В категории:Анализи / Балкани / Свят

Румънската борба с корупцията като игра на тронове

Възобновените атаки срещу шефката на антикорупционната прокуратура Лаура Кьовеши и появилата се тенденция за предсрочно освобождаване или условно осъждане на обвинени в Румъния показват, че системата реагира на промените във външно и във вътрешнополитическите баланси

Лаура Кьовеши. Снимка: Wikipedia

Румънската борба с корупцията напомня за сериала „Игра на тронове“, където всички отношения между героите са властови – те се избиват или практикуват войната под формата на любовни отношения, но в крайна сметка каквото и да правят, участват във вечната битка за властта. Антикорупцията на север от Дунава често е представяна като схватка между доброто и злото. Всъщност тя отразява текущия баланс на силите между участниците в обществената игри. Събитията в последно време показват, че може би тече предефиниране на румънската борба с корупцията, при което тя се настройва за живот в новите вътрешно и външнополитически условия на Румъния. Процесът стана особено видим през изминалите седмици, дори в България, след като различни български медии писаха с месец закъснение за изтекли аудиозаписи, в които шефката на румънската антикорупционна прокуратура DNA Лаура Кьовеши „поръчва“ наказателно преследване на бившия премиер Сорин Гриндяну.

Българската частна телевизия „Канал 3“ засили усещането за криза в румънската антикорупция, излъчвайки интервюта с изгонения това лято от DNA прокурор Дору Цулуш и със скептици спрямо случващото се в румънското правосъдие в момента: евродепутата Норика Николай, бившия президент Траян Бъсеску, журналисти от близката до социалдемократите телевизия Antena 3 и експерта по антикорупция от Transparency International Romania Виктор Алистар. Обща линия в интервютата и показаните кадри бе, че в Румъния съществува страх заради дейността на антикорупционната прокуратура и бе внушено, че заради властолюбието си Кьовеши използва институцията за разчистване на политически сметки.

Подобни твърдения се отправят на север от Дунава от години. Досега многократно в Румъния се завихряха скандали, атаки срещу DNA и Кьовеши, в които ту бяха използвани аудио записи, ту бяха канени в страната частни израелски разузнавачи, които да я проучват, ту самите държавни институции се задействаха в опит да контролират дейността на специализираната прокуратура. През лятото на 2016 г. Конституционният съд на Румъния взе решение, според което текстовете относно злоупотребата със служебно положение в Наказателния кодекс бяха обявени за неконституционносъобразни. Аргументацията беше, че с това решение ще се избегнат предпоставки за нарушения от страна на съдебната система. Известно е, че Румъния е на трето място по брой осъдителни присъди в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург за 2016 г.

През януари т.г. новоизбраното правителство на социалдемократите използва исканията на Конституционния съд да бъдат променени текстовете за злоупотреба със служебно положение и на ЕСПЧ за облекчаване на ситуацията в затворите (водеща до оплаквания в ЕСПЧ), за да прокара промени, които облагодетелстваха лидери или редови избиратели на Социалдемократическата партия. Избухнаха февруарските протести – най-мащабните от декември 1989 г. насам, и промените бяха блокирани. За наблюдателите на случващото се в Румъния обаче остана неяснотата – действително ли по отношение на румънската антикорупция има два големи лагера в „дълбоката държава”, които до такава степен не могат да се разберат, че изкарват на протести стотици хиляди хора в опита да постигнат нов баланс помежду си? Или всъщност всички политически крамоли, избухващи периодично на север от Дунава, са мачове с предварително известен резултат?

Събитията от началото на юни досега потвърждават впечатлението, че тече пълзяща промяна в румънската борба с корупцията. Все още е рано да се каже в каква посока води тя, но различни факти свидетелстват за нея. Усещането за буксуване на DNA в последно време се потвърди от записите с Лаура Кьовеши, на които тя навиква подчинените си, че трябва да покажат резултати. Самата Кьовеши е категорична, че записите са манипулирани.

Няма манипулация обаче по отношение на действията на съда. През юли т.г. след тригодишен престой в затвора бе освободен под гаранция медийният магнат Дан Войкулеску, осъден през 2014 г. на десет години затвор за престъпления, свързани с приватизацията на Института по изследване на храненето. Тъй като той е известен като собственик на вече спомената телевизия Antena 3, клоняща към социалдемократите, десните румънци, подкрепящи категорично борбата с корупцията, ликуваха. Съдът определи, че щетите, нанесени от Войкулеску, са в размер на 60 млн. евро. Бе постановено конфискуване на сградата на Antena 3. Присъдата обещаваше да възстанови баланса срещу един от динозаврите на прехода, които в Румъния са свързвани с нечисти сделки и бързо забогатяване чрез близостта си с държавата. При освобождаването на Войкулеску обаче стана ясно, че сумата, за която той е осъден, не е била възстановена на румънската държава. Магнатът плаща по делото с три години от живота си, но явно излиза от затвора също толкова богат, колкото е влязъл в него.

