Целеви средства в новия бюджет спасяват НАО-Рожен, дългосрочно решение липсва

Всяка зима в бюджета на обсерваторията се отваря дупка, която учените закърпват с допълнителни проекти и частни дарения. Казусът онагледява трайната липса на стратегическо мислене за науката у нас

За поредна година най-голямата обсерватория на Балканита разчита на подаяния, за да закърпи бюджета си. Снимка: Борис Джингаров, Wikimedia Commons
За поредна година най-голямата обсерватория на Балканита разчита на подаяния, за да закърпи бюджета си.
Снимка: Борис Джингаров, Wikimedia Commons

550 хиляди лева ще получи допълнително Националната астрономическа обсерватория в Рожен с приемането на бюджета за 2017 г., съобщи за БНР областният управител на Смолян Недялко Славов. Това е поредната година, в чийто край обсерваторията едва успява да покрие разходите си. НАО-Рожен е част от Института по астрономия към БАН и страда от системното недофинансиране на академията.

Миналата зима дори се стигна до дарителска кампания, която да спаси научното съоръжение. Тогава бяха събрани 64 хиляди лева, които отидоха за погасяване на сметки за електричество, транспортни разходи и подмяна на остарели отоплителни тела. През лятото пък младежи от Варна организираха благотворителен концерт, приходите от който да отидат за спасяването на обсерваторията.

НАО-Рожен тази година отбеляза 35-тата си годишнина, като от създаването си досега не е претърпявала основен ремонт или модернизация, каквито вече са крайно наложителни, според директора Никола Петров.

Разчитаме на Европа да инвестира в науката ни

gross_domestic_expenditure_on_r__d_2004_and_2014__of_gdp_yb16
България на едно от последните места по средства отделяни за наука в ЕС. Графика: Евростат

Бюджетът, отделян за наука в България, се равнява на едва 0,8% от БВП, по данни на Евростат, което ни нарежда на едно от последните места в ЕС. Този процент се дължи предимно на дейността на частни фирми, които се класифицират от статистиката като осъществяващи в някаква степен научна и развойна дейсност (НИРД). “Ако поне едно лице от персонала през годината е заето с НИРД”, фирмата влиза в графата за научни предприятия и статистиката отчита инвестиции. Държавната субсидия по това перо обаче е по-малко от 0,3% от БВП, в рамките на които влизат парите за БАН и наука в университетите.

Според просветния министър Меглена Кунева държавата има “амбицията” средствата да достигнат 1,5% през 2020 г. За целта се разчита на новата оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020 г.”, т.е. на европейските субсидии. Целта на програмата обаче е да се реализира една от петте точки на т.нар. стратегия “Европа 2020”, която залага инвестиране на поне 3% от БВП на ЕС в научно-изследователска дейност. Вижда се, че България е “амбицирана” да постигне целите наполовина. Цифрите говорят много повече, отколкото неспирните приказки на водещи политици приоритети в „иновациите“ и „интелигентна икономика“.

Реминисценция от 2012 г.

Проблемите на науката “са в ръцете на двама души. Тези двама души не разбират какво е наука по принцип” – споделя учен в края на 2011 г., когато става ясно, че бюджетът на БАН е сериозно орязан. Единият от отговорните е тук и до днес, докато другият си замина, но беше “достойно” наследен.

Месеци по-късно, в края на 2012 г., логичното се случва – парите на БАН за НАО-Рожен свършват и тя е пред закриване. Тогава двамата, които не просто не разбират от наука, но и какво е наука, идват на сцената. Първо, за да демонстрират невежеството си и после да се опитат да се представят за спасители на ситуацията, която сами са създали.

Aко бъде закрит Институтът по метеорология, ще вземаме прогнозата за времето от CNN – откри Америка финансовият министър Симеон Дянков, а на ръководителя на НИМХ на БАН се наложи да му обясни, че CNN не прави прогноза за времето. Медията само препредава информация от световните метеорологични центрове, които разчитат на измерванията на националните метеорологични бази, включително тези в България, например базата на връх Мусала, която наскоро спря временно работа, заради липсата на кадри.

Пари и за обсерваторията няма да има, закани се тогава Дянков и добави: “Това е трета година, в която те излизат с този номер – нямаме пари, затваряме, но съм сигурен че няма да затворят”. “Всяка година ги слушам, че затварят. Затворена ли е? Не е.” – обясни другият отговорен Бойко Борисов. По това време държавата има по-големи проблеми: нито една телевизия не излъчва мачовете от “А” група, затова правителството спешно преразпредели 1 милион лева допълнителна субсидия към БНТ, за да закупи правата.

НАО–Рожен е само една от жертвите на липсата на разбиране за смисъла на науката от управниците в България. Снимка: By http://www.flickr.com/photos/auriga/ Daniel Chanliev–http://www.flickr.com/photos/auriga/459959895/in/set-72157600099785552, CC BY-SA 2.0, Link
НАО–Рожен е само една от жертвите на липсата на разбиране за смисъла на науката от управниците в България.
Снимка: Даниел Чанлиев, Wikimedia Commons

В следващите дни обаче общественото недоволство към неглижирането на науката нарастна осезаемо и Бойко Борисов започна да търси начин да заобиколи собственото си решение и да финансира НАО-Рожен. Това стана през проекти, възложени от Министерството на земеделието и МОСВ, а допълнителни средства бяха обещани от МОН. Директорът на Института по астрономия доц. д-р Таню Бонев благодари за усилията, но предупреди, че допълнителните проекти може да отклонят учените от основната им дейност.

„Това ли трябваше да кажеш сега?! Гледайте го!“ – не одобри забележката Бойко Борисов и реши да демонстрира научна грамотност с директни инструкции: “Ще получите с 20 000 лева даже повече, отколкото сте искали… една звездичка, повтарям, не искам да се изпуска, и да кажеш – отклоних двама астрономи да се занимават с горите. Колкото трябват допълнително, но една звезда не трябва да бъде изпусната“

“Мигар и след десет години да се взриви, ядреният синтез трябва да се контролира” – завърши премиерът, като остави астрономите да дешифрират посланията му.

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар