В категории:Анализи / Икономика

Социалното неравенство прави обществата по-болни

Научните изследвания показват, че здравните и социални проблеми зависят от разпределението на богатството, а не от общото му ниво

Ричард Уилкинсън и Кейт Пикет, Evonomics

Нека разгледаме здравето на две бебета, родени в две различни общества. Бебе 1 е родено в една от най-богатите страни в света – Съединените американски щати, където живеят повече от половината милиардери в света. Това е държава, която отговаря за между 40 и 50 на сто от общите разходи за здравеопазване в световен мащаб, макар че там живее под 5% от световното население. Разходите за лекарствени терапии и оборудване за високотехнологично сканиране са особено високи. Докторите в тази страна печелят почти двойно повече от колегите си по света и медицинските грижи често се описват като най-качествените.

Бебе 2 е родено в една от най-бедните западни демокрации – Гърция, където средният доход е около половината от този в САШ. Докато САЩ харчат по около 6000 долара за здравеопазване на глава от населението годишно, в Гърция разходите са под 3000 долара. Това са разходите в реално изражение, след като се вземат предвид разликите в стойността на медицинските грижи. В Гърция освен това на глава от населението се падат шест пъти по-малко високотоехнологични медицински скенери.

Със сигурност шансовете на бебе 2 за дълъг и здравословен живот са по-лоши от тези на бебе 1, нали?

В действителност бебе 1, родено в САЩ, има очаквана продължителност на живота с 1.2 г. по-малка от бебе 2, родено в Гърция. За бебе 1 има 40% по-висок риск от смърт през първата година след раждането. Ако бебе 2 беше родено в Япония, контрастът щеше да е още по-голям – рискът за смърт през първата година е двойно по-малък, отколкото в САЩ. В Япония средните доходи и разходите за здравеопазване също са значително по-ниски, отколкото в Щатите.

Ако средните нива на доходите нямат значение (поне в сравнително богатите, развити държави), и ако разходите за високотехнологично медицинско оборудване също не води до съществена разлика, то тогава каква е причината?

Не можем да кажем със сигурност, но неравенството изглежда е движещата сила. Гърция не е богата колкото САЩ, но по отношение на разпределението на доходите има много по-голямо равенство – както е и в Япония. Вече има много научни изследвания, разглеждащи неравенството на доходите и сравняващи здравеопазването между различни държави, отделни щати в САЩ и отделни региони. Повечето проучвания показват, че по-егалитарните общества обикновено са по-здрави.

Едно от първите такива проучвания – за връзката между неравенството и смъртността, което даде тласък за изследванията в тази сфера, бе публикувано в списание British Medical Journal през 1992 г. През 1996 г., след като и други научни трудове са потвърдили връзката между неравенството и здравето, редакторът на това научно списание отбелязва: „Голямата идея е, че за смърността и здравето в едно общество са определящи не толкова общите нива на богатство, а доколко равномерно е разпределено то. Колкото по-равно е разпределението, толкова по-добре за здравето на обществото“.

Неравенството е свързано с по-ниска продължителност на живота, по-високи нива на детска смъртност, по-нисък ръст, по-лошо здраве, ниско тегло на новородените, по-високо разпространение на СПИН и депресия. Знаейки това, решихме да проверим какво друго се влияе от неравенството. За да проверим дали други проблеми са по-често срещани в страни с по-високи нива на неравенство, събрахме сравними данни за здравето и друго социални фактори от десетки богати държави. Проблемите, на които се спряхме са:

Нива на доверие

Психични заболявания (включително пристрастеност към алкохол и наркотици)

Продължителност на живота и детска смъртност

Затлъстяване

Образователни резултати на децата

Непълнолетни родители

Убийства

Дял на затворниците от общото население

Социална мобилност

Понякога отделни фактори могат да изглеждат взаимосвързани погрешно или случайно. За да сме сигурни, че откритията ни са достоверни, събрахме данни за същите здравни и социални проблеми и за всички 50 щата в САЩ. Това позволява да се провери дали тези проблеми са последователно свързани с неравенството в две отделни обстановки. Накратко казано – свързани са, и то силно.

За да представим цялостната картина, комбинирахме всички данни за здравните и социални проблеми за всяка държава и отделните щати в индекс. В този индекс на здравето и социалните проблеми всеки фактор има еднаква тежест – например нивата на психични разстройства в определена страна или щат имат същото влияние върху резултата като убийствата или ранните раждания. Така формираният индекс показва колко често срещани са разглежданите проблеми във всяка държава.

