Парламентарна комисия за проучване на депутатското лицемерие

Същите онези политици, които днес „проучват“ случаите на погазване на трудови права, през годините спомагаха това погазване със своите действия или бездействия. Те не просто са отговорни за него, но често са били директни инициатори, а днес разчитат на късата ни памет. Ето част от нещата, които не бива да забравяме.

Може би сте чули новината, че по предложение на БСП, малко след своето официално сформиране, новият парламент създаде „Временна парламентарна комисия за проучване на случаите на неизплатени заплати“. На пръв поглед това изглежда едно добро дело – темата наистина е сериозна и касае хиляди работещи българи, за част от които в „Барикада“ сме разказвали многократно – такива са например шивачките във Ветрен или Дупница, миньорите в Бобол дол или мина „Оброчище“ край Добрич, служителите на „Пикадили“ или тези на „Макс Телеком“.

Но истинска загриженост за съдбата на българските работници и хора на труда можем да открием в действията на новите депутати само на пръв поглед. При по-задълбочен прочит на събитията и малко повече обществена и журналистическа памет ще установим, че днешната заинтересованост от проблема с правата на работниците не е нищо повече от символ на лицемерие. И опит да се експлоатира именно слабата памет на избирателите. Или в най-добрия случай – гузна съвест. Последният вариант е възможен, само ако наистина вярвате, че българските политици наистина не са забравили значението на тази дума.

Оставяме настрана максимата, че „когато у нас искаш да скриеш нещо, създай парламентарна комисия“. Но как да обясним простичкия факт, че именно партията, която на хартия трябва да защитава интересите на хората на труда, през годините тотално неглижира техните проблеми и не само пригласяше на десните партии, но често тичаше да брани интересите на бизнеса и най-богатите далеч по-активно от колегите си вдясно. Емблематичен пример за това е въвеждането на плосък данък именно от правителството на Сергей Станишев, но този пример далеч не е единствен. И дори няма нужда да се връщаме толкова назад във времето – достатъчно е да помним около две години.

Кодексът на труда под прицела на БСП

Датата е 12 юни 2015 година, а 43-тото Народно събрание гласува на първо четене промени в Кодекса на труда, внесени от групата на БСП. Или по-конкретно – от едва четирима техни депутати. Това са Георги Гьоков, Жельо Бойчев, новият стар председател на комисията по икономическа политика Петър Кънев и… Корнелия Нинова. Цяла година дели Нинова от деня, в който тя ще стане лидер на партията – към този момент тя все още е обикновен депутат.

Под ръкоплясканията на „десницата“ в лицето на Реформаторския блок и ГЕРБ, поправките на „червената четворка“ са приети единодушно. За тях гласуват 147 народни представители, няма нито един против или дори въздържал се. Дебатите са се провели предния ден, а по време на тях депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров, след като декларира своята безрезервна подкрепа към внесените промени, дори заявява с усмивка към Петър Кънев, че се надява подкрепата на РБ „да не доведе до изключването му от БСП“. Такава опасност няма – Кънев, който минава за основен автор на промените, днес не само отново е депутат, но получи и едно от трите председателски места в парламентарните комисии, определени за БСП.

Гласуваните току що промени в трудово законодателство, според самите вносители, са насочени „срещу задължително изпълнение на определени действия, дейности и задължения, което ще облекчи условията за стопанска дейност“. Кънев, Бойчев, Гьоков и Нинова са посочили в мотивите си, че благодарение на техния законопроект ще се намали „корупционният натиск върху бизнеса“.

А ето и част от облекченията: отпада задължението на фирмите за предварително писмено уведомяване на Инспекцията на труда за удълженото работно време и за предварително съгласуване със синдикатите на временното установяване на непълно работно време; отпада изискването за издаването на правилник за вътрешния трудов ред; отпада изискването работодателят да разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието; отпада и закрилата на работниците при дисциплинарно уволнение – досега работодателят може да уволнява определена категория служители само с предварително решение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.

Промените не само отменят задължения, но дават и права. Само че – на работодателите. Например: възстановят се правата на работодателя да прекратява трудовия договор с лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Впоследствие тази промяна ще доведе до почти насилственото уволнение на стотици училищни директори и учители в цялата страна.

Синдикален глас в парламентарна пустиня

Въпреки широката парламентарна подкрепа за предложенията на БСП, още тогава срещу тях има сериозни критики и възражения от страна на синдикатите. „Вместо декларираните цели, предложените текстове обслужват интереси, чието удовлетворяване пряко би засегнало правата на работниците и служителите. Дори и най-елементарната оценка за въздействието на предложените промени, би извела като непосредствен резултат ощетяване на хората на наемния труд чрез отнемане на техни права“, се посочва в позиция на КТ „Подкрепа“ по отношение на предложените от БСП промени.

