В категории:България / Фотогалерия

НС със стъпка срещу неплащането на заплати, решението още е далеч

Парламентът прие на първо четене промени, насочени срещу некоректните работодатели. Законопроектът обаче не решава всички проблеми, а заради депутатската ваканция окончателното му приемане ще бъде чак през есента.

Народното събрание прие на първо четене промени в Кодекса на труда, които са насочени срещу практиката за неизплащане на заплати от страна на работодатели. Поправките са резултат от парламентарната комисия, създадена специално заради този проблем и бяха внесени с подписите на депутати от всички групи, а днес в залата се приеха с голямо мнозинство. За“ промените на първо четене гласуваха 138 народни представители, „против“ – 0 , а 1 се въздържа. С това обаче промените все още далеч не влизат в сила, тъй като тепърва трябва да бъдат обсъдени и приети на второ четене, което няма да се случи скоро.

В рамките на два месеца депутатите „проучваха“ случаите на неизплатени заплати, като в крайна сметка стигнаха до извода, че в българското законодателство са налице сериозни пропуски, които дават възможност на непочтените и некоректни работодатели да се възползват от тях. В доклада на комисията се посочваше, че сред тях са: прехвърлянето на предприятия, изпаднали във финансови затруднения на социално слаби лица; умишлено забавяне на искането за откриване на производство по несъстоятелност, което ощетява работниците; сложни и дълги процедури пред работниците за сдобиване с изпълнителен лист за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения; невъзможност на работника да удовлетвори своите вземания, поради обстоятелството, че той е на четвърти ред на кредиторите; възможност некоректни фирми да участват в процедури за обществени поръчки; неефективна и неефикасна работа на Фонда за гарантиране на вземанията на работниците и служителите и други.

Идеята е да дисциплинираме некоректните работодатели, каза преди приемането на промените Хасан Адемов, председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика. С приетите промени в Кодекса на труда се цели да се засилят контролните функции на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“, като ѝ се предоставят правомощия да извършва проверки по повод на изплащането на трудови възнаграждения и обезщетения и след прекратяване на трудовите правоотношения, както и да дава задължителни предписания в тази насока. Изрично се регламентира срокът, в който работодателят е задължен да изплати обезщетенията, дължими на работниците и служителите му, като се дължи и законната лихва при неизпълнение.

Друга промяна предвижда работодатели, които дължат възнаграждения и обезщетения на работниците си, да не могат да участват в процедури по обществени поръчки като изпълнители и подизпълнители.

Предоставят се допълнителни възможности за работещите да получат вземанията си за трудови възнаграждения и обезщетения от Фонда за гарантиране на вземанията на работници и служители. Гарантираните вземания ще бъдат отпускани на работниците и служителите в тримесечен срок от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност.

С промените се предлага изменение и в Гражданския процесуален кодекс. Предвижда се възможност работниците и служителите да искат по-бързото издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на влезли в сила предписания на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“. Така работещите ще бъдат улеснени да търсят съответните начислени и неизплатени възнаграждения и обезщетения, които работодателят им дължи. Освен това няма да се налага да водят съдебни дела за установяване на основанието и размера на дължимите суми, посочват вносителите.

Още преди сформирането на комисията екипът на омбудсмана и експерти от КНСБ внесоха в Народното събрание предложения за промени в седем закона, представени като пакет от поправки срещу „модерното робство“. Вместо да бъдат припознати и внесени от някоя парламентарна група обаче, депутатите решиха първо да сформират комисия и на свой ред да „разследват“ на какво се дължи неизплащането на заплати у нас.

След като комисията приключи дейността и обяви поправките, които днес бяха приети, Манолова посочи, че за съжаление не всички нейни предложения са намерили място в общия законопроект. В приетите днес от парламента промени са включени част от предложенията на омбудсмана, но други ключови проектопромени останаха извън техния консенсус.

Такива са например предложенията, които целят да забранят на работодатели да прехвърлят фирми на клошари без да са заплатили заплатите на своите работници, както и тези, които определят как да функционира Фондът за гарантиране на вземанията при работници на несъстоятелност на техния работодател. „Тези изключително важни предложения останаха извън съгласието на парламентарните групи за законодателни промени“, съжали тогава Манолова.

Днес това беше отчетено от опозицията, в лицето на БСП, които обаче не припознаха законопроекта на Манолова. Все пак от БСП се заканиха, че между първо и второ четене ще внесат част от поправките, които смятат за необходими. Възможно е обаче такива промени да настъпят и в обратна посока – към смекчаване на мерките в полза на некоректните работодатели. При всички случаи финалните текстове ще бъдат приети чак наесен от депутатите, които излизат в лятна ваканция в края на тази седмица.

Николай Драганов

Бакалавър по социология и магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство в София. От 2012-та година работи като политически журналист – в News.bg, Информационна агенция БГНЕС и Телевизия BiT. Като парламентарен репортер отразява работата на 42-рото и 43-тото Народно събрание. Съавтор е на документалния филм „Невидимите хора“.

Оставете коментар