В категории:Анализи / Свят

След 64 години ЦРУ публикува документите за преврата в Иран

Как щатското и британското разузнавания организираха свалянето на най-демократичния лидер в историята на страната – в името на петрола

Войници, участващи в преврата, обсаждат къщата на премиера Мохамед Мусадик. Снимка: Wikimedia Commons

Бетани Алън-Ебрахимиан, Foreign Policy

Разсекретени документи, публикувани миналата седмица, хвърлят светлина върху водещата роля на Централното разузнавателно управление в преврата от 1953 г., който сваля иранския министър-председател Мохамед Мосадик. Този преврат подклажда вълна от национализъм в страната, чиято кулминация е иранската революция от 1979 г., и продължава да отравя отношенията между Техеран и Вашингтон и до днес.

Приблизително хилядата страници документи също така за пръв път разкриват, че ЦРУ се е опитало да се откаже от опита за преврат след първоначалния му неуспех, но в последния момент операцията е била осъществена благодарение на неподчинението на един шпионин, действащ на терен.

Известен като „Операция Аякс”, заговорът на ЦРУ в крайна сметка е заради петрол. Западни фирми от десетилетия контролират нефтеното богатство на региона. В Саудитска Арабия това е Арабо-американската петролна компания, а в Иран – Англо-иранската петролна компания. Когато в края на 1950 г. щатската фирма се подава на натиска и се съгласява да споделя по равно приходите от петрол с Риад, британският концесионер в Иран се оказва под силен натиск да направи същото. Лондон обаче категорично отказва.

Така че в началото на 1951 г., на фона на голяма обществена подкрепа, Мосадик национализира иранската петролна индустрия. Разгневеното Обединено кралство започва да заговорничи с щатските разузнавателни служби да свали Мосадик и да възстанови монархията на шаха. (Макар някои от новопубликуваните документи да показват, че в Държавния департамент е имало хора, които са обвинявали британската непримиримост за напрежението и са се стремели да работят с Мосадик).

ЦРУ спомага за организирането на протестите на 19 август 1953 г., които свалят демократичното правителство и възстановяват властта на шаха. Снимка: http://i2.cdn.cnn.com

Опитът за преврат започва на 15 август 1953 г., но бързо е осуетен. Мосадик прави десетки арести. Главният конспиратор Фазола Захеди се укрива, а шахът бяга от страната.

ЦРУ, вярвайки, че превратът се е провалил, се отказва.

„Операцията бе пробвана и се провали, и ние не трябва да участваме в никакви действия срещу Мосадик, които могат да бъдат проследени обратно до САЩ. Операциите срещу Мосадик трябва да бъдат прекратени”, пише в телеграма на централата на ЦРУ до ръководителя на поделението в Иран от 18 август 1953 г.

Това съобщение е пренебрегнато от Кермит Рузвелт, най-висшият офицер на ЦРУ в Иран, отбелязва Малкълм Бърн, който ръководи проекта за щатско-ирански отношения в Националния архив по сигурността към Вашингтонския университет. „Още един човек е бил в стаята, когато Кермит Рузвелт получава тази телеграма. Когато я вижда, той заявява не – не сме свършили тук”, разказва Бърн пред Foreign Policy. Вече се знаеше, че Бърн не е изпълнил нарежданията на централата в Ленгли да прекрати операцията и да се откаже. Самото съобщение и съдържанието му обаче стават публично достояние чак сега.

Жител на Техеран пише на стена „Янки, вървете си вкъщи“ по време на протетите през 1953 г. След успеха на преврата, новото правителство нарежда улиците да бъдат почистени. Снимка: Wikimedia commons

Последствията от това решение са съдбоносни. На следващия ден, 19 август, с помощта на „наети” тълпи, за които се смята, че са организирани с подкрепата на ЦРУ, превратът успява. Героят на иранския национализъм е затворен, монархията е възстановена под ръководството на приятелски настроения към Запада шах, а Англо-иранската петролна компания, вече прекръстена на British Petroleum (днес BP), се опитва да си върне контрола над нефтените находища. (Но не успяват съвсем. Въпреки преврата, националистическата съпротива срещу връщането на чуждестранния контрол над петрола е твърде голям, поради което BP и другите петролни гиганти трябва да делят печалбите с Техеран).

