Кой и защо иска да спусне „кристална нощ” над Венесуела

Двама младежи бяха подпалени живи от демонстранти в Каракас, защото били черни и приличали на чависти. Из страната се ширят саморазправи със симпатизанти на правителството. Президентът Николас Мадуро алармира за фашистка агресия, насъсквана от лидерите на опозицията. Те са все братовчеди помежду си – и по кръв, и по лично богатство. Смяната на властта за тях ще е връщане към икономическото господство отпреди 1999 г., когато фамилиите им си деляха националното богатство, а 75% от народа тънеше в мизерия.

Като „кристална нощ” в историята влиза нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 г., когато улиците на градове и села в Германия и Австрия са осяти с „кристалите” от строшените стъкла на еврейски домове, магазини и синагоги. Нацистки щурмоваци извършват координирани погроми и разправи с еврейското население – и така започва не само Холокоста, но и цялата човеконенавистническа експанзия на Третия райх.

Този драматичен исторически епизод бе припомнен от президента на Венесуела Николас Мадуро, който в своята редовна седмична програма, излъчвана по телевизията, предупреди за надигаща се подобна фашистка заплаха в родината му. И посочи, че най-екстремистките сектори във венесуелската опозиция насъскват агресия тъкмо с фашистки характеристики между едни и други венесуелци – само заради различия в идеите, расата или социалния статус.

Президентът се обоснова с много случаи на насилие из страната, упражнявано от уж „мирните” демонстранти както срещу поддръжници на правителството и чависти, така и срещу хора от собствените им редици, включително срещу подкрепящи ги дребни търговци и занаятчии, чиито магазини и работилници са разграбвани и опожарявани, а самите те са пребивани и малтретирани.

Но най-драстичният случай, който Мадуро илюстрира и с шокиращ видеозапис, е

подпалването жив на 21-годишния Орландо Хосе Фигера

насред центъра на Каракас. Развилнели се „демонстранти” го взимат за инфилтриран сред тях чавист, събарят го на земята, пребиват го, заливат го с бензин от бутилки, подготвени като бомби „Молотов”, и щракват запалката.

 

На тези кадри, взети от профила на управляващата Единна социалистическа партия на Венесуела (PSUV) в Туитър, в кръг е заградена ръката, която се протяга да подпали пребития и залят с бензин Орландо Хосе Фигера, както и пламването му след това.
На тези кадри, взети от профила на управляващата Единна социалистическа партия на Венесуела (PSUV) в Туитър, в кръг е заградена ръката, която се протяга да подпали пребития и залят с бензин Орландо Хосе Фигера, както и пламването му след това.

Тълпата бързо се дръпва от живата факла, а пламтящият младеж хуква по улицата, обезумял от болка… Други хора по кошмарната му траектория успяват да го угасят. Почти без дрехи, целият обгорял и окървавен, младежът продължава напред в надежда да намери помощ, а преследвачите му го настигат, крещят, посягат пак да го бият…

Пламтящият Орландо бяга от нападателите си. Източник: Туитър, PSUV
Пламтящият Орландо бяга от нападателите си. Източник: Туитър, PSUV

Орландо Хосе Фигера накрая е спасен от полицейски патрул, който го откарва в болница. Размазаните кадри с камионетката, на която са го натоварили, го показват вече проснат без сили.

Той оцелява след бруталната агресия и лекарите сега полагат усилия за лечението му. Диагнозата е 54% изгаряния на кожата от първа и втора степен и шест рани от хладно оръжие по тялото и главата.

Полицейска камионетка откарва обгорения Орландо Хосе Фигера в болница. Източник: Туитър
Полицейска камионетка откарва обгорения Орландо Хосе Фигера в болница. Източник: Туитър

Драмата се разиграва на 20 май, за когато опозицията беше свикала антиправителствено шествие под надслова „Ние сме милиони”. Орландо Хосе Фигера е атакуван от постоянно вилнеещата агитка край площад „Алтамира” в „елитната” община Чакао на Каракас, ръководена от опозиционен кмет. Орландо раздразнил тълпата, защото е черен, и това се оказало достатъчно да решат, че е „гаден чавист”. По друга версия го взели за крадец.

В интервю за телевизия TeleSur майка му обяснява по-късно, че се връщал от работа и трябвало дълго да върви заради протестните блокади по улиците. Така попаднал сред демонстрантите.

Случаят нашумя много в социалните мрежи именно заради наличието на ужасяващите видеокадри и на много снимки, които направилият ги „демонстрант” съумя да продаде на световна информационна агенция като АФП. С много уговорки и препратки към други случаи на сблъсъци от Венесуела инцидентът бе разгласен и от ВВС. Никоя друга от големите световни медии „не го забеляза”…

Но само три дни по-късно се изясни, че

има и друг точно такъв случай,

станал още на 18 май и то пак край „Алтамира”, почти на същото място и очевидно със същите изпълнители. Просто тогава никой не е заснел престъплението. То става известно едва сега, защото едва сега венесуелска журналистка от телевизия VTV открива и записва жертвата в една от болниците на Каракас. Подробности има и на сайта albaciudad.org.

Другият подпален от демонстранти е Карлос Рамирес, който тук дава интервю от болничното си легло. Снимка: Туитър
Другият подпален от демонстранти е Карлос Рамирес, който тук дава интервю от болничното си легло. Снимка: Туитър

Записът може да се види и във Фейсбук.

