В категории:Анализи / Свят

Иранските протести, пресата и тинк-танковете

В моменти на силен международен интерес съществуващият в региона информационен вакуум се запълва със съмнителни истории от пристрастни източници. Поради това трябва да сме внимателни на кого вярваме

В отговор на протестите се организират и масови про-правителствени демонстрации. Снимка: Wikimedia Commons.

Патрик Кокбърн, Independent

Международните медии имат много слаба репутация при отразяването на протестите и въстанията в Близкия Изток след 2011 г. Сложните противоречия бяха представяни опростенчески като битка между доброто и злото, като сцена от “Властелина на пръстените” на Толкин. Изрази на изненада и мъка съпътстваха съобщенията за предполагаемото смачкване на свободата и демокрацията в Либия, Сирия и Йемен, където всъщност се развиха изкуствено предизвикани и дивашки граждански войни. Същевременно Египет и Бахрейн станаха значително по-авторитарни и репресивни, отколкото преди, без да им се обръща особено внимание.

Каквито и да са причините за провала на новинарските организации да разберат събитията в тези страни, медиите очевидно сгрешиха сериозно за това, какво се случва там. Равносметката за това, колко погрешно са преценили посоката на “Арабската пролет”, би трябвало да направи чуждестранните журналисти по-предпазливи при отразяването на протестите в Иран.

Демонстрациите започнаха в град Машхад на 28 декември и бързо се разпространиха из цялата страна. Иранското правителство твърди, че протестите затихват, но има доказателства за нови изблици, макар и по-слаби. Използваните по време на демонстрациите лозунги, както и малкото интервюта на протестиращи подсказват, че те са мотивирани от бедността, безработицата, растящите цени и намалените субсидии за храни и горива, които се съчетават с гнева срещу алчността и корупцията на управляващия елит.

Много коментатори омаловажават протестите с аргумента, че е малко вероятно те да имат дългосрочен ефект върху Иран, тъй като нямат лидерство, организация, план или последователен набор от искания. Журналистите обаче често надценяват нуждата от такива стегнати организационни структури, за да има ефективно противопоставяне на държавата. Медиите се изнервят от липсата на разпознаваеми лидери и говорители, които могат да цитират и интервюират.

Някои правят негативно сравнение между размера и потенциалния ефект на сегашните протести и големите демонстрации в Техеран през 2009 г. Това може и да е така, но липсата на организирана структура също така затруднява потискането на движението от страна на държавните служби за сигурност, за които е по-лесно да арестуват опоненти, които са ясно заявени и разпознаваеми.

Аз лично смятам, че липсата на организация, непредсказуемостта и широкото географско разпространение на изблиците на недоволство представляват убедителен сигнал, че те са достоверен израз на значително недоволство. Ако протестите наистина бяха организирани от ЦРУ и Мосад с използването на саудитски пари, както твърди иранският главен прокурор Мохамад Джафр Монтазери, журналистите вероятно щяха да се занимават с изпипани ПР операции, произвеждащи кървави кадри на полицейска бруталност и ранени протестиращи.

Реално обаче има снимани със смартфони видеа от десетки провинциални градове и градчета, показващи гневни тълпи, скандиращи антиправителствени лозунги. Много от кадрите обаче са размазани и е невъзможно да се каже какви точно хора протестират, колко са на брой и дори дали са мъже или жени. Тази аматьорщина за мен е убедително доказателство, че не става въпрос за инсценировка. Тези, които фабрикуват или манипулират видеа, обикновено се издават, защото произведените от тях кадри са прекалено убедителни, за да са истински.

Ако човек търси знаци за участие на ЦРУ или на свързаните с чуждестранни разузнавателни служби ирански опозиционни групи в изгнание, би ги намерил в случаи, при които публичността е управлявана доста по-професионално. Намирах се в Техеран в началото на 2011 г., когато там имаше демонстрации, опитващи се да имитират “арабската пролет”. Те обаче така и не набраха инерция. Докато бях в хотела си, можех да намеря в YouTube много вълнуващи видеа на протестиращи, хвърлящи камъни по полицията. Когато излизах на улицата обаче, не можех да видя нищо такова. Оплаках се за това на ирански журналисти, които работеха за чуждестранни медии, но журналистическите им разрешителни бяха отнети от властите. Те се разсмяха и ми казаха, че протестите са сведени до нищо в резултат от масовите репресии на полицията. Иранските журналисти също така казаха, че дори да им бе позволено да отразят реалностите, никой не би им повярвал заради внимателно обработените видеа, разпространявани от опозиционните групи в изгнание.

Макар по онова време в Техеран да бе средата на зимата, на някои от видеата се виждаха раззеленени дървета. Човек не трябва да е твърде наивен за тези неща и да приема, че само опозиционните групи прибягват до такива трикове. Служби за сигурност от различни страни в Близкия Изток безспорно са се опитвали да дискредитират видео доказателствата за недоволство, разпространявайки явно фалшиви кадри на демонстрации.


Журналистите срещат и съвсем реални трудности в отразяването на масови протести и бунтове, които в същността си са непоследователни и избухват изведнъж на неочаквани места. Журналистите трудно получават визи за Иран и дори когато са там, има ограничения при пътуването из страната. Така се създава информационен вакуум, който в моменти на силен международен интерес бива запълван от съмнителни истории, идващи от пристрастни източници. Правителствата лицемерно твърдят, че са несправедливо демонизирани при положение, че те сами са създали този вакуум, който враговете им използват.

Макар на този етап да няма доказателства, че зад протестите се крие ръката на американците или саудитците, те със сигурност ще се опитат да се възползват от тях. Бившият посланик на САЩ в ООН – неоконсерваторът Джон Болтън, заявява ясно, че “нашата цел трябва да е смяна на режима в Иран”. Саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман също е призовавал за интервенция в Иран.

Президентът Тръмп се опитва да обезсмисли ядрената сделка с Иран от 2015 г. и да лиши иранците от възможните ползи от нея. Той се опитва да използва и протестите като оправдание за развалянето на споразумението, но грубоватите му антиирански туитове едва ли ще убедят другите страни по сделката да го подкрепят.

Оправдано е да се критикуват журналистите, които пресилват наличните доказателства, когато става въпрос за Сирия. Но техните грехове са нищо в сравнение с “експертите” от тинк-танкове и университети, които радостно се включиха в свързването на вероятно несъществуващи факти и ваденето на мащабни изводи на базата на видео от незнаен регион на Иран, в което се чуват скандирания на някакви анонимни хора. Например, в един случай дочутото скандиране “Не Газа, не Ливан, нашият живот е за Иран” и “Оставете Сирия, помислете за нас” незабавно накара разни говорещи глави да заключат, че иранците като цяло се противопоставят на интервенциите в чужбина.

Подобни заключения са опасни, тъй като не се основават на реални доказателства. Твърденията, че издигащата се регионална суперсила Иран е гигант с глинени крака е точно това, което мнозина в щатското и саудитското правителства искат да чуят. Тези истории са приветствани, защото идват на фона на възхода на иранските съюзници в Ирак, Сирия и Ливан, които излизат като победители след години на война.

Правителствата във Вашингтон и Рияд трябва да се запитат – както пропуснаха да направят в Ирак, Либия и Сирия – дали “специалистите”, които са толкова убедени какво се случва с Иран, са посещавали наскоро страната и дали изобщо знаят нещо за нея. Не трябва да се забравя как само преди няколко години подобни експерти предричаха разпада на Ирак и неизбежното падане на президента Башар Асад.

Оставете коментар