Има някаква промяна – можете да я усетите по улиците на големите градове в света. В неделя стотици мирни демонстранти бяха арестувани в Москва и Санкт Петербург, след като излязоха на протест срещу корупцията. Имаше подобни сцени и в Минск, породени от наказателни данъци върху безработните. През февруари половин милион румънци принудиха своето правителство да се откаже от закон за помилването на служители, осъдени за корупция. Във Великобритания през март имаше три големи протеста: в защита на Националната здравна служба (NHS), в която участваха 250 000 души; мощен марш срещу расизма, в който се включиха 30 000 души; преди дни пък 100 000 души протестираха в подкрепа на оставането на страната в Европейския съюз.
Плануваната от Доналд Тръмп отмяна на „Обамакеър“ се провали в Конгреса и макар това да се случи заради част от републиканците, движещата сила зад това решение дойде от хилядите хора, които се събраха, за да настояват техните представители да гласуват срещу плановете на новата президентската администрация.
Идеята не е, че масовите действия винаги работят – сами по себе си те рядко успяват да постигнат конкретни цели. Въпросът е, че усилията не са непразни. Да излезеш на улицата, да участваш в демонстрация, да те приберат в патрулката – както се случи с хиляди руснаци и жители на Беларус, създава сила, която професионалните политици презират.
@BarrieJenks Is that how we save it then? With a march? I always thought it was better to win elections and then fund it properly.
— Owen Smith (@OwenSmith_MP) March 4, 2017
Ако искате да разберете колко подразнена се чувства политическата класа, когато хората упражняват своето право на протест, разгледайте Туитър акаунта на депутата Оуен Смит. Бившият кандидат за лидер на Лейбъристката партия не се включи в протеста в защита на Националната здравна служба, но намери време, докато четвъртмилион души бяха на улицата, да омаловажи усилията им. Той написа: „Това ли е начина, по който ще спасим NHS? С протест? Винаги съм мислел, че е по-добре да спечелим изборите и след това да финансираме правилно системата“.
Този кратък туит на Оуен Смит обобщава цяла една политическа философия. Хората, които игнорираха съвета на Смит и шестваха по улиците, разбират онова, което затворените в своите стаи технократи не могат. Масовите действия създават своя динамика – те могат да бъдат големи и да достигнат до много хора, въпреки традиционно слабото отразяване от страна на медиите.
KONP national steering gp calls for #ourNHS July week of action 69ys after NHS began. Our call will go to @NHSCampaigns HCT meeting 18 March pic.twitter.com/DGUvDNxV4A
— Keep Our NHS Public (@keepnhspublic) March 12, 2017
На първо място, да бъдете част от голяма тълпа ви показва, че не сте сами. И ви дава много подробности за типа хора като вас, с които не сте сами. В демонстрацията в подкрепа на NHS, огромен брой здравни служители се оказаха рамо до рамо със съюзи на възрастни хора. Защо това е интересно? Защото в съвременния приватизиран и корпоратизиран здравен сектор, служителите имат твърде малка възможност да участват в колективни форуми. Да излязат заедно не само като „медицински сестри от Донкастър“, но медицински сестри, лекари и пациенти едновременно, разбива невидимите стени, които институционалният живот изгражда.
На съботния „Обединени за Европа“ марш преобладаваха либерално настроените наемни работници. Много сарказъм беше насочен към тези демонстрации, но отново, такива масови прояви са шанс да се намерим един друг, да изпробваме аргументацията си и да опитаме да я създадем и предадем определени послания.
Ако добавите към всичко това съпротива срещу Тръмп в САЩ, глобалната картинка става интересна. На 21 януари в САЩ се състоя може би най-голямата мобилизация на хора в историята – около 4,2 милиона души протестираха срещу встъпването в длъжност на новоизбрания президент из различни градове в страната.
Онова, което добавят към подобни мероприятия социалните мрежи, не е само публичността, но и засилването на усещането за споделеност. Всеки блок от 1000 протестиращи на всяка една демонстрация в развития свят означава хиляди допълнителни възли из мрежата – това създава подвижна и непрестранна информационно-разпределителна „машина“.
И точно поради тази причина първият ход на правителства, които се опитват да ограничат демокрацията, е да ограничат правото на протест. Руският президент обяви „извън закона“ по-голямата част от планираните демонстрации, но те се проведоха въпреки това. Онези протестиращи, озовали се в полицейските коли, не са просто смели, но безлични руснаци. Те са хора с Фейсбук и Туитър акаунти с хиляди последователи от цял свят.
Ето защо демонстрациите и протестите имат значение в борбата за съпротива срещу нарастващата клептокрация, расизма и авторитаризма на политическите елити. Заради всичко това ние трябва да продължим да протестираме.
Но демонстрациите сами по себе си никога не са достатъчни. Когато 30 000 души излязат на улицата, това означава няколко хубави снимки и кратък текст под тях във вестника. Какво се случва след това рядко става известно. Ето защо бунтовете и революциите винаги изненадват елитите – медиите са настроени да виждат света през техните очила.
„Когато хората решат да живеят…“, пише тунизийският поет Абу ал-Касим ал-Шаби, „веригите ще бъдат разбити“. Тези думи придобиха широка популярност по време на Арабската пролет.
Бунтовете се случват, когато елитите дотолкова насилят нещата, че твърде много обикновени хора просто установят, че нямат друг избор, освен да се противопоставят.
Можете да направите някои неща и в урната за гласуване – да нанесете поражение на Герт Вилдерс в Холандия, унижение на Пол Нютал в Стоук или загуба на Марин льо Пен на президентските избори във Франция на 7 май. Но някои предизвикателствата изискват, както руснаците, да завържете около врата си спортни маратонки и да излезете на улицата, да снимате и да го споделите с последователите си в социалните мрежи.
Когато хората решат да живеят, демонстрациите са онова, което правят: а с настъпването на пролетта все повече хора решават да протестират.
About The Author