Пострадалият се казва Карлос Рамирес и… също е черен. На 18 май следобед той излязъл от спирка на метрото край „Алтамира” и веднага бил наобиколен от агресивни демонстранти с прътове, камъни и бомби „Молотов”, които се нахъсвали един друг: „Убий го! Убий този простак! Той не струва нищо! Мръсен чавист!”

Напразно човекът ги убеждавал, че не е чавист и се прибира от работа. Подпалили го с „Молотов”. Докато той бягал и се търкалял по земята в опит да угаси пламъците, те го гонели и удряли с прътовете. Човекът се молел: „Оставете ме, не ме убивайте, не ви ли стига каквото ми причинихте…” И чувал в отговор: „Умри, проклетнико! Трябва да умреш, защото си шибан чавист!” Спасил го екип пожарникари.

Подобна съдба буквално на косъм избягва и 27-годишният Хосе Рафаел Ногера – и при него датата е 18 май, а площадът е „Алтамира”. На близко кръстовище автобусът, в който Хосе пътува със сестра си Тайрене Кампос, спира заради издигната там барикада. Хосе и Тайрене, която носи червена блуза, продължават пеша.

Жена от група демонстранти по пътя им ги фиксира с поглед и се провиква: „Ей тия сигурно са чависти!”. Хосе отвръща:

„И какво, ако сме чависти?”

Жената се нахвърля да удря сестра му, Хосе блъска нападателката, защото Тайрене е болна от кожна туберкулоза и не бива да получава рани. Докато викне на сестра си „Бягай!”, вече е повален на земята с удари и ритници от цялата агитка. Чува крясъци: „Да го подпалим!”

Успява да скочи и да побегне, а случаен моторист го взима и го откарва до полицейски патрул, докато нападателите ги преследват. Полицаите отначало не искат да помогнат на Хосе, защото смятат, че е един от демонстрантите и не желаят да се месят в техни вътрешни разправии. Младежът насила се качва в камионетката им и ги принуждава да го откарат в квартален медицински пункт наблизо. По-късно там го намират сестра му и жена му. Сега Хосе е на легло у дома и лекува раните и травмите си от побоя. Семейството е със скромен произход и също цветнокожо.

Хосе Рафаел Ногера е на легло у дома си, докато се възстановява от травмите. Край него са жена му и сестра му. Снимка: albaciudad
Хосе Рафаел Ногера е на легло у дома си, докато се възстановява от травмите. Край него са жена му и сестра му. Снимка: albaciudad

„Подпалиха те, защото си черен,

подпалиха те, защото лицето ти е народно,

подпалиха те, защото не приличаш на тях,

подпалиха те, защото нямаш техните дрехи, парфюми и обувки,

подпалиха те, защото миришеш на пържено и зъбите ти са криви,

подпалиха те заради пъпките ти и сплескания ти нос,

заради слепналата ти се коса и тъмните ти очи,

подпалиха те заради изпотеното ти лице, заради босите ти крака,

заради ноктите ти с набита под тях пръст,

а не защото си „чавист”!!!

Когато го разбереш, сигурно ще разбереш,

че и тази война е между класите,

а не е заради мустака на Мадуро или заради брадавицата на Чавес!

Но може да е късно и вече да пламтиш на някоя улица във Венесуела!”

 

Това послание, написано от младия венесуелски поет от палестински произход Ясер Ариас Касен, в последните дни усилено си го споделят в социалните мрежи не само чавистите – привържениците на социалната Боливарска революция, започната от станалия президент на Венесуела през 1999-та Уго Чавес и продължена след смъртта му през 2013-та от избрания тогава за държавен глава Николас Мадуро. Споделят си го и много обикновени венесуелци, дори умерени противници на правителството, които са ужасени и отвратени от бруталното насилие, бълвано от уж борещите се за демокрация улични блокади, барикади и протести.

Драматичните думи на Ясер Ариас Касен са по повод шокиращия случай с Орландо Хосе Фигера, но важат за цялата кипнала из страната агресия.

„Сънародници, замислете се! Спомнете си как дойдоха нацистите в Германия, спомнете си как дойде Пиночет в Чили! Накъде ни тласкат и нас сега?!

Фашизмът не е присъщ на Венесуела!

Още имаме време да го спрем!” – с такива емоционални думи се обърна към венесуелците президентът Мадуро в редовното си неделно обръщение. Той настоя лидерите на опозиционната формация MUD (Mesa de la unidad democrática – Маса на демократичното единство) да осъдят и да се разграничат от насилието, произхождащо от собствените им редици и насъсквано от самите тях – нещо, което досега те така и не са направили.

Дълбоко развълнуван, Мадуро каза още: „Защо толкова омраза? Защо толкова насилие? Какви са тези създания, способни да запалят човешко същество?… Под какво въздействие са се намирали, за да направят това? Само токсикологична експертиза може да го установи. Но такива неща ние тук никога не сме виждали… Да запалят жив човек, както го правят терористите от Ислямска държава… Само защото някой е викнал, че е чавист, или защото друг е решил, че е крадец, или заради цвета на кожата му… Това ли се нарича опозиция, това ли е демокрация, това ли е политика?…”

Подчертавайки, че „да се напада човек на улицата, да се пребива заради неговите политически идеи, расата му или външния му вид е едно от най-ненормалните неща, които предизвика MUD във Венесуела,” президентът добави, че се надява „да може да се възстанови менталното здраве на всички венесуелци, заразени от нацистко-фашисткото течение”.

