Политическите надзорници на щатската разузнавателна общност не са приели оценките на Централното разузнавателно управление (ЦРУ), че руски кибер атаки са помогнали за избирането на Доналд Тръмп за президент, съобщава Reuters, позовавайки се на три официални лица.
Макар Службата на директора на националното разузнаване (ODNI) да не е оспорила публично анализа на ЦРУ за руските хакерски операции, институцията също така не е приела и оценките. Причината за това е липсата на конкретни доказателства, че Москва е имала намерение да подсилва Тръмп за сметка на опонента му Хилари Клинтън, заявяват източниците на агенцията, пожелали анонимност.
Тази позиция на ODNI, която надзирава 17-те разузнавателни агенции в САЩ, може да осигури на Тръмп нови аргументи в спора относно оценките на ЦРУ. Избраният за следващ президент на САЩ отрече заключенията на ЦРУ като „нелепи“ и неподкрепени с доказателства.
Това е поредният от редица диспути относно международните действия на Русия, избухнали между Доналд Тръмп и разузнавателната общност, която той скоро ще ръководи. Говорителят на ODNI е отказал да коментира официално въпроса.
„ODNI не заявява, че ЦРУ греши, а само това, че те не могат да докажат умисъл. Те разбира се не могат да го направят, защото нямат агенти, които да свидетелстват за вземането на решения в Москва”, заявява един от източниците на Reuters.
Федералното бюро за разследване (ФБР), чиито стандарти за доказателства изискват да използват само данни, които могат да издържат в съда, отказва да приеме анализа на ЦРУ по същата причина, заявяват източниците на агенцията.
Ръководената от Джеймс Клапър ODNI бе създадена след 11 септ. 2001 г., тъй като разследването на атентатите показа значителни пропуски на разузнавателната общност и нуждата от подобряване на координацията между агенциите.
През октомври правителството на САЩ официално обвини Русия, че е провела кампания от кибер атаки срещу американски политически организации преди президентските избори. Президентът Барак Обама заяви, че е предупредил руския си колега Владимир Путин за евентуалните последствия от тези действия.
Призиви за разследване
Съобщенията за оценките на ЦРУ, които още не са разкрили публично констатациите си, накараха лидерите на Конгреса да призоват за разследване. През миналата седмица Обама нареди на разузнавателните агенции да направят проверка на кибер атаките и чуждестранната намеса в президентските избори и да съставят доклад преди встъпването в длъжност на Тръмп на 20 януари.
Според източниците на Reuters, ЦРУ е преценило, че кибер атаките срещу политически организации са целели да насочат гласове към Тръмп, защото към края на лятото атаките към републикански организации са намалели и вместо това са се фокусирали към демократически групи. Друг аргумент е, че само документи на демократическата партия – като имейлите на шефа на кампанията на Клинтън Джон Подеста – са публикувани от Wikileaks и други организации.
„Заключенията на ЦРУ се базират на това, че руски субекти са хакнали както демократите, така и републиканците, но само информацията за демократите изтече. Това е тънката сламка, на която се основава аналитичното заключение“, заявява едно от официалните лица, цитирани от Reuters.
Републиканският сенатор Джон Маккейн заяви в понеделник, че няма информация, че руските хаквания на американски политически организации са целели да повлияят на изхода от изборите. „Очевидно е, че руснаците са хакнали нашите кампании. Но няма информация, че са възнамерявали да повлияят на изхода от изборите ни, и точно за това трябва да има разследване на Конгреса“, изтъква той.
Маккейн постави под въпрос заявлението на председателя на Националния комитет на републиканците Рейнс Прайбус, че не е имало хакерски атаки срещу компютри, принадлежащи на републикански организации. „Това, че той го казва, не означава, че е истина. Имаме нужда от щателно разследване по въпроса дали и двете партии са жертва на хакерски атаки и какви са били намеренията на руснаците. Все още не можем да правим заключения. Ето защо се нуждаем от внимателно разследване“, заявява сенаторът. Доналд Тръмп покани Прайбус да оглави кабинета му.
В гневно писмо до Джеймс Клапър, ръководителят на комисията по разузнаване в Камарата на представителите Девин Нюнс заявява, че е смаян от това, че шефът на ODNI не е информирал конгресмените за анализа на ЦРУ и различията с оценките на ФБР. В изпратеното в понеделник писмо се отбелязва, че през ноември Клапър е свидетелствал, че има силни доказателства, свързващи руските кибер атаки с публикациите на Wikileaks. Нюнс иска Клапър и ръководителите на ЦРУ и ФБР да уведомят комисията за най-новите си оценки до края на седмицата.
От своя страна Wikileaks твърдят, че източникът на имейлите на Подеста е вътрешен човек от Демократическата партия. Тези твърдения бяха подкрепени и от близкия до Джулиан Асанж британски дипломат Крейг Мъри, който заявява, че се е срещал лично с източника на Wikilieaks във Вашингтон.
Въпрос на интерпретация
Американската публика трябва да има предвид, че въпреки заявяваната „голяма увереност“ на разузнавателните агенции за руските кибер атаки, проследяването на такива изтичания на данни никога не е сигурно, отбелязва Bloomberg.
Преди две години Sony Pictures пострадаха от хакерска атака, която доведе до изтичане на огромно количество конфиденциална информация. След четири седмици на разследване ФБР заключи, че отговорността носят власите в Северна Корея. Това заключение бе базирано отчасти на това, че използваният зловреден софтуер е подобен на този, използван при други атаки, приписвани на Пхенян.
В случая обвиненията изглеждаха оправдани, тъй като атаката бе съпроводена с искане от страна на Северна Корея към Sony да не разпространява филма „Интервюто“, който Пхенян смята за обиден за ръководителя на тоталитарната държава Ким Чен Ун.
В началото на тази година обаче централната банка на Бангладеш стана жертва на кибер измама, при която бе използван същият тип софтуер като при атаката над Sony. Това обаче не се вписва в поведението на Северна Корея, а подобни кибер измами за опитани върху банки в цял свят. Трудно е да се повярва, че Северна Корея е виновна за всички.
Обявяването на конкретна държава за кибер атака разчита на резултатите от предишни заключения, както и на предположението, че тези заключения са били верни. Проблемът с това е, че рядко не може да има твърдо потвърждение, защото страната извършител никога не би си признала.
Много експерти по сигурност изразиха съмнения в първоначалното становище на ФБР за хакването на Sony, включително хора, които в миналото сами са успявали да проникнат в мрежите на компанията. „Оценката на кибер атака е повече изкуство, отколкото наука. Анализаторите често боравят с информация, която е преднамерено заблуждаваща. Значимостта на информацията винаги е съвместна функция на природата на тази информация и контекста, в която тя се интерпретира“, коментира ветеранът от ЦРУ Ричард Хюер.
Необикновените твърдения изискват необикновени доказателства, а идеята, че ядрена държава е откраднала имейлите на Демократическата партия, за да влияе на изборите в САЩ, е доста необикновено твърдение. В крайна сметка международни корпорации често са ставали жертва на много по-големи изтичания на информация, извършени от хакери с много по-малко ресурси, отбелязва Bloomberg.
Разузнавателните агенции очакват хората да им вярват, но те трябва да заслужат това доверие. Макар идеята за руската намеса да се вписва в колективния отказ да се повярва, че Доналд Тръмп може да е спечелил честно изборите, трябва да се искат повече доказателства, преди да се превъзбуждаме, завършва коментара си агенцията.