Какво разбра масовият зрител/ слушател/читател след развъртялата се из цял свят новина, че властите във Венесуела са прекъснали излъчването на испаноезичната версия на Си Ен Ен? Дори в най-неутралните форми на поднасянето ѝ новината вървеше в комплект с припомняне на пуснат от Си Ен Ен на 6 февруари репортаж, съдържащ компрометиращи венесуелския вицепрезидент Тарек Ел Аисами твърдения, че бил замесен в незаконно издаване на венесуелски паспорти за вероятни арабски терористи. Другото припомняне бе, че спрямо същия Тарек Ел Аисами САЩ въведоха на 13 февруари персонални санкции, обвинявайки го в наркотрафик.
Сервирането пред широката публика на тази колоритна комбинация от един факт (спирането на Си Ен Ен) и две внушения (без подплатата на доказателства) спрямо ролята на висш държавен деец произведе съзнателно търсена психологическа взаимовръзка и следния наложен на аудиторията извод: аха, Венесуела посяга на свободата на медиите и репресира Си Ен Ен, защото телевизията е изнесла нелицеприятни данни за вицепрезидента ѝ.
Интерпретацията на официален Каракас обаче съдържа много съществени разлики. Преди всичко и двете интриги около Ел Аисами – и с паспортите, и с дрогата – се отхвърлят като пълна измислица и клевета, като част от медийната и икономическата война срещу Венесуела, като форсирана атака за преднамерено компрометиране на вицепрезидента с цел смяна на властта в държавата.
Президентът Николас Мадуро осъди категорично атаката срещу своя вице и я определи като
„агресия, на която Венесуела ще реагира стъпка по стъпка”.
В специална декларация на венесуелското външно министерство, издържана в този дух, са отправени контраобвинения срещу американската политика, която с действията си потъпква международното право, а американската Агенция за борба с нарктиците (DEA) е определена като „известна с безсрамния си принос в производството и трафика на дрога”.
Същевременно се припомнят успехите на Венесуела, постигнати именно в пресичането на производството на наркотици на националната територия и в ефективните удари срещу наркотрафка – успехи, заради които страната получава специално признание от ООН. Припомня се също голямата заслуга за това на Тарек Ел Аисами, по време на чийто мандат начело на вътрешното министерство на страната пред правосъдието са били изправени 102-ма влиятелни босове на наркомафията, а 21 от тях са били екстрадирани в САЩ по искане на американските власти.
Американските санкции, наложени на Ел Аисами, както и информационната кампания по дискредитирането му, са определени в декларацията като пряк опит да се подпомогнат действията на „екстремистката” венесуелска опозиция и да се осъществи „политически удар срещу демократичните институции във Венесуела”.
Включването на Си Ен Ен именно в тези недружелюбни и насочени към дестабилизация на обстановката в страната действия е и мотивът за взетото от венесуелската Национална комисия по телекомуникациите (Conatel) решение да бъде спрян сигналът на телевизията и срещу нея да започне административно разследване за нарушение на Закона за социалната отговорност на радиото и телевизията. В съобщението на Condtel материалите на Си Ен Ен са определени като „директна агресия” срещу Венесуела, „срещу мира и демократичната стабилност”.
На своя остра пресконефенця, дадена ден след като САЩ наложиха санкции на Тарек Ел Аисами, външната министърка на Венесуела Делси Родригес подчерта, че спрямо Венесула в момента се прилага
същият сценарий, както и спрямо Ирак,
когато се подготвяше военното нахлуване там с измисления повод за наличие на средства за масово поразяване. Същия ден Делси Родригес връчи и протестни ноти на временно управляващия посолството на САЩ в Каракас – едната е по повод репортажа на Си Ен Ен от 6 февруари „Паспорти за терора”, а втората е по повод американските санкции срещу Ел Аисами.
Репортажът на Си Ен Ен, представен от телевизията като журналистическо разследване, се позовава на някакъв секретен разузнавателен документ, за който не се дават повече подробности. Върху този източник, както и върху думите на бивш венесуелски дипломат, се базират твърденията, че венесуелското консулство в Багдад издавало венесуелски паспорти на вероятни терористи. Посочено е също, че докато е бил вътрешен министър, Тарек Ел Аисами бил пряко замесен в издаването на 173 такива паспорти за лица от близкоизточния регион, включително такива, които били свързани с „Хизбула”.
Всичко това бе определено като „абсолютна лъжа” от външната министърка на Венесуела.
След като се стигна и до спирането на Си Ен Ен, телевизията излезе с декларация, в която обяви, че остава да стои зад изнесените в репортажа данни и че ще продължи да информира венесуелците чрез програмите си в интернет.
