В последните години наблюдаваме увеличаващ се разрив между политиката и базовата научна грамотност. Той кулминира в настоящата ситуация, когато начело на САЩ, а благодарение на България и на ЕС, седят т.нар. климатични скептици. Да оставим решенията за бъдещото на хора, които пренебрегват науката в полза на своите политическите, религиозни или икономически убеждения, би било фатално.

Ако искаме наистина да направим нещо в борбата срещу климатичните промени, трябва да спрем с персоналните си мании за „зелен“ начин на живот и да започнем колективно да оказваме натиск върху корпорациите

Десетки обекти от списъка на световното природно наследство попадат под все по-голям риск, причинен от климатичните промени, сочи нов доклад на Международния съюз за опазване на природата. Това важи за Големия бариерен риф, карстовите пещери в Европа, Килиманджаро, островите Галапагос и много други.

Карибската нация е видяла от първо лице какви са щетите, нанесени от климатичните промени. Според кубинците е важно да не се допуска строежът на нови жилища в застрашените крайбрежни зони и да се измислят нови архитектурни решения и концепции за местата, където наводненията са ежегодна реалност.

Единствено две малки от вида пингвин на Адели са оцелели от цялата колония на птицата в Източна Антарктида – останалите малки са умрели от глад по време на размножителния период.

Хората, които правят филми за бедствия, катастрофи и всякакви други катаклизми, трябва да се опитат да дадат отговор на въпроса – защо е толкова прецакан светът ни, а не само да се чудят как той може да стане още по-прецакан.

Икономиката ни се движи от непрестанния стремеж към растеж. Но той е и причината нашата околна среда и финансова система да залитат от криза в криза. Екологичната криза изисква нова етика, политика и икономика. Тази цел не може да бъде оставена на разпокъсаните усилия на няколко независими мислители – това трябва да се превърне в основния проект на човечеството. А първата стъпка е ясна – да се признае, че настоящата система е дефектна.