Мадуро призова Венесуела „да си даде сметка, че сме изправени срещу агресията на насилнически групи, поели по пътя на омразата, нетолерантността и пълното разрушение”. И конкретизира: „Те громят материалната база на икономиката ни и фамилното имущество на много семейства. Нападат депа на националния обществен транспорт, застрашават функционирането на метрото в Каракас, атакуваха болницата за майки и деца в Ел Вайе, блокираха друга в Карисал (…). Превърнали са се в групи за въоръжени сблъсъци.

Нападали са вече и военни казарми из страната,

например в щат Тачира. Действаме с уважение към демокрацията, но ще продължим да реагираме твърдо, за да изправяме пред правосъдието тези групи от престъпници”.

На базата на видеозаписи президентът обърна внимание как демонстранти използват опасни самоделни оръжия срещу силите на реда, като в същото време на правоохранителните органи е строго забранено да прибягват до друго, освен до сълзотворен газ или водни струи. Според Мадуро мнозинството от вече близо 60-те смъртни случаи, регистрирани от началото на протестите през април, са резултат на действията на самите протестиращи – било помежду им, било спрямо случайни хора, които дори не взимат участие в противопоставянето, било в резултат на съзнателни агресии срещу чависти или заподозрени като такива.

Припомнено бе също как водачи на опозицията организират раздаването на предварително закупени в големи количества и скъпоструващи каски, противогази и други екипировки за протестиращите. Обърнато бе внимание и на наличието на записи, които показват как на демонстранти се плаща за участието им в насилически акции. Налице са и кадри с алкохолни напитки, „подгряващи” протестите.

Такива кадри могат да се видят и в YouTube:

За пореден път Мадуро настоя за започване на отговорен национален диалог „между демократичното течение в опозицията и революционното правителство” – диалог, който досега най-радикалните опозиционни сектори отхвърлят, въпреки че за такъв път пледира и папа Франциск, и групата от международни посредници, включваща бившия испански премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро и бившите президенти на Панама и Доминиканската република Мартин Торихос и Леонел Фернандес.

На 23 май по призив на Мадуро из цяла Венесуела се състояха масови шествия и прояви против фашистката заплаха, в подкрепа на мира, националния диалог и свикването на Конституционно събрание.

Президентът Николас Мадуро публично подписа на многохиляден митинг в Каракас декрета за свикване на избори за Конституционно събрание. Снимка: AVN
Президентът Николас Мадуро публично подписа на многохиляден митинг в Каракас декрета за свикване на избори за Конституционно събрание. Снимка: AVN

На многохилядния митинг в Каракас Мадуро държа пламенна реч, в която обяви, че на фона на сегашната ескалация

изборът е един – фашизъм или Конституционно събрание.

Идеята му за свикване на избори за такова събрание, провъзгласена от него навръх 1 май, бе посрещната на нож от опозицията, която възропта, че част от кандидатите ще се издигат не по обичайния партиен модел, а от социални общности – работници, селяни, студенти, предприемачи, индиански народности и т.н. MUD обяви подобен подход за нарушение на принципите на демокрацията и ожесточи още повече антиправителствената си кампания, включително и в чужбина. От своя страна Мадуро отстоява разбирането си, че това е форма на пряка демокрация, при която народът директно, а не чрез партии, издига своите кандидати.

На митинга на 23 май президентът подробно изложи уточнените от специален експертен съвет конкретни параметри за издигане на кандидатурите за Конституционното събрание и публично подписа декрета за свикване на съответните избори. Мадуро заяви пред множеството: „Връчвам ви оръжието на мира – Националното конституционно събрание! Велик инструмент, оръжие за конституционен мир!” Той напомни, че засега категоричния си отказ да се включат в националния диалог поддържат само опозиционната коалиция MUD и формацията на едрия частен бизнес Fedecámaras, докато десетки други организации, включително опозиционни, са приели да участват.

Малко по-късно председателката на Националния изборен съвет (венесуелската ЦИК) Тибисай Лусена оповести, че изборите за Конституционно събрание ще са в края на юли. Местните избори пък ще се проведат на 10 декември.

В последните дни много висши дейци на правителството правят изявления и изнасят данни са обстановката в страната, които обаче почти не намират място в репортажите на големите световни медии от Венесуела.

Така например на 22 май министърът на комуникацията и информацията Ернесто Вийегас изнесе подробен доклад с конкретни данни за всяка от регистрираните дотогава около 60 жертви от началото на опозиционните протести през април. Име по име той описа обстоятелствата на гибелта, резултатите от аутопсиите за причините на смъртта, както и характеристиките на всеки от загиналите – дали е бил участник в демонстрациите или не, дали е от опозицията или от чавистите, дали е бил случайно оказал се на мястото на сблъсъците гражданин, дали е служител на реда и и т.н.

„Всички жертви са равностойни.

За всички ни боли еднакво, независимо с какви политически убеждения са били.