Сравнението между разглежданите развити държави показва отчетлива тенденция лошото здраве и социалните проблеми да са по-рядко срещани в страните с по-равномерно разпределение на доходите. Страните с най-добри резултати в това отношение са Япония и скандинавските държави. С увеличаване на неравенството се наблюдава и пропорционално влошаване на резултатите на индекса на здравето и социалните проблеми. Особено отчетлив пример са Съединените щати и в по-малка степен Португалия и Великобритания.

Неравномерното разпределение на доходите се оказва изключително тясно обвързано с лошото здраве и други социални недъзи – едва ли има други показатели, които да доведат до подреждане на тези държави по подобен начин.

Допълнително доказателство, че тези проблеми са свързани с неравенството, а не с жизнения стандарт, идва при подреждането на страните спрямо средния доход на глава от населението. При съпоставяне на този показател с индекса на здравето и социалните проблеми не се откроява никаква ясна тенденция. Държавите с най-лоши резултати от индекса – САЩ и Португалия, са в двата различни края на класацията по средни доходи.

Резултатите от съпоставката между отделните щати в САЩ потвърждава тенденциите в международен план. Здравните и социални проблеми отново се оказват свързани с разпределението на доходите, а не със средното им ниво.

Забележително е, че измерванията в две различни среди показват толкова близки резултати. Проблемите в богатите държави не се дължат на това, че те не са достатъчно богати (или дори че са твърде богати), а на твърде голямата разлика в материалните блага, с които разполагат отделните хора. Важното е къде се намираме спрямо другите в собственото ни общество.

Не е изненадващо, че неравенството е силен социален делител, тъй като всички използваме различията в жизнените стандарти като отличителен белег за статуса. Склонни сме да избираме приятелите си сред хора с близки възможности и рядко имаме общо с хора, които са много по-богати или много по-бедни. Позицията ни в социалната йерархия влияе на това кого виждаме като част от вътрешните или външни групи – и по този начин нарушава способността ни да се идентифицираме и симпатизираме с други хора.

Значението на общността, социалното сближаване и солидарността многократно е било демонстрирано от изследвания, показващи колко полезни са за здравето приятелството и участието в живота на общността. Равенството се вписва в картината като предварително условия за условие за успешно прилагане на другите фактори. Големите неравенства не само създават проблеми, свързани със социалните различия и разединителни класови предразсъдъци, които вървят с тях, но те също така отслабват обществения живот, намаляват доверието между хората и увеличават насилието.

Може да изглежда очевидно, че проблемите, свързвани с материални лишения, се появяват по-често в общества с големи неравенства. Ако обаче попитате някого защо по-голямото равенство намалява тези проблеми, най-честият отговор ще е предположение, че равенството помага на тези, които са на дъното на социалната стълбица. Истината обаче е, че неравенствата са вредни за голямата част от обществото.

Сред цялото население на разглежданите държави нивата на психични разтройства са три пъти по-високи в най-неравните общества в сравнение с тези с най-голямо равенство. В по-неравните общества също така за хората е десетократно по-вероятно да попаднат в затвора и два или три пъти по-вероятно да са клинично затлъстели. Нивата на убийствата също са много по-високи.

Причината тези разлики да са толкова големи просто казано е това, че ефектите от неравенството на са ограничени само до най-бедните и за засягат мнозинството от населението. Както епидемиологът Майкъл Мармот често изтъква, дори ако изключим всички здравни проблеми на бедните, това няма да премахне всички неравенства в здравеопазването.

Като по-детайлен пример за това може да служи отношението между неравенството и грамотността. Често се предполага, че желанието за повишаване на националните стандарти на работа в области като образованието е съвсем отделен въпрос от желанието да се намалят образователни неравенства в рамките на едно общество. Истината обаче вероятно е точно обратната. Изглежда, че постиженията в налагането на по-високи национални стандарти и в представянето на учениците зависят от намаляването на социалните различия.

Доказателства за това дава изследването на Дъглас Уилямс, професор в Университета в Ню Брунсуик в Канада. Неговото проучване показва връзката между резултатите от Международни проучвания на грамотността и нивото на образованост на родителите в САЩ, Великобритания, Финландия и Белгия.

Резултатите показват, че дори родителите ти да са високообразовани – и вероятно с по-висок социален статус – страната, в която живееш има известно влияние върху успехите ти в образованието. Разликата обаче е много по-голяма за хората, които се намират по-ниско на социалната стълбица и родителите им са по-слабо образовани. В САЩ и Великобритания, където неравенството е по-голямо, връзката между грамотността и социалния статус е по-ясно изразена, отколкото в Белгия и Финландия, където разпределението на доходите е по-равномерно. САЩ и Великобритания също така имат по-ниски средни нива на грамотност сред всички социални категории. Уилямс установява същите тенденции и при сравнение между 12 развити държави, отделните щати в САЩ и провинциите в Канада.

