В категории:Свят

Бърни Сандърс е най-популярният политик в САЩ, а повечето демократи искат завой наляво

Социологическите проучвания показват, че ръководството на Демократическата партия е все по-откъснато от собствения си електорат

Бърни Сандърс и политиките му са особено популярни сред младите и малцинствата. Снимка: https://www.facebook.com/senatorsanders

Докато рейтингът на Доналд Тръмп достига нови рекордно ниски нива, сенатор Бърни Сандърс се утвърждава като най-популярния политик в Съединените щати, а защитаваните от него позиции намират подкрепа сред все по-голяма част от избирателите на Демократическата партия.

Според социологическо проучване на Harvard-Harris, проведено в средата на октомври, 53% от анкетираните са изразили одобрение за Сандърс, като популярността му е особено силна изразена сред испаноезичните (66%) и афро-американците (77%). Неговият рейтинг надминава одобрението за всички останали политици в страната, включително на изявените лица от Демократическата партия като Хилари Клинтън, сенатор Елизабет Уорън, лидерът на демократическото малцинство в Камарата на представителите Нанси Пелоси и лидерът на демократите в Сената Чарлз Шумър. Сандърс е по-популярен от Клинтън дори сред собствените ѝ избиратели. 82% от гласувалите за Клинтън на президентските избори изразяват одобрение за Сандърс, спрямо 79% за нея.

Лидерската позиция на Сандърс сред активните политици в САЩ бе потвърдена и от предишни проучвания на Harvard-Harris. Подобни резултати показаха и допитвания на Morning Consult и Fox News, проведени по-рано през годината. Според изследване на Public Policy Polling от месец юли Сандърс би победил Тръмп с 13% разлика при нови избори.

Същевременно Доналд Тръмп продължава да се утвърждава като най-непопулярния президент в историята на САЩ. В допитването на Harvard-Harris Тръмп има неодобрение от 56%. За сравнение – изразилите неодобрение към Бърни Сандърс са само 37%. Въпреки явното разочарование от Тръмп, съперникът му в президентската надпревара Хилари Клинтън успява да поддържа непопулярност, сравнима с неговата. Клинтън също има рейтинг на неодобрение от 56%, а одобряващите я достигат едва 39 на сто, спрямо 41% при Тръмп.

Резултатите от други въпроси в проучването на Harvard-Harris също опровергават настойчивите твърдения на Клинтън, че загубата ѝ се дължи на злонамерена кампания от страна на Wikileaks и руснаците, както и на това, че Сандърс си е позволил да се кандидатира и да предлага алтернатива на про-корпоративната политика на върхушката в Демократическата партия.

Според допитването мнозинството регистрирани демократи, особено по-младите, се противопоставят на сегашното лидерство на партията и искат прокарването на по-прогресивни политики. Общо 52% от анкетираните демократи искат „масовите движения, действащи в партията, да я придвижат още по-наляво и да се противопоставят на сегашното ръководство” .

Желанието за завой наляво е най-силно сред младите избиратели на партията, които масово подкрепиха Сандърс на вътрешнопартийните избори през 2016 г. Общо 69% от демократите между 18 и 34-годишна възраст вярват, че партията трябва да приеме левия завой, за който настояват оформилите се вътрешни движения. Тези движения се оформиха около кампаниите в подкрепа на прогресивни политики като универсално здравеопазване, безплатно висше образование и минимална заплата от 15 долара на час. Освен сред младите, подкрепата за ляв завой е силно изразена и сред латиноамериканците и чернокожите избиратели на партията – съответно с 65 и 55 процента, както и сред жените (55%).

Бърни Сандърс не само води кампании в подкрепа на тези леви политики, но е и сред най-изявените опоненти на антисоциалните политики на Тръмп и републиканците – най-вече опитите им да премахнат „Обамакеър” и да прокарат данъчна реформа в полза на най-богатите.

Проучването бе публикувано на фона на разгарящата се борба за бъдещето на партията между прогресивното крило и „центристката” върхушка, която контролира Националния комитет. Скорошните промени в състава на партийното ръководство създадоха впечатление сред лявото крило, че силите на статуквото са твърдо решени да не допуснат опозицията до силни позиции.

Някои изявени представители на партията обаче показват, че са съгласни с мнозинството от избирателите и с критиките към сегашната линия на партията. По-рано тази година сенатор Елизабет Уорън успя да разгневи центристите в партията с коментарите си, че „Демократическата партия няма да се връща към времената, в които всеки, който иска да кандидатства за Конгреса първо трябва да отиде на поклонение на Wall Street”.

Покачващата се подкрепа сред демократите в Конгреса за мерки като разширяване на програмата Medicare и повишаването на минималната заплата също е сигнал, че натискът на избирателите може да доведе до промяна в курса на партията. Про-корпоративните лобита в партията обаче нямат намерение да отстъпват. Това се вижда от поредица статии на близки до ръководството на партията коментатори, в които се настоява, че демократите не трябва да обръщат гръб на Wall Street и не трябва да подкрепят кампанията за универсално здравеопазване.

Изследването на Harvard-Harris опровергава и другия основен лайтмотив на демократическия естаблишмент и свързаните с него медии – борбата с „руската заплаха”. Според 63% от всички запитани разследването за руските връзки на Тръмп по-скоро вреди на страната, а останалите 37% смята, че ѝ помага. Сред избирателите на демократическата партия 51% считат, че разследването помага, а 49% смятат, че вреди.

„Резултатите от проучването като цяло подсилват лявата критика към ръководството Демократическата партия, че се фокусира твърде много в боричкането с Тръмп и не прави достатъчно за изграждането на ясна и последователна визия”, отбелязва журналиста Андрю Джойс.

Несъгласие с партийната върхушка се наблюдава и сред републиканците, но там то се изразява в подкрепа към позициите на Стив Банън – ръководител на десния информационен портал Breitbart, който доскоро бе главен стратег на Тръмп. След оттеглянето си той обяви, че ще започне „война” в подкрепа на Тръмп срещу враговете му в Конгреса, медиите и корпоративна Америка. Общо 56% от анкетираните републиканци считат, че „движението на Банън” ще направи Републиканската партия по-силна.

Филип Буров
Журналист, специализиращ в сферите на международните отношения, конфликти, макроикономика и финанси. С опит от медии като агенция „Фокус“, вестник „Пари“ и вестник „Капитал Daily”. Работи и върху докторантура по въпросите на модерната българска история.

Оставете коментар