Този черен списък трябва да бъде прекратен незабавно, насилието трябва да спре!” – подчерта Вийегас. Той уточни, че от всички около 1600 демонстрации с различна политическа ориентация, проведени от началото на протестите, насилствени са били 600. Изтъкна също, че мнозинството от загиналите изобщо не са участвали в демонстрациите. Даде примери и подробности и за използването от демонстранти на самоделни оръжия със смъртоносни метални топчета, каквито са били извлечени от телата на много от жертвите.

Спомена и за разследвани служители на реда, за които е установено, че имат вина за няколко смъртни случая. Един от тях е с прегазен от камионетка демонстрант. Камионетката, атакувана от протестиращи с прътове и коктейли „Молотов”, се опитала да маневрира, за да се изтегли, но в суматохата един от удрящите я демонстранти попаднал под гумите…

На свой ред също на 22 май вицепрезидентът Тарек Ел Аисами изнесе данни за прояви на насилие и за арести на организаторите им в щатите Миранда, Боливар, Лара и Баринас. Той съобщи включително за задържане на лица в момент, когато са извършвали плащания на наети за агресивни действия демонстранти.

Разказа и за превземане от организирана ударна група на гараж на автобусен гараж от системата за обществен транспорт TransBolivar в Пуерто Ордас, щат Боливар, при което са били подпалени и са напълно унищожени 50 автобуса. Пак там е бил

насилствено съблечен и публично бит

ръководителят на железницата Ferrominera Луис Мехиас, спасен от дошлите навреме сили за сигурност.

Луис Мехиас от железницата Ferrominera е съблечен и публично бит от демонстранти в Пуерто Ордас. Източник: Туитър
Луис Мехиас от железницата Ferrominera е съблечен и публично бит от демонстранти в Пуерто Ордас. Източник: Туитър
50 автобуса са били подплени в Пуерто Ордас. Снимка: Gobernación de Bolívar
50 автобуса са били подпалени в Пуерто Ордас. Снимка: Gobernación de Bolívar
Пожари на обществени сгради и безчинства са регистринани и в щата Баринас. Снимка: Туитър
Пожари на обществени сгради и безчинства са регистрирани в щата Баринас. Снимка: Туитър

В щата Баринас е била подпалена централата на управляващата Единна социалистическа партия на Венесуела, както и три полицейски участъка, атакувано е поделение на Националната боливарска гвардия, разграбени са магазини и т.н.

Междувременно в частна квартира в квартал Сабана Гранде в Каракас са открити вещи и материали на стойност 250 000 долара, каквито се използват от демонстрантите при сблъсъците с полицията.

Както нееднократно досега е било изчислявано, комплектът от защитна каска с монтирана на нея камера, маска против сълзотворен газ и щит (такива атрибути са били открити в импровизирания склад) струват колкото едногодишна минимална заплата за Венесуела. Тоест осигуряването на големи количества от такива неща изисква и сериозна инвестиция, което очевидно няма как да е резултат само на „спонтанни протести”.

Част от маските против сълзотворен газ открити в склада в частната квартира. Снимка: albaciudad
Част от маските против сълзотворен газ открити в склада в частната квартира. Снимка: albaciudad

Още на 17 май остро изявление направи и военният министър Владимир Падрино Лопес, който оповести, че заради нападения включително над казарма в граничещия с Колумбия щат Тачира там е задействан правителствен военен план за обезпечаване на сигурността на гражданите. В щата са изпратени 2000 души от Националната боливарска гвардия и 600 души от специалните части.

Министърът разказа, че организирана ударна група е атакувала с коктейли „Молотов” разположената в самия център на град Сан Кристобал (център на щата) казарма, като

специално са се целили в намиращото се вътре депо за газови бутилки и в оръжейния склад.

„Нали си представяте какво може да причини дори една бомба „Молотов”, попаднала в газова бутилка, когато наоколо е пълно с муниции, експлозиви, оръжие и всичко това е в центъра на града?” – каза министър Падрино пред журналисти.

Той се спря и на смъртните случаи сред демонстрантите, като заяви, че са установени вече лица,  които със самоделни оръжия нарочно убиват протестиращи младежи, за да хвърлят после вината на силите за сигурност. Според Падрино зад сблъсъците „се крие план за насилствена дестабилизация с цел сваляне на легитимно установеното правителство.” За него това е „кампания за постоянна, продължителна, дипломатическа, психологическа, политическа дестабилизация, вече граничеща с въоръжен метеж”. А целта е не просто пораждане на локални безредици по щати, а нарочно саботиране в снабдяването с храни, медикаменти, горива и всякакви стоки от първа необходимост

Министърът обаче подчерта: „Ние, боливарското правителство, няма да позволим венесуелската ни родина да потъне в хаос”. И още: „Боли ни от гибелта на тези млади хора, независимо от кой политически сектор са… Нека да са наясно политическите актьори, които провокират насилието – изморени сме да виждаме кръв по улиците. Няма да допуснем гражданска война между братя. Каин няма да убие тук брат си Авел. Тук Каин и Авел трябва да се прегърнат. Имаме пълно право да живеем в мир, без намеса, суверенно…

Искат да превърнат Венесуела в Сирия, а Тачира в Алепо…

Не бива да го позволим. Да се противопоставим с национален диалог!”

