Парламентът ще гласува промените в Изборния кодекс, но кашата с „не подкрепям никого“ остава

В сряда, едва десетина дни преди президентските избори, се очаква Народното събрание да приеме окончателния Изборен кодекс, по който те ще се проведат. На заседание на правната комисия във вторник без дебати бе прието последното предложение на правителството, което предвижда гласовете в квадратчето “Не подкрепям никого” (НПН) да се броят за действителни. Депутатите в комисията одобриха предложението с 10 гласа “за” и 6 “въздържал се”, като се очаква също толкова безпроблемно законопроектът да мине през парламента утре.

Протестният вот обаче ще се счита за действителен само на мажоритарни избори (за президент и кметове), но не и на пропорционални (за народни представители и общински съвети). Това усложнение бе прокарано под натиска на Реформаторския блок, откъдето се притесняват, че НПН гласовете могат да им попречат да съберат над 4% от валидните гласове за влизане в парламента. В резултат, ако на местни избори гласоподавателят отбележи, че не подкрепя никой от кандидатите за кмет и никоя от листите за съветници, единната му бюлетина ще е валидна, а другата – не.

Различните социологически агенции прогнозират, че 10-12% от избирателите ще маркират “Не подкрепям никого”, но след като депутатите потвърдят утре, че протестният вот е действителен и ще се брои при определянето на резултатите, този процент може рязко да нарасне. Какво обаче ще стане, ако мнозинството от избирателите не подкрепят никого? На първо време, нищо. На балотаж ще отидат двамата реални кандидати с най-голям процент.

Там обаче отново ще има опция “Не подкрепям никого”, която отново ще създаде условия за нарушение на Конституцията и оспорване на резултатите от изборите. Например, ако НПН отбележат дори само 10% от гласоподавателите, а другите двама кандидата си поделят приблизително по равно останалите 90%, президентът ще бъде избран с по-малко от 50% от действителните гласове, което представлява нарушение на Конституцията. Социологическите проучвания показват, че този развой на събитията е много вероятен.

Дали депутатите ще се досетят за този вариант утре, или ще подкрепят поредните изменения в Изборния кодекс без да се замислят, предстои да разберем.

Парламент на повикване

Решението на правната комисия е поредният случай, в който депутати механично подкрепят предложенията на управляващите за ремонти в кодекса. Безкритичният подход на подкрепящите правителството депутати стана и причина за скандалите в навечерието на изборите. През май, след поредица от компромиси между трите партии, стоящи зад кабинета “Борисов” (след оттеглянето на АБВ), бяха приети задължителното гласуване и възможността за протестен вот (НПН).

Отчитането на протестния вот като действителен обаче веднага срещна съпротивата на Реформаторския блок, който се притесниха, че това ще попречи на малките партии да прескочат 4-процентната бариера за влизане в парламента. Така бе прието НПН да бъде броен за недействителен, когато се изчисляват процентите на кандидатите/партиите, но за действителен, когато се изчислява изборната активност.

На свой ред, този текст заплаши валидността на изборите, тъй като бъдещият президент може да бъде избран с подкрепата на по-малко от половината гласоподаватели, което противоречи на чл.93(3) на Конституцията. Така на загубилите кандидати се отваряше възможност да оспорят резултатите пред Конституционния съд.

Въпреки че казусът съществува от пролетта, той достигна до парламента, едва когато мнозинството от депутатите гласуваха институцията да излезе в предизборна ваканция, за да лишат опозицията от тази трибуна. В резултат почивката им беше прекъсната спешно с личната намеса на Бойко Борисов.

Така от върховен орган Народното събрание все повече заприлича на придатък на изпълнителната власт: той почива или работи по команда от премиера и гласува без коментари предложения на управляващите партии, независимо дали противоречат на Конституцията. Миналата седмица пък мнозинството от депутатите не подкрепиха предложението за дебат относно Всеобхватното икономическо и търговското споразумение с Канада (СЕТА), както и от задължението на Министерски съвет да изготви анализ и да съгласува позицията си с народните представители.

В резултат днес МС одобри подписването на СЕТА, напълно игнорирайки призивите за провеждане на обществени дебати, забележките на професори по право и поредица от протести. Решението е взето “неприсъствено”, т.е. без дискусия и в рамките на МС, което според правилника за работа на институцията може да стане само “по изключение и по предложение на министър-председателя”.