В своя законопроект на няколко пъти от БСП се оправдават, че поправките им всъщност са насочени към „малките и микропредприятията“. В позицията си обаче синдикатите на практика оспорват понятията „микропредприятие“ и „малко предприятие“ и разпоредбите на законопроекта на БСП, насочени към тях. По данни от различни източници, включително неправителствени организации на самите микро и малки предприятия, над 90% от търговскоправните субекти в България попадат в тази категория, а заетите в тях работници и служители далеч превишават 50%, уточняват от КТ „Подкрепа“. При тези съотношения, всяко изключване на тези субекти от приложното поле на дадена нормативна уредба е от изключително важна обществена значимост и със сериозни като обхват последици, подчертават синдикатите.

Заложените в законопроекта промени, касаещи т.нар. микро и малки предприятия според синдикатите касаят фундаменталното право на работниците и служителите, а именно правото на регламентирано работно време. „На практика се предлага абсолютното дерогиране на установените правила за регламентиране пределите и разпределението на работното време“, твърдят те.

Според КТ „Подкрепа“ няма един адекватен аргумент за премахване на задължението на работодателя да разработи и утвърди правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, както и да ги обяви по подходящ начин на работните места. „Внесеното със законопроекта предложение е опит за отстъпване от всякаква социална отговорност и неглижиране на утвърдените трудови стандарти“, настояват синдикатите.

Те възразяват остро и срещу отпадането на предварителната закрила в случаите на дисциплинарно уволнение. Тази закрила е въведена и има приложение спрямо най-уязвимите групи работници и служители – майки на деца до 3-годишна възраст, трудоустроени работници и служители, лица, страдащи от определени заболявания и т.н. Тази закрила има изключително важно не само социално, но и морално предназначение, настояват те. Противопоставят се и срещу връщането на отпаднала през 2012 година възможност работодателят да прекратява едностранно трудовото провоотношение с работника на основание придобито право на пенсия. Според тях предложението влиза в конфликт и с утвърдената Национална стратегия, предвиждаща активен трудов живот и стареене на възрастните хора. С други думи – не е като да не са били предупредени. Но всички тези забележки остават глас в пустиня.

Господин за един ден

В същия ден са приети на първо четене и още една група промени в Кодекса на труда, този път идващи от тогавашния социален министър в кабинета „Борисов 2“ Ивайло Калфин. Те предвиждат въвеждането на т.нар. „еднодневни трудови договори“ и срещу тях също има остра реакция от синдикатите. За пръв път в българското законодателство се предлага въвеждането на трудов договор, за който не се признава трудов стаж, посочват синдикатите и предупреждават, че тази идея води до отказ от защита на трудовите права, несигурност на доходите и заетостта и ниско заплащане. Синдикатите посочват още, че отпадането на задължението на работодателя да уведоми НАП означава, че няма да има електронен достъп до регистъра на трудовите договори. В предложението няма оценка на ефектите върху работещите при въвеждане на еднодневен трудов договор и няма примери за въздействието на тези договори, въведени в други държави, предупреждават синдикатите.

Но тези предупреждения не трогват депутатите, включително тези на БСП, които „връщат жеста“ на колегите си от дясно и почти единодушно подкрепят и тези промени. Само дето не ръкопляскат при приемането им. Поправките са приети със 151 гласа „за“ и един единствен против – най-вероятно на Янаки Стоилов, който единствен от трибуната на парламента споделя известни притеснения. „Дава се право един човек да бъде еднократно наеман до 90 дни – това е откровено заобикаляне, защо не сключиш тогава краткосрочен договор за два или три месеца?“, пита Стоилов и призовава въпроси като този да се обсъдят по-сериозно, за да не изпаднем в ситуация близка до тази на „Господин за един един“. (Впоследствие Стоилов е сред „отлъчените“ бивши червени депутати, а вчера в българските медии се появи изненадваща новина, че Корнелия Нинова му е предложила отново да стане зам.-председател на партията. Потърсен за коментар от „Барикада“ Янаки Стоилов отговори, че „този въпрос в момента не е актуален“ за него).

50 нюанса червено лицемерие

Две седмици по-късно е време за окончателно приемане на промените на второ четене, но през това време в редиците на БСП е настъпил ляв „катарзис“. Той далеч не е роден от полъха на летния вятър, а е провокиран от остра обществена реакция в левите среди, която пък принуждава младежката организация на партията в София-област да инициира среща с депутатите – вносители на промените, на която присъстват и представителите на синдикатите и на леви сдружения като „Солидарна България“.