Част от стратегията на напрежението е и създаването от опозицията на специални групи и сайтове в интернет, в които се събират и се разпространяват лични данни за чавистки активисти и семействата им, недвусмислено очертавани като мишени за сплашване и за пряко атакуване. Тази практика е още от неуспелия опит за преврат срещу Чавес през 2002 г., когато е създаден деактивираният междувременно сайт reconócenlos.com („разпознайте ги”), събрал информация за 253-ма души със снимките им.

Чрез социалните мрежи сега се координират и живеещите в чужбина привърженици на венесуелската опозиция, които се мобилизират главно за атаки по посолствата на Венесуела и по други представителства на страната по света, но също и по отделни свързани с чавизма личности. Сипят се ясни и целенасочени закани, често персонални и все в следния дух: „Добре ли ви е сега да ви ругаят из цялата планета? Да няма къде да се скриете, да липсва самолет, с който да отлетите? Никога вече няма да имате покой!”

Много нашумя например случаят с културния център към посолството на страната в Мадрид, който вечерта на 11 май остана часове наред блокиран от струпали се отвън агресивни демонстранти, докато вътре се провеждаше среща с роднини на хора, пострадали от предишни ексцесии на опозицията във Венесуела през 2014 г., когато бяха убити 43-ма души.

Венесуелският посланик в Испания Марио Исеа тогава вдигна шум, звънейки от културния център по различни телевизии, за да разкаже какво се случва и как испанската държава съзнателно не е осигурила достатъчна безопасност на дипломатическото представителство. Никакво извинение не последва от испанската държава, въпреки че с безучастието си тя на практика погази Виенската конвенция за дипломатическата дейност.

Улицата пред културния център към венесуелското посолство в Мадрид беше задръстена от агресивни демонстранти. Снимка: VTV
Улицата пред културния център към венесуелското посолство в Мадрид беше задръстена от агресивни демонстранти. Снимка: VTV

Този случай бе последван и от други.

Различни форми на агресии претърпяха посолства и представителства на Венесуела

в 4 града на САЩ, в 12 латиноамерикански страни и в 12 европейски държави.

Впрочем, България не само не е сред тях, а тук дори Асоциацията за приятелство „България-Венесуела” организира митинг за подкрепа на правителството на Николас Мадуро и на Боливарската революция.

В Испания, където има много венесуелци и от двата лагера, както и изобщо много латиноамериканци (също доста поляризирани), ситуацията е доста по-драматична. Тя се подсилва и от официалната линия на настоящото дясно испанско правителство, открито поддържащо опозицията във Венесуела.

Испанският премиер Мариано Рахой се скъса да приема един през друг венесуелски опозиционери и техни семейства и от сутрин до вечер да пуска туитове в подкрепа на венесуелската опозиция. Заради което пък собствената му испанска опозиция дори го взе на подбив. В момент, в който в Испания гръмна поредният разтърсващ скандал за висока корупция тъкмо в управляващата Народна партия на Рахой, а левичарската партия „Подемос” поиска дебат в парламента по тази тема, самият Рахой предпочете да напише поредния си туит колко е загрижен за демокрацията във Венесуела и да насрочи парламентарно заседание именно за обстановката в далечната латиноамериканска държава, не в Испания…

Интересното е, че по венесуелската тема поразително единодушие с десницата изразява и гуруто на Испанската социалистическа работническа партия и някогашен премиер Фелипе Гонсалес. Но крушката си има опашка – широко известни са тясно преплетените взаимни икономически интереси на испанската върхушка (независимо от цветовете й) и на венесуелската олигархия, която е основният двигател на опитите за реванш във Венесуела, дълбоко мотивирани от стремежа на транснационалния капитал да си възвърне сладките някогашни позиции в тази тъй богата на петрол и на много ценни метали държава.

Ето защо Испания е не само една от най-активните външни сили, помпащи опозицията вътре във Венесуела, но и сама става арена за изблици по тази линия. Освен случая с блокирания венесуелски културен център, нашумя и видео с живеещ в Мадрид перуанец, изразил симпатии към чавизма, когото фенове на венесуелската опозиция преследват, ругаят и блъскат по улицата.

Друг брутален епизод е

нападението над консула на Индия в Транидад и Тобаго, сбъркан с венесуелски дипломат

от тамошната агитка от венесуелски опозиционери.

От същата серия е и настървената демонстрация край ресторант в Париж на 14 май (тогава в много страни се празнува Денят на майката), от който френската полиция извежда една жена и под охрана я качва в кола. Агресивните демонстранти, които неуспешно налитат да стигнат до жената, крещят ругатни по неин адрес. Убедени са, че това е вицепрезидентката на Венесуела с чин адмирал Кармен Мелендес. Но вероятно са се припознали. Защото в профила си в Туитър същия ден Кармен Мелендес пуска своя снимка от Венесуела, където заедно с майка си отбелязват Деня на майката.

Надъхването на френетична омраза към всички чависти – от ръководните дейци до редовите активисти –  в момента е главната цел на ръководителите на опозицията. В ход са всички средства за психологическа и пропагандна обработка, за да се внушава и вътре, и вън от страната, че за всички днешни беди на Венесуела са виновни боливарските правителства на Чавес и Мадуро.

