Не е тайна, че в Източна Европа като цяло, ако хората въобще се интересуват от президентските избори във Франция, то е най-вече през призмата на триадата „Европейски съюз – НАТО – Русия“. От собствен опит знам, че редът може да бъде различен в зависимост от индивидуалните интереси, но така или иначе всеки разговор се свежда до тази схема. Струва ми се, че този подход, макар и силно намирисващ на редукционизъм, е по-скоро естествен и натурален, оформен от нашия политически живот. Ето защо следващите редове ще разгледат накратко шансовете на четиримата основни претенденти за президентския стол през тази призма.
Струва си да припомним, че французите ще избират човек, комуто френската конституция, за разлика от конституциите на други европейски страни, дава огромна власт. Сравненията трябва да се търсят малко по-далече. Например турският президент Ердоган в резултат на проведения преди няколко дни референдум се доближава по правомощия до френския си колега (но не го достига), а пък руският президент Путин на този фон изглежда като слуга на държавните институции. Конституцията на Петата република беше създадена почти преди 60 година от всеобщо уважавания генерал Де Гол. Тя дава правомощия на френския президент, ако сметне за необходимо, напълно да игнорира парламента, за да управлява, и това ще бъде законен акт. Освен това сегашните избори се провеждат в обстановка на извънредно положение в страната…
В тази връзка на Запад френските избори възбуждат много повече емоции (и медийно-политически маневри), отколкото в Полша. Разбира се, на Запад също на първо място изпъква спомената по-горе триада, но наблюденията и коментарите имат доста по-широк обхват: например, в Полша едва ли някой знае кой е следният кандидат, излизащ извън водещия „политически квартет“ – Франсоа Аселино. А той привлича особено внимание и то не само в европейските кабинети. От една страна, Аселино е само един от осемте евроскептици сред 11-те официални кандидати и няма голям шанс да стане президент. Но неговите интелигентни и компетентни аргументи срещу ЕС и НАТО, въпреки че по принцип се ограничават само до тези въпроси, набират социална подкрепа в почти геометрична прогресия. С други думи, сериозните политически промени на нашия континент изглеждат неизбежни.
А сега за водещата в социологическите сондажи четворка. Което и проучване да погледнете, процентната разлика между кандидатите е толкова малка, че статистически допустимия марж за грешка не позволява да се предскаже кой ще отиде на балотаж. А именно на втория тур, предвиден за 7-ми май, ще се определи окончателният победител. Трябва да признаем, че до неделя, 23-ти април, когато ще се проведе първият тур на изборите, французите имат богат избор, дори ако само го ограничим до първите четирима, изброени по-долу по азбучен ред.
Франсоа Фийон – нагъл дребен комбинатор
Това е единственият кандидат, който се състезава за най-високия пост с висящи над него прокурорски обвинения по три различна параграфа. В началото изглеждаше, че е обречен на провал. Малко след неочакваната му победа в първичните избори на десницата през ноември, „шефът на шефовете“ Пиер Гатаз, президент на MEDEF (Mouvement des entreprises de France – Съюз на предприемачите на Франция), високо заяви, че „по-добрият е Макрон“. Известно е, че впоследствие на Фийон доста бързо му се струпаха различен вид проблеми. Те достигнаха апогея си с прокурорските обвинения срещу него и опита за „преврат“ в собствената му партия. Но той оцеля почти както Терминатора. Помогна му непреодолимото желание на консервативните му избиратели за политическа промяна, свързана с болезнената им алергия към „социалистите“.
Освен това този човек, действащ във френския политически живот от десетилетия, успя – благодарение на стеклите се обстоятелства – да се сдобие с модерната лепенка „анти-система“ на жертва на въображаем заговор от страна на „системата“. При това жертва, устояваща на атаките. Това поведение и имидж на несломим (а ла Тръмп) доведе до намаляване на вниманието към предизборната му програма за сериозно „затягане на колана“. Този кандидат, който през петте години на своето управление, увеличи дълга на Франция, както никой преди него, и излъга държавата в полза на семейството си, днес апелира до нацията за извънредни икономии, за да гарантира интересите на банките. Нещо, което в бъдеще може да доведе до сериозно социално напрежение. Цифровите проучвания във Франция, а така също и тези на IT-компании в Канада, САЩ, Германия и Великобритания, ясно го сочат като бъдещ президент на Франция. В началото на април Пиер Гатаз проговори отново, за да заяви, че „Фийон ще бъде толкова добър, колкото е и Макрон“.
Фийон е за запазването на Европейския съюз чрез разпространената в последно време версия на „четири скоростти“. Критично настроен е към НАТО и САЩ, но не възнамерява да оттегли членството на Франция от тази организация, защото самият той, заедно с бившия президент Саркози, възстанови пълното членство на страната през 2009 г. Познава се лично с президента на Русия и желае да възобнови нормални отношения с неговата държава.