Успоредно с това се състояха още две шумно разгласени събития с венесуелски фокус. В Овалния кабинет на Белия дом във Вашингтон новият президент Доналд Тръмп, вицепрезидентът Майк Пенс и сенаторът републиканец Марко Рубио се срещнаха с Лилиан Тинтори, съпруга на венесуелския опозиционер Леополдо Лопес, осъден на 14 г. затвор за предизвикване на размирици през 2014 г., причинили гибелта на 43-ма души. Този уикенд ще станат 3 години, откакто Лопес е в зад решетките. На срещата с жена му, а и после в Туитър Тръмп настоя Венесуела „незабавно” да освободи Лопес.
Междувременно в Мадрид двама бивши испански премиери – десният Хосе Мария Аснар и социалистът Фелипе Гонсалес, се събраха на съвместна проява, на която също настояха за освобождаването на Лопес и призова Организацията на американските държави да задвижи своята Демократична харта срещу Венесуела. Към тях се присъедини и лидерът на „Сюдаданос” Алберт Ривера.
На целия този фон е редно да се запитаме: защо острието в това поредно форсиране на очевидно координираната кампания срещу управляващите в Каракас се оказа насочено срещу Тарек Ел Аисами? Отговорът се съдържа в поста му – той е вицепрезидент на Венесуела. А главният сценарий на опозицията и на мощните ѝ международни покровители за промяна на властта в страната минава през евентуалното отстраняване от поста на президента Николас Мадуро. Дори и да постигнат това обаче, по конституция мандатът му до края на 2018-та ще трябва да се доизкара не от друг, а от неговия вицепрезидент – тоест от младия и енергичен Ел Аисами, за когото се смята, че е дори още по-радикален във възгледите си от Мадуро. Ето защо е този напън сега Ел Аисами на всяка цена да бъде дискредитиран. Целта е направо елиминирането му от политиката, защото без това мечтите на опозицията за венесуелски обрат явно и на самата нея изглеждат химерични.
За това,
кой е Тарек Ел Аисами и защо е такова страшилище за опозицията,
„Барикада” вече писа още на 13 януари, седмица след назначаването му за вицепрезидент. Тук отново ще припомним накратко някои акценти.
42-годишният Тарек е от сирийско-ливански произход. Завършил е право и криминология в Андския университет в град Мерида, където се изявява и като активист на студентското движение. Там негов любим преподавател е Адан Чавес, по-големият брат на Уго Чавес. Оттогава е и тясната обвързаност на Тарек с чависткото движение, прераснала по-късно и в персонална преданост към Уго Чавес, което печели на младежа прозвището „синът на Чавес”.
През 2005-а Тарек е избран за депутат от щата Мерида. Две години по-късно Чавес го изтегля като зам.-министър в министерството на вътрешните отношения и правосъдието. Даден му е ресорът по гражданската сигурност. След още година – през 2008-ма – Тарек оглавява вече цялото министерство и остава на ръководния пост до 2012 г. През този период създава няколко специализирани институции за борба с престъпността и с наркотрафика от съседна Колумбия, като предприема истинска офанзива по тази линия. Според доклад на ООН за 2011-та Венесуела става тогава петата страна в света с най.много заловени и унищожени пратки с дрога. Освен това световната организация я обявява за „територия, свободна от култивирането на наркотичнти растения”.
В края на 2012-та Чавес, който вече е тежко болен, лансира кандидатурата на Тарек за губернатор на щата Арагуа – и младият чавист с лекота печели изборите там.
През 2015-та срещу Тарек Ел Аисами е отправена първата атака по линия на най-бляскавата му стара слава – като борец с наркотрафика. „Уолстрийт Джърнъл” излиза с публикация, че всъщност като министър на вътрешните отношения и правосъдието той е бил корумпиран и е взимал „такса” от наркотрафиканти.
За тези заключения изданието се позовава на твърдения на венесуелския наркотрафикант от сирийски произход Уалид Маклед, арестуван в Колумбия, който преди екстрадирането си във Венесуела успява да раздаде сензационни интервюта. Включително да обвини Тарек Ел Аисами, че го бил рекетирал в качеството си на министър – взимал му „такса”, за да го остави да си върти бизнеса с Колумбия.
Освен голословните твърдения на наркобарона Маклед, силно мотивиран да мъсти на душманина си Тарек Ел Аисами, липсват други доказателства за подобни деяния от страна на бившия министър. Но пропагандната машина е завъртяна… И не спира да се върти – оттогава та до днес. Именно тя е и единствената производителка на „аргументи” за наложените сега от САЩ санкции срещу Тарек Ел Аисами.
Активен участник в тази кампания бе и Си Ен Ен – особено с последния си „принос”, в който „разработи” и фамилните арабски корени на венесуелския вицепрезидент, за да му припише не по-аргументирано от нарковерсията обвинение за паспортна далавера и то с „модерен” терористичен привкус.
Ето защо опитите сегашното спиране не сигнала във Венесуела на тази телевизия (достатъчно изявила своята „независимост” и в президентската кампания в САЩ) да се представи като посегателство върху медийната свобода са подигравка с интелектуалния капацитет за анализ на всеки реално обективен наблюдател.
About The Author
