Лъжата и истината са неделими в румънската борба с корупцията

Протестите в Румъния от края на януари и началото на февруари показват, че се сбъдват очакванията, за които „Барикада“ писа през декември 2016 г. след парламентарните избори.

Два са големите политически лагера в страната, които влязоха в сблъсък. Единият е този, който обединява антикорупционната прокуратура DNA, подкрепящото я в дейността ѝ вътрешно разузнаване SRI, широките слоеве на румънската десница и президентът Клаус Йоханис. От другата страна обаче е желанието на победилите на вота за парламент социалдемократи за промяна на правилата за борба с корупцията, удряща тежко политическата класа. Както се очакваше по-рано, правителството на социалдемократите и на либералите от формацията ALDE използва обективно съществуващите искания на Европейския съд за правата на човека, на Конституционния съд и на организациите на магистратите за изясняване на разпоредби, използвани в борбата с корупцията. Така то получи своеобразно алиби да въведе изгодни за себе си промени с аргумента, че търси реформа и модернизация на правосъдието.

В края на януари правителството издаде извънредно постановление за намаляване на присъдите и освобождаване на задържани в пренаселените центрове за отнемане на свобода. То се обоснова със заплахата от наказание в размер на 80 млн. евро от страна на Европейския съд за правата на човека във връзка с условията в затворите. Кабинетът Гриндяну прие през нощта на 31 януари 2017 г. и друго постановление, с което реши случаите на злоупотреба със служебно положение в размер до 200 000 леи (44 000 евро) да не се преследват наказателно. Те ще бъдат считани за административно нарушение. Това би спасило от правосъдие десетки и може би дори стотици разследвани и обвинени в момента политици.

Cel mai mare protest din Romania de dupa ’89 https://t.co/EAYnbOzrZQ pic.twitter.com/LTX1dGBYD7

— Popa Lucian Constant (@OnlineBlogRo) February 2, 2017

Борбата с корупцията в Румъния често е интерпретирана като героично дело на самоотвержени прокурори, които модернизират страната, като се опълчват на „крадците“ – синоним за политиците, използван най-вече за представителите на Социалдемократическата партия. Антикорупцията обаче има и своята тъмна страна. През 2015 г. Румъния е била на трето място по брой дела, по които е осъдена в Европейския съд за правата на човека в Страсбург – след Русия и Турция. Букурещ от години е на лидерски позиции в тази класация. Многото осъдителни присъди водят и до плащането на големи обезщетения от държавния бюджет.

За броени минути след обявяването на новината за приетите промени румънският фейсбук реагира като ужилен, а площад „Виктория“ пред сградата на правителството бе окупиран от десетки хиляди демонстранти. Те останаха там и през малките часове на нощта, напук на големия студ. Бяха на площада и на следващата нощ – на 1 срещу 2 февруари, когато по оценки на жандармерията само в Букурещ са протестирали 100 000 души. Други десетки хиляди окупираха централните площади в големите градове на страната.

Основно искане на демонстрантите бе борбата с корупцията да не бъде обезсилвана. Техни представители заявиха пред националната телевизия, че начинът, по който промените се извършват – през нощта, чрез заобикаляне на публичните дискусии и парламента, не е приемлив. Някои от недоволстващите искаха директно оставката на кабинета.

Romania protests: Violent clashes erupt as thousands join anti-corruption demonstrations https://t.co/qgUMaV9Wja

— Corpus VEC Fellow (@CorpusVec) February 2, 2017

Протестиращите бяха възпламенени както от традиционния си скептицизъм към социалдемократите, така и от усещането, че зад „добрите им намерения“ се крият злодеяния. Според либералния политолог Сорин Йоница общата степен на населеност в румънските затвори е 100,7%. Той признава, че има някои пренаселени центрове за задържане, но съществуват и други, които са заети под 60%. Йоница смята, че ефектът от постановлението за намаляване на присъдите и амнистия ще бъде намаляване на броя затворници с 10%. Подобен ефект може да се постига и просто чрез преместване на осъдените от един център на задържане в друг, смята лидерът на неправителствената организация Expert Forum.

С други думи не са верни твърденията на министъра на правосъдието Флорин Йордаке, че има пренаселеност на местата за задържане. Явно целта на правителственото решение е да се освободят от затвора политически фигури, близки до социалдемократическите среди. Неслучайно един от лозунгите на недоволната улица е престъпниците да стоят в затвора, а не на свобода.