Операция Аякс отдавна бива използвана като плашило от консерваторите в Иран, и не само от тях. Превратът подкладе огъня на анти-западните настроения, които достигнаха своя пик по време на кризата с щатските заложници през 1979 г., окончателното премахване на шаха и създаването на Ислямската република, която да се противопоставя на „Великия Сатана”.

Превратът отчужди и либералите в Иран. Моседек се счита от мнозина за най-близкото нещо до демократичен лидер, което Иран някога е имал. Той открито е подкрепял демократичните ценности и се е надявал да установи демокрация в страната. Избраният от народа парламент го назначава за министър-председател – пост, който той използва, за да намали властта на шаха, като по този начин приближи Иран по-близо до политическите традиции, развили се в Европа. Но всякакво по-нататъшно демократично развитие бива секнато на 19 август 1953 г.

Мохамед Мосадик е най-близкото до демократичен лидер в историята на Иран. Снимка: Wikipedia

Властите в САЩ дълго време отричаха участието си в преврата. Държавният департамент за пръв път публикува свързани с преврата документи през 1989 г., но всяка препратка към участието на ЦРУ в тях е редактирана. Общественото недоволство накара правителството да обещае по-завършена публикация на документите и през 2013 г. излязоха някои други материали. Цялостното публикуване на разсекретените материали бе насрочено за два години по-късно, но бе отложено. Според Бърн това е направено, за да не се попречи на течащите към онзи момент преговори за ядрената сделка с Иран. Документите най-после бяха публикувани през миналата седмица, но се знае, че многобройни оригинални телеграми от периода са изчезнали или са били унищожени отдавна.

Бърн коментира, че дългото забавяне се дължи на различни фактори. Разузнавателните служби винаги са загрижени за зашитата на „източниците и методите”, които са им позволили да оперират на терен. ЦРУ също така е трябвало да предпазва взаимоотношенията си с британското разузнаване, което може би е искало някои от материалите да продължат да бъдат пазени в тайна.

Уроците от историята изглежда не са научени. Петролният магнат Рекс Тилерсон, назначен от Доналд Тръмп за държавен секретар, наскоро открито обяви, че САЩ „работят за подкрепа на тези елементи в Иран, които ще доведат до мирна смяна на това управление“.

Освен окончателното доказателство за намесата на ЦРУ, документите разкриват и други интересни факти, отбелязва Абас Милани, професор от Станфордския университет, специалист по Иран. Те представят детайли за реалните политически настроения на Аятолах Абол-Гасем Кашани, проповедник и водеща политическа фигура през 50-те години.

В Ислямската република духовниците винаги са добрите герои. Касани дълго време бе смятан за един от героите на национализма през този период. Дори през януари тази година сегашният върховен лидер на Иран възхваляваше ролята на Кашани в национализацията на петрола.

Широко е известно, че Кашани в крайна сметка се разграничава от Мосадик. Религиозните лидери в страната са се страхували от нарастващата сила на местната комунистическа партия и са смятали, че Мосадик е твърде слаб, за да спаси страната от социалистическата заплаха.

Новопубликуваните документи обаче показват, че Касани не само се е противопоставял на Мосадик – той също така е поддържал близка комуникация с американците през периода преди преврата и изглежда дори е поискал финансова подкрепа от Съединените щати, макар да няма свидетелства, че е получавал пари. Тези негови искания към САЩ досега не са били известни.

„На решаващия ден 19 август ролята на Кашани е била от критична важност. На този ден неговите сили са били впрегнати изцяло срещу Мосадик”, отбелязва Милани.

Оставете коментар