България е на 4-то място в ЕС по процент на хората, които са собственици на жилищата, които обитават без да изплащат ипотека. В тази графа попадат 79,2% от българите, което е над два пъти повече от средното на ниво за съюза от 42,5% за 2015 г. Още по-малко са обитаващите собствени изплатени жилища в страните от еврозоната.
Пред нас в тази класация са само Румъния (с 95,6%), Хърватия и Литва, както и включените в извадките на Евростат бивши юго-републики Македония и Сърбия. На дъното пък са Холандия и Швеция с под 10% собственици на изплатени домове. В тези страни заедно с Дания около половината население изплаща ипотека. Повече от 1/4 пък живеят под наем на пазарни цени, каквото е положението и в Австрия и Германия.
От графиката се вижда едно от малкото разделения на континента, което е в полза на Източна Европа. Гражданите на бившите социалистически републики е много по-вероятно да са собственици на жилища без ипотека или заем, отколкото тези на старите пазарни икономики. Средното ниво в държавите от нашата страна на някогашната Желязната завеса е 74,8%, а в останалите – 33,8%.
На пръв поглед парадоксално тъкмо в страните, за които се предполага, че не са уважавали частна собственост на индивидите, най-голям дял от хората са пълноправни собственици на жилища. При това положение можем да очакваме, че с развитието на пазарната икономика България все повече ще се доближава до положението в западните страни, където мнозинството от хората живеят под наем или изплащат ипотека. Статистиката за последните 5 години наистина показва такава тенденция.
Причините за това се коренят в миграцията на работници към големите градски центрове, както и в трудностите на тепърва навлизащите на пазара на труда да правят дългосрочни инвестиции в такъв размер. За това говори нивото на младежка безработица и несигурността, произлизаща от него. Тези фактори в комбинация с ниските доходи поставят България в съвсем друга светлина по отношение на качеството на жилищните условия, а не само собствеността, включващи няколко индикатора.
На първо място, малко над 40% от българите живеят в пренаселени домове – без достатъчно площ или отделни стаи. Средното за ЕС ниво е далеч по-ниско – 16,7%. В повечето страни от Западна Европа на този индикатор отговарят по-малко от 1 на 10 човека, с изключение на Италия, където 1 от 4-ма обитава претъпкано жилище.
Макар България да е лидер в ЕС по процент на хората, живеещи при остри материални лишения, страната е едва 4-та в графата „остра жилищна нищета“. У нас 11,4% от населението обитава жилище, което е едновременно пренаселено и лишено от базисни удобства като баня или достатъчно осветление. Лидер в тази негативна класация е Румъния, където макар почти всеки да има собствен изплатен дом, 1 от 5 души пребивава в жилищна нищета. Средно в ЕС в такава ситуация е 1 от 20 души.
Друг индикатор, отчитащ качеството на жилищните условия, показва каква част от населението живее в домакинства, харчещи над 40% от доходите си за дома. Самотен лидер в тази негативна класация е Гърция, за 40,9% от гражданите на която жилищните разходи са прекомерно бреме. Това е резултат от едновременното свиване на доходите и повишаване на данъците покрай дълговата криза в южната ни съседка. Следват Румъния и България с около 15%, като между тях с почти същите нива неочаквано се нареждат Дания, Германия и Холандия.
Причината жилищните разходи да са относително непосилни за еднаква част от българите и далеч по-богатите жители на тези държави, е в това, че тъкмо те са в челото по дял от населението, живеещ под наем на пазарни цени, а не в намалени или дори безплатни общински жилища. В ЕС цели 27% от хората, които живеят под наем, заделят над 40% от доходите си за дома.
За сравнение, от онези, които са собственици на жилището си и не изплащат заем, този процент е едва 6,8, като отново средното ниво е завишено от положението в Гърция (37,9%). България също се отличава по този показател с цели 14,1%. Това са хора, които имат собствен дом, не изплащат заем или ипотека и въпреки това имат прекомерни жилищни разходи.
About The Author