Още по-съмнително за множеството хора, които са приели борбата с корупцията за своя кауза, е, че много политици биха се разминали с осъдителните присъди, когато обнародваните в Държавен вестник промени влязат в сила. Лидерът на социалдемократите Ливиу Драгня, бившият министър на вътрешните работи Габриел Опря, считаният за виновник за трагедията в нощния клуб „Колектив“ бивш районен кмет на Букурещ Кристиан Попеску Пиедоне са обвинени в дела, всяко от които е за щети под 200 000 леи – т.е. по новите правила те няма да бъдат осъдени и ще се измъкнат просто с възстановяване на причинените щети.

Неслучайно приетите решения предизвикват много емоции, негодувание, ирония и злоба у жителите на големите градове в Румъния. Правителствената подкрепа за промените обаче не е просто проява на глупост или дебелоочие, а разкрива по-сложна картина на румънското общество.

Now! Huge crowd take to the streets in #bucharest after gov defiantly passes law to pardon criminals! #romaniaprotest #anticoruptie #resist pic.twitter.com/nDlxpKPCh8

— Sabina Ciofu (@SabinaCiofu) February 1, 2017

До момента например борбата с корупцията жъне големи успехи, ако се приеме, че основен неин генератор е политическата класа. Всяка година DNA отчита множество случаи на осъдени политици на различни нива. Все още обаче борбата с корупцията почти не се е занимавала с чуждестранния бизнес като източник на подкупи. Едва ли за някого има съмнение, че едрият бизнес във всяка страна е основен фактор, генериращ корупция.

Борбата с корупцията постига желан от мнозина ефект – прочиства сцената от политическите динозаври на прехода и отваря пространство за нова кръв в политиката – например за Съюза „Спасете Румъния“, третата партия по брой депутати в парламента. Част от ефекта на антикорупцията обаче е ерозията на политическите партии, спадът в доверието на румънския парламент и утвърждаването на тезата, че всички в политиката са крадци. Така се стига до момента, когато институции, които не се избират демократично и представляват органи за контрол над обществото – като тайните служби и антикорупционната прокуратура, имат по-висок рейтинг на обществено одобрение от изборни и демократични по характера си институции като парламента. И обществото се плъзва към мислене, според което определени социални групи и сили по природа са корумпирани, продажни, лъжливи и техните права трябва да бъдат системно ограничавани, докато други прослойки – като градската средна класа, са по дефиниция носители на морален авторитет…

Този контекст хвърля светлина върху сегашната ситуацията, в която отново лобитата, стоящи зад борбата с корупцията и противопоставящите ѝ се, мерят сили. Самият председател на Европейския съд за правата на човека Гидо Раймонди заяви, че броят на делата срещу Румъния, свързани с условията на задържане само през 2016 г., е нараснал със 108%. Раймонди е категоричен, че Букурещ трябва да намери решение на проблема.

Правителството на Гриндяну очевидно използва това и други обективни изисквания за законодателни промени, за да предефинира борбата с корупцията по начин, който облагодетелства страдащите от нейните удари. Освен това силите, подкрепящи двете извънредни постановления, вероятно преценяват, че след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп в Щатите и след добрия резултат на социалдемократите на декемврийските избори ситуацията в страната и извън нея е различна от тази при минали улични недоволства.  През ноември 2014 г. аналогични протести предшестваха победата на Клаус Йоханис на президентските избори, а през ноември 2015 г. демонстрации срещу корупцията свалиха правителството на Понта. На свой ред лобитата, които продължават да поддържат борбата с корупцията, са заинтересовани Румъния да не направи крачки встрани от правилния евроатлантическия курс.

At least 250,000 people took to the streets in Romania to protest against an emergency decree that decriminalizes corruption. pic.twitter.com/uVpCxJFmV7

— AJ+ (@ajplus) February 2, 2017

Забележително е, че двата големи лагера в румънската политика общуват помежду си, като провокират улични демонстрации на десетки хиляди хора, предавани на живо по националните телевизии по начин, напомнящ за революцията от 1989 г. Протестиращите сами правят аналогия с онези смутни времена, при които комунистическият режим на Чаушеску си отиде с цената на над 1100 жертви. На фона на живите предавания от протестните горещи точки в цялата страна всяка вечер по румънската национална телевизия възниква въпросът :  наистина ли лобитата на румънската „дълбока държава“ не могат да се разберат помежду си и десетки хиляди се оказват въвлечени в тяхната несекваща схватка с отворен край? Или напротив – мачът вече е свирен? Дали крайните емоции, силните думи, сблъсъците на полицаи, футболни агитки и протестиращи не водят неизбежно към новия и пореден баланс между тях, който ще се окаже отново временен?