Срещата дава известен резултат и поставя БСП в комична ситуация – по време на гласуването на второ четене депутатите от „левицата“ на няколко пъти излизат на трибуната, за да призоват останалите си колеги от другите групи да НЕ подкрепят дадени текстове, автори на които са самите те и под мотивите на които са се подписали и са защитавали само две седмици по-рано както в залата, така и на заседания на парламентарните комисии.

Така например БСП агитира да не се приема собственото им предложение, което предвижда да отпадне задължението работодателят да разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието. Един от вносителите Георги Гьоков се аргументира, че след като са се съобразили с мнението на синдикати са си променили мнението. Мнозинството обаче не се съгласява и оставя в сила това предложение на БСП, като по този начин това задължение за бизнеса отпада.

Друг от текстовете все пак бива „съборен“ от собствените си вносители с помощта на ГЕРБ – този за отпадане на закрилата на определена категория работниците при опит за дисциплинарно уволнение. Но други текстове нямат тази съдба. Влизат в сила и еднодневните трудови договори. Приет е внесеният от БСП текст, с който се връща възможността работодателят да може да освободи с предизвестие свой служител, когато той е придобил право на пенсия за стаж и възраст.

Лицемерието и опитите за експлоатиране на късата обществена и журналистическа памет проличават в този случай още веднъж, когато точно година по-късно, през юни 2016-та година, по повод избухналите в общественото пространство скандали, свързани с уволнени директори и учители, от БСП свикват брифинг в парламента, за да критикуват управляващите. „Готви се чистка – пенсионират 153 директори на държавни и общински училища, както и много учители“, тръби с патетичен тон в кулоарите Валери Жаблянов, който днес е заместник-председател на парламента от групата на БСП. Жаблянов обаче пропуска да припомни, че това уволнение става възможно именно благодарение на неговата парламентарна група и внесените от нея поправки в Кодекса на труда, а вероятно и лично на неговия глас.

Правило, а не изключение

Това са само част от многото примери за конкретни действия в ущърб на интересите на хората на труда, предприети от партията, която за ужас на мнозина ляво мислещи хора в България все още носи думата „социалистическа“ в своето име. А в журналистическите среди вече вървят спорове дали не е по-правилно „социалистите“ да се изписва именно с кавички, когато става дума за БСП, обратно на приетите стандарти за изписване на представителите на основополагащи течения – социалисти, консерватори, комунисти и т.н.

През годините така наречената българска левица е взимала дейно участие и в редица други промени, които отнемат права на работниците за сметка техните работодатели. Те са скрити зад клишета като „облекчения за бизнеса“, “ намаляване на административната тежест, „гъвкав трудов пазар“ и други. Може би това би било нормално, ако говорехме за автентична дясна партия, но не и за такава, която минава за „лява“. В „Барикада“ вече е ставало дума за фундаменталното разделение между леви и десни политически субекти, а именно въпросът чии интереси защитават – тези на труда, или тези на капитала. Едва ли има нужда да даваме отговор на въпроса чии интереси точно защитават през последните години както БСП, така и всички останали основни политически субекти.

Същевременно преките действия в защита на работниците и служителите почти винаги се изчерпват с общи приказки, програмни декларации и лицемерни походи на 1 май. Или със създаването на парламентарни комисии за проучване на случаи, възможни именно благодарение на бездействието или дори със съдействието на същите онези политически фигури, които днес инициират тези комисии.

Така например от името на БСП като членове на комисията са изпратени младото острие със сериозен работнически опит Крум Зарков и видният представител на работническата класа Драгомир Стойнев, известен с това, че навремето стана личен съветник на премиера Станишев, депутат, а после и министър на икономиката без нито ден трудов стаж в някаква фирма било като мениджър или като наемен служител. Но това не е най-лошото.

Само ще припомним, че същият считаше за основна цел на лявото „продължаване на либерализацията, тъй като именно по-бедните печелят от нея” или пък че в XXI век „трудът става все повече творчески и предприемачески, капиталът – човешки и социален”. Колкото до плоския данък, той ту смяташе, че „във време на криза по-скоро трябва да се натоварят по-богатите хора” (пред БНР, 2011 г.), ту обратното – „по време на криза аз лично не съм привърженик на увеличаване на данъците” (пред „Дарик”, 2013 г.).

Уви, помним и още факти. При това такива, които са съвсем конкретно относими към днешния проблем с неизплащането на заплати. Още през 2011 година е лансирана идеята за криминализирането на неплащането на заплати по време на публичен форум, организиран с цел обсъждане на управленския проект за социална политика, изготвен от БСП. Там са някои от водещите фигури на партията, в това число Стойнев и Нинова.

