ще ги уволнят и ще им отнемат средствата за издръжка”, казва тя. Соколов разказва как при едно от посещенията му в болницата в Окуловка, след 15 минути дошла охраната и повикала полиция, за да го изгони.

Листовка, призоваваща за подкрепа за протестните действия на медицинските работници. Снимка; Bloomberg

Но все повече хора преодоляват страха. През декември, когато болницата в Окуловка съобщава, че ще елиминира един от трите екипите за линейки, Соколов успява да събере 400 подписа против решението за по-малко от ден. Членуващите в новия синдикат медицински работници организират спорадични протести. Вместо да стачкуват, те работят като следват буквално официалните правилници, договори и работно време, с което се намалява ефективността.

Олег Адрианов, 68-годишен бивш полицай и пожарникар, казва, че подкрепя тези действия. Самият той изпраща до властите протестни писма заради орязванията в здравеопазването. Адрианов посочва политически плакат на управляващата партия, изобразяващ младо семейство, облечено в традиционни селски дрехи насред поле с пшеница. Надписът на плаката гласи “Единна Русия заедно с президента”. “Заедно срещу народа, това е реалността”, казва той.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар