Сапатисткото движение бе родено от съпротивата срещу катастрофалните неолиберални политики, които засегнаха както Мексико, така и цяла Латинска Америка. Средната класа се оказа във все по-несигурно положение, а бедните не само загубиха голяма част от капацитета си да се препитават, но и бяха напълно игнорирани от правителството и от голяма част от обществото. В своето първо публично обръщение лидерът на сапатистите Субкоманданте Маркос заяви: „Ние не сме заинтересовани от държавни служби или каквато и да е политическа власт, ние просто искаме справедливост за коренното население“. След повече от две десетилетия борба обаче стратегията на сапатистите се променя, което дава възможност за промяна на политическата динамика в цялата страна.