Саудитска Арабия и Катар извадиха късмет с това, че фурорът около сексуалните изцепки на Доналд Тръмп не позволи да бъде обърнато прекалено много внимание на последното изтичане на имейли на Хилъри Клинтън, пише британското издание Independent. Един от най-интересните документи е бележка на Държавния департамент от 17 август 2014 г., засягаща въпроса как трябва да реагира САЩ на възхода на ИДИЛ, които по това време овладяваха големи части от Северен Ирак и Източна Сирия.
Тогава правителството на САЩ не признаваше, че Саудитска Арабия и нейните сунитски съюзници подкрепят движения от типа на ИДИЛ и Ал Кайда. Но в изтеклият документ, основаващ се на „западното и щатско разузнаване и източници от региона”, няма никаква двойственост по отношение на това кой подкрепя ИДИЛ. В онзи момент групировката избиваше и заробваше язиди и правеше масови екзекуции пленени иракски и сирийски войници.
В писмото се заявява, че САЩ трябва да използва „дипломация и повече традиционни разузнавателни активи, за да окаже натиск върху правителствата на Катар и Саудитска Арабия, които предоставят нелегална финансова и логистична подкрепа на ИДИЛ и други радикални групи в региона”. Макар това знание явно да е достигнало до високите етажи на властта в САЩ, то никога не е било открито признавано, защото се приема, че противопоставянето на Саудитска Арабия, монархиите от Персийския залив, Турция и Пакистан може фатално да подкопае позициите на Вашингтон в Средния Изток и Южна Азия.
За един необичайно дълъг период след 11 септември 2001 г., САЩ отказваха да конфронтират тези свои традиционни сунитски съюзници, като по този начин подсигуриха решителния провал на „Войната срещу терора”. Петнадесет години по-късно, Ал Кайда в различните си образи е много по-силна, защото сенчестите държави-спонсори, без които тя не би могла да оцелее, са получили зелена светлина за действията си.
Очевидно не може да е каже, че Хилъри Клинтън като държавен секретар и щатската дипломация като цяло не са знаели какво се случва. По-рано публикувани от WikiLeaks дипломатически грами от декември 2009 г. включват заключения, че „Саудитска Арабия остава ключова база за финансова подкрепа на Ал Кайда, талибаните, пакистанската Лашкар-и-Тайба и други терористични групи”.
Саудитското съучастничество на тези движения обаче никога не се е превръщало в централен политически проблем в САЩ. Отговорът на въпроса защо е така се свежда до това, че САЩ не смятат, че е в техен интерес традиционните сунитски съюзници да бъдат оставени да действат самостоятелно. Затова Вашингтон използва услужливи журналисти, академици и политици, готови да дават явна или скрита подкрепа за позициите на Рияд.
Истинските виждания на официалните лица в Белия дом и Държавния департамент се проявяват само от време на време, и дори когато някой откровен коментар произведе новина, тя бива бързо забравяна. По-рано тази година например журналистът от The Atlantic Джефри Голдбърг публикува материал, базиран на серия интервюта с Барак Обама. В него се заявява, че „Обама е подлагал под въпрос, често грубо, ролята на сунитските арабски съюзници на Америка в подклаждането на анти-американски тероризъм. Той е явно раздразнен от това, че външнополитическата правоверност го принуждава да третира Саудитска Арабия като съюзник”.
Струва си да си припомним и цинизма на Белия дом относно това как бива създавана тази външнополитическа правоверност, и колко лесно тя може да бъде купена. В материала на Голдбърг се заявява, че „в Белия дом цари широко разпространено схващане, че много от най-изявените външнополитически тинк-танкове във Вашингтон следват повелите на своите арабски и про-израелски донори”. Голдбърг цитира служител от президентската администрация, който нарича улица „Масачузетс авеню”, където са офисите на много от тези тинк-танкове, „окупирана от арабите територия”.