„Проблемът на все повече работници е, че не си получават заплатите с месеци, а на някои места пълният размер на възнагражденията не е изплащан с години. Фирми, които са обявени в несъстоятелност, също „забравят“ за служителите си. Сегашните нормативни актове пък задължават дружествата във фалит първо да изплащат дългове към държавата и други фирми, а чак на четвърто място е ангажиментът им към работниците. Това трябва да се промени, защото гарантираното и достойно заплащане на труда ще осигури както качество, така и по-голяма заетост, категорични бяха участниците във форума“, четем в материала на в-к „Дума“ още през април 2011 година.

Какво по-явно доказателство за това, че лансирането на тези проблеми днес като „зачестили“ е минимум некоректно. Поради простата причина, че той отдавна съществува, а дори да има задълбочаване, то отдавна е пропуснато и дори подпомогнато от днешните „загрижени“ представители на БСП, които имаха възможност и да управляват, макар и за кратко, след 2011 година. Дали идеята за криминализиране на неизплащането на заплати е юридически възможна е дълга тема, но по-важна и достатъчно показателна е реакцията на Драгомир Стойнев на това предложение: „Дали да не обявим за престъпление и задлъжнялостта на държавата към фирмите и общините“, пита сопнато той в отговор. Допълнителен щрих е, че към онзи момент Стойнев е председател на парламентарната комисия по социална политика. Позиция, на която през годините е заставала и Корнелия Нинова.

Кой ще ни пази от пазачите?

Така стигаме и до днешния пореден, но вероятно не и последен епизод – създаването на временна комисия, която да проучва случаите на неизплатени заплати. Човек логично би се запитал – ако не сте ги проучили досега, за всички тези години, какво точно сте правили? Защо сте избрани за депутати, с какви обещания излизате пред хората на предизборни срещи, за какво ви се плащат (ама редовно и наистина) заплати и допълнителни възнаграждения – за пътувания, сътрудници, съветници, юридически експерти и какво ли още не? Тези въпроси не са популизъм, а са пряко свързани с темата. Разбира се, че народните представители трябва да получават възнаграждения, но това се случва с цел – да работят свободно именно в полза на своите избиратели, като изготвят съответните законопроекти, целящи разрешаването на проблемите им.

Тогава наистина ли е необходимо днес създаването на специални комисии? За участието в които, впрочем, депутатите ще получат и допълнителни възнаграждения към своите основни такива. Още по-любопитен е фактът, че в случая народните представители дори няма нужда да заплащат на юридически експерти (каквито почти не останаха в новия парламент), защото вече е изготвен и „частично“ внесен законопроект с пакет от промени, целящ решаването именно на този проблем. Негови автори са синдикатите от КНСБ и екип на Омбудсмана Мая Манолова. Проектът може и да не е перфектен, но това би могло да се коментира подробно в комисии и между първо и второ четене, ако той бъде „припознат“ от бившите съпартийци на Манолова и внесен официално в деловодството.

Дали причината това да не е случва случайно не е фактът, че така „позитивите“ ще бъдат обрани само от Манолова, но не и от ръководството на БСП и „загрижените“ за работниците депутати на партията?

Иначе комисията вече проведе своето първо заседание, по време на което бяха изслушани както самата Мая Манолова, така и представители на Главна инспекция по труда (ГИТ) и други институции. 5249 предприятия са бавили възнаграждения и обезщетения на работниците за периода от 2012 г. до момента, а сумата на забавените заплати през годините възлиза на 322 млн. лв., сочи докладът на ГИТ, представен пред депутатите от комисията от Румяна Михайлова, цитирана от news.bg.

Мая Манолова пък каза, че проблемът не е от вчера, но в последните месеци жалбите към институцията срещу некоректни работодатели се увеличават. Ако за цялата 2016 г. жалбите са били 104, то за първите месеци на 2017 г. те са 117, заяви тя, цитирана от БТА. „Става въпрос за съвременно робство – работникът работи безплатно, а семействата им бедстват, коментира тя и заяви, че анализът на жалбите показва, че има сериозни пропуски в законодателството, които са отразени във внесения от нея проект за промени в Кодекса на труда и още редица закони.

Предстои да видим колко по-добър законопроект ще изготвят от БСП и останалите парламентарни групи и колко лично свои действия ще им се наложи да ревизират с него. Но преди това със сигурност ще станем свидетели на още няколко епизода от сериала, който се снима с цел излъчване във вечерните новини и носи името „Временна парламентарна комисия за проучване на случаите на неизплатени заплати“.

Кога ли ще настъпи моментът за комисия, която да проучи случаите на депутатското лицемерие?

Принтиране

Николай Драганов
Бакалавър по социология и магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство в София. От 2012-та година работи като политически журналист - в News.bg, Информационна агенция БГНЕС и Телевизия BiT. Като парламентарен репортер отразява работата на 42-рото и 43-тото Народно събрание. Съавтор е на документалния филм "Невидимите хора".

Оставете коментар