В опозиционния лагер също много се говори а фашизъм – само че всичко е с обърнат знак. Оттук като фашисти се представят Мадуро и съратниците му, а управлението не се квалифицира другояче, освен като диктатура. Всички убити от началото на протестите еднозначно се приписват на властта, макар и не винаги пряко на полицията. Най-често се алармира за „чавистки колективи”, които се инфилтрирали сред демонстрантите и  предизвиквали актове на насилие или директно застрелвали нарочени жертви, за да сеят хаос. Оттук идва и тази лудост на тълпата, готова да разтерзае всеки, който ѝ заприлича на „инфилтриран чавист”… Плюс, разбира се, усещането за безнаказаност, защото всяко нарушение на закона в контекста на „борбата за демокрация” се величае като подвиг…

Легендарните „снайперисти на службите”, така добре познати ни и от румънската „телевизионна революция” (1989) , и от украинския „Майдан” (2014) не липсват и тук – никой не ги е виждал, но всички трябва да повярват, че това са главните убийци.

Акцент в нападките срещу Мадуро е, че управлението му е „съсипало икономиката” и заради това сега липсват храни, медикаменти и други стоки от първа необходимост. Такива проблеми наистина има и затова недоволството не е трудно да се насочи срещу правителството. Друг е въпросът, че отдавна са известни стратегии, при които чрез изпитани технологи нарочно се организира икономически хаос, за да се породи обществено негодувание и да се смени властта. В този контекст е изречена и историческата фраза на президента на САЩ Ричард Никсън, казана навремето за Чили –

„Накарайте икономиката да пропищи”.

Точно такива „писъци” се носят сега и из Венесуела, надвиквайки обясненията на правителството, че икономическите затрудненията са предизвикани от съзнателни саботажи, укриване на субсидирани стоки, спекула с тях и т.н. – все изпитани оръжия на пълзящия преврат.

Опозицията, която контролира и водещите медии, не допуска нито миг спиране на темпото в антиправителствения натиск. Психологическата атака към тълпите опозиционни привърженици е нон-стоп, защото ако се даде дори кратка почивка на масовото съзнание, тогава в него могат да избуят и неудобни рефлекси за мислене и съпоставки, спомени, асоциации и въпроси… Този риск просто се прескача, като на постоянно сгорещяваната от площадни речи и протестни екшъни публика се внушава, че събарянето на Мадуро е буквално в ръцете ѝ, ще стане ако не днес, то утре, та затова прякото послание  е еднозначно: „Сега е моментът!” С една дума – натиснете педала на конфронтацията до дупка.

За целта се играе с най-ниските страсти, разпалва се омраза и цинизъм, а посланията не се вдигат по-високо от нивото на футболните агитки. Точно в такъв дух беше издържана например речта на лидера на MUD и друкратен кандидат-президент Енрике Каприлес на 20 май пред голям опозиционен митинг на ключовата градска магистрала „Франсиско Фахардо” в Каракас.

Каприлес говореше там, докато по същото време 21-годишният Орландо Хосе Фигера е бил подпален край площад „Алтамира”…

Всяка втора дума на лидера на MUD бе нецензурна или ругателна

и бе насочена лично към президента Мадуро, когото многократно нарече „най-големия п.тьо”, „убиец”, „бандит”, „корупционер” и т.н., като с всяка следваща дума изчакваше и тълпата да я подхване и заскандира. В един момент Каприлес призова всички да тръгнат към министерството на вътрешните работи и президентството, но тъй като за такова нещо организаторите не бяха известили предварително, силите за сигурност преградиха пътя и не позволиха подобно придвижване.

Този тъй пламенен оратор Енрике Каприлес е може би най-разпознаваемото както във Венесуела, така и по света действащо лице на венесуелската опозиция. Сред която има още няколко по-забележими лидери. Те са все от най-заможната „висша” прослойка на венесуелското общество, която жадува да обърне политически курс в страната, за да властва отново необезпокоявана. Освен с този общ класов произход в повечето случаи те са свързани и с роднинство помежду си. „Всички са братовчеди” – по крилатата фраза на един бивш български премиер.

Испанският писател и председател на Европейската асоциация за международно сътрудничество и социални изследвания Рамон Педрегал Касанова наскоро си направи труда да припомни многократно описваните и тясно преплетени връзки между тези неуморни политически и бизнес актьори, водени и от общия стимул да си върнат икономическото господство отпреди 1999 г., когато фамилиите им владееха богатствата на страната, а 75% от венесуелците тънеха в нищета.

Нека да видим кой кой е в списъка на „борците за демокрация”.

Да започнем с въпросния Енрике Каприлес Радонски, който бе съперник в президентските избори през 2012 г. и през 2013 г. съответно на Чавес и на Мадуро, а в момента се води лидер на опозиционната коалиция MUD.

Енрике Каприлес предвожда ударна група демонстранти в квартала Чакао в Каракас. Снимка: resumenlatinoamericano
Енрике Каприлес предвожда ударна група демонстранти в квартала Чакао в Каракас. Снимка: resumenlatinoamericano

Потомък на две еврейски фамилии, преселили се навремето от Полша и Русия, Каприлес е и пряк наследник на мащабен семеен бизнес. Баща му – Енрике Каприлес Гарсия, вкарва във Венесуела американската марка за хранителни продукти Kraft, а освен нея ръководи и още около 15 смесени американо-венесуелски фирми с многомилионни приходи.

Майката пък – Моника Радонски Боеченек, е собственичка на компанията CINEX, която разпространява и излъчва във Венесуела американски филми и притежава 300 киносалона в най-луксозните търговски центрове във Венесуела.