Марин Льо Пен – Франция über Alles
В продължение на години тя беше „сигурната“ за втория тур. Днес, във връзка със „задръстването горе“ от кандидати, това не е толкова „в кърпа вързано“. Тя е ненадминат лидер на т.нар. тайни анкети, които ѝ дават 30 и повече процента от гласовете (докато според официалните проучвания всички от челната четворка кръжат около 20-те процента). Независимо от това и противно на спекулациите в чужбина, във Франция съществува консенсус, че тя може да бъде президент единствено в изборите след 5 години, защото в тези всеки един от останалите трима ще я победи на втори тур. Нейната социално-икономическа програма е ориентирана наляво от материална гледна точка с добавка на „строг секуларизъм“. Наситена е с „национално предпочитание“, с много силна антиимиграционна политика, поради което опонентите ѝ я квалифицират като „крайна десница“ (което тя не понася).
Няма намерение да извади Франция от Европейския съюз още с встъпването си в длъжност, както някои медии твърдят. Възнамерява да организира референдум, който най-вероятно ще спечели, защото отхвърлянето на ЕС все повече се манифестира в различни политически ориентации. Основните ѝ врагове засега са еврото и Споразумението от Шенген. Предвижда незабавно напускане на НАТО, липса на всякаква програмна амбивалентност. Що се отнася до Русия, позицията ѝ е сходна с тази на Фийон, но отива още по-далеч в плановете си за сътрудничество по „съвместната борба срещу тероризма“.
Емануел Макрон – рекламна фигура
Политически изкуствен продукт, създаден от А до Я от специализирани пиар агенции. Кандидат на международната олигархия, докато Фийон е само на част от местните милиардери. От момента на първото заявление на Гатаз беше считан за „в кърпа вързан“ за президентското място. Макрон стана лидер в класическите сондажи след първите удари срещу Фийон. Добре е да се отбележи обаче, че всички класически проучвания идват от кастата, която го поддържа. Според повечето цифрови анкети не се класира за втория тур, а според тайните анкети „със сигурност“ няма да е допуснат до него. Класическите проучвания са доста надеждни в смисъл, че почти една пета от публиката вярва стопроцентово в медийната реклама, която работи вече почти 2 години за Макрон. Той има електорат, поне подобен по размер с този на Фийон и Льо Пен. Програмата му е малко по-мек вариант на антисоциалната програма на Фийон („гъвкавост“ и „мобилност“ за работниците, драстично намаляване на правата им), с добавка на модерни символи като „уберизация“ и „стартъп-зация“.
Младият телевизионен милионер от Банка „Ротшилд“ досега не е избиран дори за кмет, а по време на участието си в „социалистическото“ правителство на Оланд увеличи броя на безработните от група А с 600 хиляди души (краен резултат – 7 милиона души без постоянна работа). Сега Макрон предлага всичко, което значителна част от полската политически интелигенция желае: той е про-НАТО, про-американски, анти-руски и про-ЕС (с различни „скорости“, както Фийон).
Жан-Люк Меланшон – бъдещият Ципрас?
Преди месец никой не би помислил, че лидерът на „Непокорна Франция“ (La France insoumise) ще се има предвид за втория тур. Това само по себе е голям успех, защото за разлика от останалите трима кандидати той не разполагаше с голям медиен успех. Но го спечели. Това се дължи на неговия изключителен политически талант, ораторски умения, които вкарват в невероятни комплекси всички други кандидати, и преди всичко на добре замислената и цялостна програма за промяна на държавата в посоката на еко-социализма. Неговата способност да печели съюзници не е единствената му сила. Той прие стратегия, различна от тази на левия си конкурент (а днес изпаднал от водещата четворка) Беноа Амон. Докато Амон представяше стария проект „обединение на левицата“, Меланшон просто се обърна към народа, който трябва да се обедини, за да спре бушуващата вече 30 години в Европа неолиберална лудост.
Неговата слаба страна са европейските въпроси, позицията му не е ясна за много избиратели. Не иска веднага да се откаже нито от Съюза, нито от еврото. Евентуално излизане на Франция от ЕС би могло да настъпи само след референдум и то в рамките на няколко години. Като начало желае да преговаря за промяна или анулиране на всички договори, които диктуват неолиберален икономически модел. Обещава, че „няма да бъде втори Ципрас“, че има силата и възможностите да реализира предложенията си, но много хора не вярват в осъществяването на тези обещания, въпреки, че изцяло му се доверяват за всички други въпроси. Част от потенциалния му електорат обаче може да реши да гласува за Льо Пен, Аселино, или някой друг, който ще скъса с Европейския съюз. Излизането от НАТО е нещо естествено за него и не се оспорва. Не е съгласен с политиката на руския президент, особено с вътрешната, но също като останалите кандидати, с изключение на Макрон, е привърженик на подобряване на отношенията между двете държави. Меланшон се превърна в истински социален феномен. Може да не отиде на втория тур, но той построи левицата във Франция.
Текстът за първи път е бил публикуван в полския сайт „Страйк“.
About The Author