Отново през юли бившият кмет на Констанца Раду Мазаре бе осъден на четири години затвор, ала условно, за това, че е реституирал незаконно земеделски терени. Също като Войкулеску, Мазаре бе свързван от мнозина с клиентелизъм и бе считан за един от бароните (негативно название на влиятелните местни лидери) в Социалдемократическата партия.

В средата на юли от затвора бе освободен условно и бизнесменът Йоан Николае, чието състояние възлиза на 1,7 млрд. евро. Само през първите пет месеца от затворничеството си през 2015 г., той написва пет книги, стимулиран от факта, че за всяка книга му се приспада по около месец от присъдата.  Тази писателска дейност често е вземана на подбив в румънското общество и е характерна за много корумпирани и осъдени с печална слава. Николае бе осъден през 2015 г. на две години и половина затвор за незаконно финансиране на предизборната кампания през 2009 г. на кандидата за президент на социалдемократите и бивш посланик в САЩ Мирча Джоана.

В добавка, през юни Конституционният съд реши, че парламентът има право да извика шефката на DNA на заседания на проучвателна комисия за президентските избори от 2009 г. Кьовеши бе недоволна от решението и през юли отказа за трети път да се яви пред тази комисия.

Независимо от отказа на прокурорката, решението на Конституционния съд бе възприето като отслабване на нейната власт и съответно според някои и на борбата с корупцията, заради което на 23 юли, неделя, се проведоха протести срещу Конституционния съд. В страницата си във Фейсбук организаторите на протеста от групата „Корупцията убива“ обявиха, че Конституционният съд е станал „враг на демократичните ценности“, че е обвързан със социалдемократическия лидер Ливиу Драгня, и че съдът не е това, което те искат.

Високи изисквания за почтеност обаче не са отправяни от протестиращите към президента Йоханис, считан за поддръжник на борбата с корупцията. През февруари 2017 г. румънският държавен глава загуби окончателно имот в Сибиу, където беше кмет в периода 2000-2014 г. Тази година съдът постанови, че имотът е придобит на базата на незаконен документ. Актът е бил изготвен от общински служител, чиято измама е установена от прокуратурата през 2003 г. Администраторът е осъден на година и половина затвор. От този момент нататък семейство Йоханис знае, че отдава под наем имот, придобит на базата на незаконен документ и за 14 години до 2015 г. събира 320 000 евро от рентата. В резултат на дългогодишни дела с друга заинтересована страна Йоханис губи окончателно контрола върху имота през февруари 2017 г.  В духа на „Игра на тронове“ медиите писаха много за казуса през годините, но той не привлече вниманието на прокуратурата…

Как да четем събитията от юни и юли, при които, от една страна, нараснаха отново атаките срещу Лаура Кьовеши и тя бе обвинена от подчинен, че създава атмосфера на страх в собствената си институция, а от друга страна, видни затворници, попаднали на мушката на DNA, биват освободени?

Възможни обяснения има както в международния, така и в националния контекст за Румъния. Досега западните държави – с най-ярки представители САЩ и Германия, поддържаха безусловно борбата с корупцията в Румъния. Това може да се види и във фигурата на президента Клаус Йоханис, считан за „свой“ от нейните румънски привърженици. За момента антикорупцията допринася за извършването на определено прочистване на политическия елит в страната от динозаврите на прехода, които често бяха свързвани с бившите служби, с Русия или просто бяха описвани като местни „шмекери“. Така се отвори място за нови политици и за създаването на нов елит, намерил израз в появата на партията Съюз „Спасете Румъния“ на Никушор Дан. Тя обедини кадри и избиратели с различни убеждения, които обаче подкрепят категорично борбата с корупцията.