Въпреки това, в своите телевизионни и вестникарски интервюта по темите за ИДИЛ, Сирия, Ирак, Саудитска Арабия и Персийския залив, самопровъзгласилите се академични експерти от тези тинк-танкове умишлено игнорират или веселяшки пренебрегват тези политически обвързаности.
Писмото от август 2014 г. приема за даденост, че Саудитска Арабия и Катар финансират ИДИЛ – но в онзи момент това не е било част от актуалната и конвенционална журналистическа или академична „мъдрост на деня”. Вместо това се тиражираха твърдения, че новообявеният Халифат се поддържа сам чрез данъци и продажба на петрол и антики. От това следваше, че ИДИЛ не се нуждае от пари от Судитска Арабия или други страни от Залива. Същият аргумент обаче не може да се направи относно финансирането на Джебхат ан-Нусра, която не контролира петролни находища.
Дори по отношение на ИДИЛ обаче идеята за самодостатъчност винаги е била съмнителна. Иракски и кюрдски лидери са заявявали, че не вярват и на една дума от тази теория и че ИДИЛ изнудва държавите от Персийския залив със заплахи, че ще пренесе насилието на тяхна територия, ако не си плащат. Иракските и кюрдски официални лица никога не са представяли доказателства за тези твърдения. Същевременни обаче изглежда малко вероятно безпощадни и безскрупулни мъже като лидерите на ИДИЛ да са се задоволявали с налагане на данъци върху товарния транспорт и търговците в големите, но бедни територии, върху които властват, и да не са извличали далеч по-големи суми от пословично богатите частни и държавни донори в страните производители на петрол от Залива.
От изтеклите имейли е очевидно, че Държавният департамент и разузнаването на САЩ не са имали никакво съмнение, че Саудитска Арабия и Катар финансират ИДИЛ. Но въпреки това, винаги е имало чудновато несъответствие между това, което администрацията на Обама знае за Саудитска Арабия и държавите от Залива, и това какво се говори публично.
Понякога истината бива изговаряна, като например когато вицепрезидента Джо Байдън заяви пред студенти от Харвард, че Саудитска Арабия, Турция и Обединените арабски емирства „бяха твърдо решени да свалят Асад и на практика да водят прокси война между сунити и шиити. Какво направиха те? Наляха стотици милиони долара и хиляди тона оръжия във всеки, който би воювал срещу Асад. Само че тези хора бяха Ан-Нусра, Ал Кайда и джихадисти, идващи от други части на света”. Така Байдън попари идеята, че в Сирия има „умерени” сили, които да се бият едновременно срещу Асад и ИДИЛ.
Хилъри Клинтън би трябвало да е много уязвима по отношение на провалите на външната политика на САЩ по време на нейния мандат като държавен секретар. Но на фона на грубоватата демагогия на Тръмп, на нея не ѝ се налага да отговаря за това. Републиканските ѝ опоненти се фокусираха върху проблеми като смъртта на щатския посланик в Бенгази през 2012 г. и изтеглянето на американската армия от Ирак през 2011 г., за които тя не е пряко отговорна.
Един президентски мандат на Хилъри Клинтън може би означава по-добро разбирателство със Саудитска Арабия, но американските нагласи към саудитския режим се влошават. Това стана видно наскоро, когато Конгреса категорично отхвърли президентското вето върху закона, позволяващ роднините на жертви от 11 септември да съдят саудитското правителство.
Други развития също отслабват Саудитска Арабия и сунитските ѝ съюзници. В изтеклите документи се говори за конкуриращите се амбиции на Саудитска Арабия и Катар „да доминират сунитския свят”. Но тези опити не са успешни, което се вижда от битките за източно Алепо и Мосул, две сунитски крепости, които вероятно скоро ще паднат. Каквото и да са си мислели че правят Саудитска Арабия, Катар и Турция, то не се случва и сунитите в Сирия и Ирак плащат висока цена за това. Провалът на тези амбиции ще оформи бъдещите отношения между сунитските държави и новата президентска администрация в САЩ.
About The Author