Научните изследвания показват, че намаляването на неравенствата може да подобри качеството на живота на всички членове на обществото. Влошаването на социалното благополучие и на качеството на отношенията в обществата не е неизбежно и необратимо. Разбирането на ефектите от неравенството ни осигурява политически лост за подобряване на благосъстоянието на целите общества.

Някога на управленските политики бе гледано като на начин за подобряване на социалното и емоционално благосъстояние на хората, като се променят икономическите обстоятелства. През последните няколко десетилетия обаче изглежда бе загубен погледа върху голямата картина, поне в САЩ, Великобритания и още няколко други богати държави, където неравенствата се увеличиха драстично.

В днешно време хората са по-склонни да виждат психосоциалното благополучие като зависимо от нещата, които могат да се направят на индивидуално ниво – използване на когнитивна поведенческа терапия, оказване на подкрепа в ранното детство или препотвърждаване на религиозните или семейни ценности. За всеки проблем се смята, че не е свързан с останалите и се нуждае от собствено решение. Хората биват окуражавани да спортуват, да правят безопасен секс, да кажат не на наркотиците, да се опитат да се отпуснат, да балансират личния си и професионалния си живот и да отделят време за децата си.

Единственото общо между много от тези решения е това, че те изглежда са базирани на убеждението, че бедните трябва да бъдат научени да са по-разумни. Напълно очевидният факт, че тези проблеми имат общи корени в неравенството и лишенията, изглежда изчезва от полезрението. Сега обаче вече е ясно, че разпределението на доходите предоставя на управленците възможност за подобряване на психосоциалното благосъстояние на всички. Политиците имат възможност да бъдат наистина добри.

Вместо да се предлагат конкретен път или набор от политики, чрез които да се намалят разликите в доходите, вероятно е по-добре да посочи, че има много начини да се достигне една и съща дестинация. В повечето страни с ниски нива на неравенство то е постигнато чрез данъчни политики за преразпределение и по-голяма социална държава. В някои страни като Япония обаче са постигнати ниски нива на неравенство още преди отчитане на данъци и социални плащания. Разликите в брутните доходи преди данъци и помощи в Япония са по-малки от други развити страни, поради което има по-малка нужда от мащабно преразпределение.

Въпросът е какви нива на неравенство ще се получат в крайна сметка, а не как са постигнати. В данните от научните изследвания обаче се вижда и едно ясно предупреждение за тези, които настояват за ниски данъци и публични разходи – ако не успееш да избегнеш големите неравенства, ще се нуждаеш от повече затвори и повече полиция. Ще си изправен пред по-високи нива на психични заболявания, злоупотреба с наркотици и всякакви други проблеми. Ако поддържането на ниски данъци и социални разходи води до повишени разлики в доходите, произтичащите от това социални злини в крайна сметка водят до нуждата от повишаване на държавните разходи.

Изборът често се свежда до това да използваш публичните разходи, за да поддържаш неравенството ниско, или за да се справяш с последствията, когато неравенството е голямо. Пример за промяна на този баланс в грешната посока са Съединените щати в периода след 80-те години на миналия век, в който неравенството на доходите се увеличава особено бързо. В този период държавните разходи за затвори се увеличават шест пъти по-бързо, отколкото разходите за висше образование. На този етап в редица щати разходите за поддръжка на затвори вече са се изравнили с тези за висше образование.

Със сигурност е за предпочитане да се живее в общества, където обществените средства могат да бъдат изразходвани за образование, а не за затвори. Още повече, че политики за подкрепа на семействата – като осигуряване на безплатно, висококачествено ранно образование – биха подсигурили, че много от хората, които иначе биха попаднали в затвора, ще работят и ще плащат данъци. Така те ще са в полза, а не в тежест на държавната хазна.

Съвременните общества зависят все повече от способността на хората да бъдат креативни, адаптивни, изобретателни, добре информирани и гъвкави, да са способни да отговарят щедро един на друг и на нуждите, които се появяват. Това не са характеристика на общества, които са впрегнати в услуга на богатите и в които хората са движени от несигурността за статуса си, а на общества, където хората са свикнали да работят заедно и да се зачитат взаимно като равни.

Тази статия е откъс от книгата на Ричард Уилкинсън и Кейт Пикет The Spirit Level: Why Greater Equality Makes Societies Stronger, публикувана през 2009 г. от Bloomsbury Press.

Оставете коментар