Но откакто Доналд Тръмп е в Белия дом, очевидно трансатлантическата връзка с ЕС се предефинира и пътищата на Вашингтон и на Берлин се раздалечават. Дали това няма да има ефект и в Румъния? Един от най-сериозните анализатори на международните отношения – директорът на Института по политически науки и международни отношения към Румънската академия Дан Дунгачу, попита реторично в началото на юли: „Дали няма да дойде моментът, в който Румъния ще трябва да избира между своя татко и майка си?“, като явно имаше предвид Тръмп в мъжката роля и Ангела Меркел в женската. Пренареждането на балансите в Румъния между тези две влиятелни лобита, поддържащи борбата с корупцията, е едно възможно обяснение за течащите промени в нея.

Друг отговор може би се крие във вътрешнополитическите баланси. През есента на 2015 г. трагедията в клуб „Колектив“ изведе на улицата десетки хиляди младежи, които само за няколко дни протести постигнаха оставката на премиера Виктор Понта,  свързван с корупция, а тя бе посочена като причина за пожара в клуба. Но през февруари 2016 г. аналогични демонстрации със стотици хиляди хора не помръднаха правителството, като единствено министърът на правосъдието Флорин Йордаке пое с оставка отговорност за законодателните инициативи на кабинета в сферата на антикорупцията. Възможна причина е, че през декември 2016 г. социалдемократите получиха 45% от гласовете на парламентарните избори, като се радват на подкрепата и на по-малки партии в парламента. Румънското общество очевидно се доверява на програмата, издигната от хората на Ливиу Драгня, която предвижда вдигане на доходите и облекчения за бизнеса в опит да се увеличи и без това добрата динамика на румънската икономика. В същото време румънските десни партии като че ли са изчерпани откъм идеи и личности.

При тези променящи се вътрешни и външни баланси, румънската борба с корупцията ще продължи да действа. Тя обаче може би се предефинира, така че да бъде в крак с актуалните условия. Съдебната инспекция започна проверки за управленската ефективност на DNA и на общата прокуратура на 10 юли, като резултатите ще бъдат обявени на 11 август.

Мнозина опоненти на антикорупционната прокуратура сигурно биха се радвали да видят Лаура Кьовеши низвергната и дори отстранена от ръководството на DNA, но това би породило нова вълна от протести, подобна на тези през февруари. По-логично е проверката над DNA и атаките срещу Кьовеши в крайна сметка да постигнат нещо друго – намирането на нов баланс между различните лобита, които водят борбата с корупцията или търпят нейното действие като обекти на разследване.

За да е пълна картината, трябва да се отчете, че битките около антикорупцията в Румъния, често са вътрешни борби в румънските служби за сигурност. До голяма степен „разкритията“ срещу Кьовеши идват от телевизията România TV на бизнесмена Себастиан Гица. Той в момента е в „превантивен арест“ в Сърбия, след като избяга от Румъния, където му бяха отправени обвинения от DNA за подкуп, търговия с влияние, шантаж, шофиране без книжка и достъп до поверителна информация. В миналото Гица е имал близки отношения с бившия шеф на вътрешното разузнаване Георге Майор (в момента посланик в САЩ), и с друг бивш началник на службите – Флориан Колдя. При един скандал, протекъл паралелно на протестите от зимата на 2017 г., бе установено, че Гица е бил на почивка съответно с Колдя и с Майор на Сейшелските острови и в Тоскана. През януари т.г. Колдя напусна поста си на заместник-директор на вътрешното разузнаване след разкрития и скандал, предизвикани отново от România TV и от самия Гица. А преди това няколко години румънските медии постоянно пишеха, че борбата с корупцията в страната се води от дуото Колдя – Кьовеши.

Румънската борба с корупцията очевидно е хем желана, хем среща съпротива както на север, така и на юг от Дунава. Интересното в последно време е дали във все по-голяма степен и нейните привърженици, и противниците ѝ в двете страни не поддържат контакти със съмишлениците отвъд реката. Докато лобитата пропагандират своите интерпретации, без да представят контекста на румънската борба с корупцията, има опасност обикновените хора лесно да попаднат в плен на емоциите си за и против един или друг от лагерите. И тогава антикорупцията и разговорът за нея ще станат просто другото име на политическата борба в стил „Игра  на тронове“…

Владимир Митев

Журналист международник. Работил е в списание „Тема“ между 2008 г. и 2015 г. Основател е на двуезичния румънско-български блог „Мостът на приятелството“. Негови статии и преводи са излизали в агенция БГНЕС, списанията A-specto, „Икономика“, блога „Солидарна България“ и други. Публикувал е и в румънските списания Decât o Revista и Q Magazine, както и в румънския ляв сайт Critic Atac.

Оставете коментар