Фамилията има и сериозни инвестиции в бизнеса с недвижими имоти. И то не само във Венесуела, а и в другата (освен САЩ) много загрижена сега за демокрацията във Венесуела държава – Испания. Братовчедът на Енрике Каприле Радонски – Мигел Анхел Каприлес, установил се да живее в Испания още преди 20 години, се занимава с изгодни инвестиции на фамилните капитали. През 2014-та – предишната кризисна година във Венесуела, когато опозицията там пак бе в настъпление – Мигел Анхел Каприлес става съветник на една от големите испански банки NCG, бивша обществена спестовна каса от Галисия (родната провинция на испанския премиер Мариано Рахой). След като банката е била „спасена” с публични испански средства, тя е продадена на венесуелския банкер и милиардер Хуан Карлос Ескотет, който именно взима там и братовчеда на Енрике Каприлес. И за него става още по-лесно да пазарува „на килограм” обезценени след пукването на испанския строителен балон жилища в центъра на Мадрид и Барселона.

Впрочем, този същият братовчед – Мигел Анхел Каприлес, е от фамилния клон, който дълги години държи и друг важен бизнес – медиите. „Верига Каприлес” се нарича най-влиятелната частна медийна компания във Венесуела, която издава популярните вестници Ultimas Noticias и El Mundo до 2013 г., когато ги продава на друг собственик за 140 млн. долара.

Пак от фамилията Каприлес е и Мици Каприлес, леля на Енрике Каприлес и жена на друг виден опозиционер – на бившия кмет на Каракас Антонио Ледесма. Той е в затвора от 2015 г., след като беше установено, че като градоначалник и като опозиционер, подтикващ към улично насилие, носи вина за 43 човешки жертви, дадени при антиправителствените безредици в началото на 2014 г.

Венесуелските "умни и красиви"–на преден план отляво надясно са Леополдо Лопес Мендоса, Мария Корина Мачадо и Антонио Ледесма. Снимка: TeleSur
Венесуелските „умни и красиви“ – на преден план отляво надясно са Леополдо Лопес Мендоса, Мария Корина Мачадо и Антонио Ледесма. Снимка: TeleSur

За същото е осъден Леополдо Лопес Мендоса, лидерът на опозиционната Voluntad Popular („Народна воля”), която влиза в MUD. В шумните кампании в чужбина, в които редовно се включва жена му Лилиан Тинтори, Лопес е представян като „политически затворник”, въпреки многобройните декларации на официален Каракас, че присъдата му по криминално обвинение – за действия, довели до гибелта на 43-ма души през 2014 г.

Завършилият Школата за управление „Джон Кенеди” в Харвард Леополдо Лопес Мендоса и от затвора раздава интервюта и сипе туитове. Той обича да се хвали, че е пряк потомък едновременно на първия президент на независима Венесуела Кристобал Мендоса и на сестрата на Симон Боливар – Хуана. Но все пропуска широкия бизнес размах през годините на различните разклонения на фамилията му и особено тясната връзка с американски компании, банки и тинк-танкове.

Леополдо Лопес Мендоса има забележителни братовчеди. Единият е Лоренсо Мендоса Сулоага, наследник бирения гигант Polar и на един куп други бизнеси – например, контролира половината от производството на фуражи във Венесуела. Само да обърнем внимание, че чрез животновъдството и тук, както и в наследствения бизнес на Каприлес, става дума за хранителни продукти – същите, с които сега става незнайно какво, та липсват от „пищящия” венесуелски пазар…

Друг влиятелен братовчед на Леополдо Лопес Мендоса е Тор Халворсен Мендоса – внук на някогашния норвежки консул във Венесуела Йойстен Халворсен, който е оглавявал и венесуелския клон на „Дженеръл Мотърс”. Между тези две поколения е Тор Халворсен Хелум, бащата на Тор Халворсен Мендоса, който се жени за лелята на Леополдо Лопес Мендоса – Илда Мендоса Денам, и се ориентира към печалба от смесването на бизнес и политика. По времето на венесуелския президент Карлос Андрес Перес (той има два мандата – 1974-1979 и 1989-1993) Тор Халворсен Хелум служи хем като държавен съветник в борбата с наркотрафика, хем като шеф на главната телекомуникационна компания CANTV. А през 1993 г. е арестуван по подозрение, че е работи за колумбийския наркокартел от град Меделин и е прекарвал парите от наркотрафика през венесуелски банки. Синът – Тор Халворсен Мендоса, който по онова време е студент в Пенсилванския университет, задейства кампания на „Амнести Интернешънъл” и изважда баща си от затвора след два месеца. Така младежът открива, че международната правозащитна мрежа е голяма сила. И основава към Организацията на американските държави (същата ОАД, която сега громи венесуелското правителство) собствена фондация – Human Rights Foundation, посочвайки като нейна цел защитата на човешките права на целия американски континент. Същата фондация в момента е най-активна в кампанията за освобождаване на Леополдо Лопес.

