След провелото се днес заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) при президента Росен Плевнелиев, премиерът в оставка Бойко Борисов намекна, че депутатите му може да решат да подкрепят правителство, съставено с мандат на друга партия. До заседанието се стигна след оставката на кабинета на Борисов и заявлението на двете най-големи парламентарни групи – тези на ГЕРБ и БСП, че няма да опитват да съставят правителство в рамките на 43-то Народно събрание.
Дали ще има предсрочни избори напролет ще зависи до голяма степен от решението на Росен Плевнелиев на коя партия да връчи третия мандат. По закон той е длъжен да даде първите два на най-големите парламентарно представени партии, но свободно може да избира третата измежду останалите. Плевнелиев вече даде заявка, че ще го направи “след много размисъл, допълнителни консултации, разговори с тези, които имат най-големия шанс да направят опит за съставяне на правителство.” Според Плевнелиев партиите трябвало да надмогнат “моментните емоции” и “тяснопартийните интереси”, за да се използва докрай “потенциала” на сегашния “пъстър” парламент.
Бойко Борисов не изключи възможността неговите депутати да подкрепят кабинет на националистите с думите:
„Ние преди две години предложихме коалиция на Реформаторския блок, предложихме и на Патриотичния фронт. Те казаха тогава: Ние няма да влизаме, не искаме да участваме във властта, само ще подкрепяме дадени решения. Това им го дължа и аз, ако решат те да направят правителство.“
От думите му става ясно, че говори за евентуална подкрепа към правителство на Патриотичния фронт, които при съставянето на последния кабинет на ГЕРБ и РБ, дадоха подкрепа, но не се ангажираха с директно участие в управлението и излъчване на министри. Националистите се ограничиха до няколко предложения за постове, намиращи се по-ниско в държавната йерархия. От ЕНП тогава препоръчаха на ГЕРБ да търси широка подкрепа за кабинета си, но да не става заложник на крайната десница, но този съвет беше пренебрегнат.
Партийната аритметика обаче показва, че подкрепата на ГЕРБ няма да е достатъчна за стабилно управление на националистите. Групата на ПФ в парламента наброява едва 17 народни представители. Към тях може да добавим 11-те депутата на Атака, след като двете формации преодоляха лидерските си различия и се явиха в коалиция за президентските избори. Групата на ГЕРБ пък наброява 84 души, с които общата бройка достига 112. Съвпадението със спешния номер е случайно.
Недостигащите за мнозинство от 121 народни представители могат да бъдат вербувани от групата на Реформаторския блок, след като той така и не беше саниран и вече се разпада покрай новия десен проект на ДСБ. Допълнителна подкрепа вероятно ще дойде от страна на независими депутати и такива от групата на БДЦ. Всички те нямат особени шансове да влязат в следващото Народно събрание, така че не гледат с добро око на потенциалните предсрочни избори.
Разбира се, подкрепата за евентуално правителство на крайната десница ще бъде дадена от високоморалните народни представители от ГЕРБ и РБ само от дълбока загриженост за държавността в тези смутни времена на политическа криза и т.н., и т.н. Освен това ще бъде брандиран като програмен кабинет, какъвто уж беше и този на Борисов.
Такъв сценарий може да се окаже трудно осъществим, като се имат предвид последните пререкания между ПФ и ГЕРБ около държавния бюджет, за които Бойко Борисов каза, че биха съборили кабинета, ако той не бе побързал да си подаде оставката след президентските избори. Различията се свеждат до размера на минималната пенсия, но не е изключено да се стигне до компромис между двете партии. На първо четене на бюджета за 2017 г. ПФ гласуваха с “Въздържал се”, но проектът беше приет без проблеми с гласовете на ГЕРБ, РБ, Атака и БДЦ. Гласуването на второ четене ще бъде тази сряда.
About The Author
