В категории:България / Трудови права

Депутатите ще решават проблемите на работниците, ама не съвсем

Специално създадената за да проучи случаите на неизплатени заплати парламентарна комисия официално приключи своята работа и излезе с доклад, приет с голямо мнозинство. Макар да отчитат част от проблемите, депутатите не са готови да ги решат изцяло. След два месеца „проучване“, тепърва предстои внасяне и приемане на законопроекти, при това не задължително най-добрите възможни.

В българското законодателство са налице сериозни пропуски, които дават възможност на непочтените и некоректни работодатели да се възползват от тях. Сред тях са: прехвърлянето на предприятия, изпаднали във финансови затруднения на социално слаби лица; умишлено забавяне на искането за откриване на производство по несъстоятелност, което ощетява работниците; сложни и дълги процедури пред работниците за сдобиване с изпълнителен лист за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения; невъзможност на работника да удовлетвори своите вземания, поради обстоятелството, че той е на четвърти ред на кредиторите; възможност некоректни фирми да участват в процедури за обществени поръчки; неефективна и неефикасна работа на Фонда за гарантиране на вземанията на работниците и служителите и други.

Това са част от заключенията на временната парламентарна комисия за проучване на случаите на неизплатени заплати. С голямо мнозинството от всички парламентарни групи днес пленарната зала прие доклада на комисията, която работи в последните два месеца. При нейното сформиране депутатите си поставиха за цел да изследват случаите на неизплатени заплати, на какво се дължат те и да предложат законодателни мерки. Само част от отчетените проблеми и пропуски обаче ще бъдат адресирани с конкретни законодателни промени, които комисията се ангажира да внесе. 

„През двата месеца от работата на Временна комисия за неизплатените заплати не беше изплатен нито 1 лв. на работник, който си чака възнаграждението. Отворени са случаите за Дупница, за Ветрен, за русенската корабостроителница, за фирмата за чистота във Видин“, заяви на брифинг в кулоарите на парламента след приемането на доклада омбудсманът Мая Манолова, цитирана от „Фокус“.

Още преди сформирането на комисията екипът на омбудсмана и експерти от КНСБ внесоха в Народното събрание предложения за промени в седем закона, представени като пакет от поправки срещу „модерното робство“. Вместо да бъдат припознати и внесени от някоя парламентарна група обаче, депутатите решиха да сформират комисия и на свой ред да „разследват“ на какво се дължи неизплащането на заплати у нас.

Този подход беше отчетен от Манолова, която посочи, че за съжаление не всички нейни предложения са намерили място в общия законопроект, който ще внесе комисията. „Тепърва ще се внася законопроект, тепърва ще се обсъжда, тепърва ще се приема. До този момент бяха загубени повече от 2 месеца, или една цяла парламентарна сесия в обсъждане на тема, която е известна на всички български граждани – че има некоректни работодатели“, коментира Манолова.

В законопроекта на комисията ще бъдат включени предложенията на омбудсмана и КНСБ за разширяването на правомощията на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА „ГИТ“), за улесняване на работниците да се снабдяват с изпълнителен лист срещу некоректните работодатели и за забрана на фирми, които не са платили заплатите на своя персонал, да участват в процедури за обществени поръчки.

Депутатите обаче не припознават други ключови проектопромени.

Такива са например предложенията, които целят да забранят на работодатели да прехвърлят фирми на клошари без да са заплатили заплатите на своите работници, както и тези, които определят как да функционира Фондът за гарантиране на вземанията при работници на несъстоятелност на техния работодател. „Тези изключително важни предложения останаха извън съгласието на парламентарните групи за законодателни промени“, съжали Манолова.

Според омбудсмана тези случаи няма да бъдат прекратени, ако не бъдат внесени освен предложенията, около които са се обединили депутатите в комисията, но и допълнителните предложения, които са останали извън тяхното внимание. Въпреки тези забележки, депутатите както от ГЕРБ, така и от БСП, останаха много доволни от свършеното от тях в последните два месеца. „Комисията работи в продължение на 2 месеца в дух на разбирателство и конструктивен диалог, не в името на някакви тясно партийни интереси, а в името на желанието от страна на всички народни представители чрез законодателни инициативи да въведем допълнителна защита за работниците и служителите при некоректност на работодателя“, похвали се Светлана Найденова от ГЕРБ. В същия дух се изказа и Крум Зарков от БСП, които все пак отказаха да припознаят директно и изцяло законопроекта на своя бивш член Манолова.

В доклада на комисията са цитирани данни, изготвени от ИА „ГИТ“, според които въпреки всички нашумели скандали от последните месеци – с шивачките във Ветрен и Дупница, служителите на „Пикадили“ и „Макс Телеком„, миньорите в „Оброчище“ и други, случаите на неизплащане на заплати всъщност намаляват, а не се увеличават. „В резултат на предприетите от Главна инспекция по труда мерки през годините значително намаляват случаите на неизплатени трудови възнаграждения. Така от общата сума на забавени възнаграждения, установена за периода от 2012 г. до настоящия момент, възлизаща на 322 милиона лева са изплатени 300 милиона лева забавени възнаграждения. През същия период са съставени 5446 броя акта за установяване на нарушения, свързани със забавени трудови възнаграждения, като сумата по влезлите в сила наказателни постановления възлиза на 7 963 404 лева“, посочва подкрепеният от депутатите доклад, като се позовава на данни, представени в едно от заседанията на комисията от Румяна Михайлова – изпълнителен директор на ИА „ГИТ“.

Според инспекцията по труда през 2012 година ощетените работници са били 261 315, докато през 2016 те са вече едва 56 791. Важно е обаче да се отбележи, че въпреки всички уверенията на агенцията, не е ясно дали изобщо до нея са достигнали всички случаи на неизплатени заплати, а в статистиката влизат само докладваните случаи, за които синдикати или по-добре организирани групи работници са подали сигнали.

В крайна сметка докладът на комисията беше приет от депутатите със 170 гласа „за“ от всички групи и нито един против или въздържал се. В него са заложени част от промените, които ще бъдат внесени, сред които поправки в Кодекса на труда, Гражданския процесуален кодекс, Търговския закон и Закона за обществените поръчки. Възможно е между и второ четене да бъдат внесени и други промени, но също така има вероятност някои от дискутираните промени да отпаднат или да бъдат променени.

Принтиране

Николай Драганов
Бакалавър по социология и магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство в София. От 2012-та година работи като политически журналист - в News.bg, Информационна агенция БГНЕС и Телевизия BiT. Като парламентарен репортер отразява работата на 42-рото и 43-тото Народно събрание. Съавтор е на документалния филм "Невидимите хора".

Оставете коментар