Самият Леополдо Лопес Мендоса има в биографията си и пост като аналитик и шеф на отдела за планиране на венесуелския нефтен гигант PDVSA. Впрочем, на същото място като член на ръководството е работила и майка му – Антониета дел Коромото Мендоса Кобурн де Лопес. Пак по петролна линия идва и връзката със съпругата му Лилиан Тинтори, чийто баща Франко Тинтори, преселник от Аржентина, разгръща инициативността си тъкмо във венесуелската нефтена индустрия и в транснационалните Shell и Creole, без да пропуска и апетитната местна черна металургия.

Точно в черната металургия е стъпило здраво и семейството на друга видна опозиционерка – Мария Корина Мачадо, която се пада едновременно братовчедка и на Леополдо Лопес, и на Енрике Каприлес. Нейният баща – Енрике Мачадо Сулоага, е и „баща” на металургичния гигант SIVENSA. Целият клон на фамилията Сулоага е забележителен – в него има и много други предприемачи, и банкери. Негов представител е и собственикът на телевизия Globovisión Гийермо Сулоага, който през 2010 г. поиска политическо убежище в САЩ, защото във Венесуела срещу него беше заведено дело за заговор за държавен преврат. Впрочем, от същия клон е и споменатият братовчед на Леополдо Лопес и собственик на бирената марка Polar – Лоренсо Лопес Сулоага.

Тази мрежа от роднински връзки и бизнес интереси е още по-гъста и преплетена, тук бегло споменаваме само най-известните от опозиционните лидери, които сега така вдъхновено играят ролята на демократи и защитници на венесуелския народ. Бедата е, че масовото съзнание много лесно се поддава на манипулации и е способно бързо да забравя – например факта, че Уго Чавес върна природните и промишлени богатства на Венесуела в ръцете на държавата и народа, за да ги развива именно в полза на държавата и народа, а не предишните господари на статуквото да влагат печалбите от тях в транснационални банки и в лични луксозни имоти във Флорида. Битката за Венесуела сега е именно за връщането на стария олигархичен модел в тази държава, показала през годините, че може да съществува и друго разпределение, което ефективно намали бедните там от 75% до 28%. Ето срещу този пример е цялата истерия сега.

За финал е добре да припомним едно емоционално слово, произнесено още преди три години от тогавашния президент на Еквадор Рафаел Кореа, който, впрочем, вчера сдаде властта на новоизбрания еквадорски държавен глава и негов близък съратник Ленин Волтер Морено. Казаното от Кореа през 2014 г., уви, е валидно с пълна сила и днес. Клипът лесно се намира в YouTube и е озаглавен

„Забранено е да се забравя” (Prohibido olvidar).

Ето думите на Рафаел Кореа:

„Забранено е да се забравя какво беше Венесуела преди Чавес. Венесуела за около 70 години беше главният производител на петрол в света и всичко това беше в ръцете на венесуелската олигархия. Цялото това богатство е прехвърлено в Маями, идете да видите палатите, които са си издигнали в Маями. С всичкото ми уважение към Венесуела, но тя нямаше индустрия преди да дойде Чавес, с него започна индустрията на Венесуела, защото те имаха толкова петрол, че венесуелската олигархия не се интересуваше да развива друга индустрия, те всичко внасяха, храни също, Венесуела нищо си нямаше.

Сега – с правителствата на Чавес и на Мадуро, се опитват да надмогнат тези проблеми. А искат да ни накарат да повярваме, че именно правителствата на Чавес и на Мадуро са породили проблемите. Забранено е да се забравя. Великият Симон Боливар ни предупреждаваше: „Владеят ни не чрез сила, а чрез невежество”. Нека да не ни баламосват корумпираните медии и представителите на олигархията, да не се опитват да ни объркат. Внушават ни колко са зле сега Венесуела, Аржентина, преди били добре… Забранено е да се забравя.

Аржентина беше в колапс, спомняте ли си това? Беше напълно разбита. Дойде Нестор Кирхнер (ляв перонист, президент на Аржентина от 2003 до 2007 г. – б.р.) и дръпна страната напред. Това продължава и с Кристина Фернандес (записът е от 2014 г., когато вдовицата на Кирхнер – Кристина Фернандес, още е президент на Аржентина – б.р.).

А Венесуела? Тя беше страната с най-голямо социално неравенство в Латинска Америка. А сега е сред трите, които са с най-ниско неравенство. Не го казвам аз, а Икономическата комисия за Латинска Америка към ООН. Това са Уругвай, Венесуела и Еквадор.

На свой ред преди няколко седмици чилийската фондация Latin-barómetro, която е от десницата, но се наложи да признае фактите, защото са сериозни, базирани са на сондажи, оповести, че латиноамериканската страна с най-голямо доверие в демокрацията се казва Венесуела. А втората страна в тази класация познайте как се казва! Еквадор, другари. Колкото и да ги боли някои. Защо е така? Защото преди всичко бедните вече видяха плодовете на тези народни демокрации, които обединяват големите мнозинства.

И на този фон искат да ни накарат да повярваме, че проблемите, с които се сблъсква Венесуела – натискът на десницата, липсата на национална индустрия – ги е създало сегашното правителство. Моля ви се! Почти 70 години Венесуела беше главният производител и износител на петрол в света, беше тогавашната Саудитска Арабия. Но къде отиваше това богатство? При венесуелците? Това богатство отиваше в Маями, в ръцете, в палатите на венесуелската олигархия.

Забранено е да се забравя. Внимавайте – владеят ни с невежество, а не само със сила, както казваше великият освободител Симон Боливар”.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар