Забъркан в позорен корупционен скандал, докато страната му е във война, президентът Володимир Зеленски не предизвиква особено съчувствие в момента. Но проявете малко състрадание към човек, който трябва да избира между това да бъде обесен или удавен. Усилията му да осигури финансиране за Украйна, без да извърши политическо самоубийство, изглеждат все по-невъзможни.
В края на август Зеленски обяви, че Министерството на отбраната на Украйна е натрупало дефицит от 27 млрд. долара (23,5 млрд. евро) през втората половина на годината. Това съобщение дойде като изненада за основния настоящ донор на Украйна – Европейския съюз. Както го описва „Ню Йорк Таймс“, европейските длъжностни лица, пристигнали за Деня на независимостта на Украйна, бяха „разтревожени“ от тази внезапна молба.
По време на срещата си с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен миналия петък Зеленски описа настоящия бюджетен дефицит на Украйна като „невероятно висок“, но заяви – малко оптимистично – че има начини за излизане от тази заплетена ситуация. Вероятно той има предвид възобновяване на натиска върху Белгия, за да я принуди да освободи малко под 200 млрд. евро от замразените руски активи с цел финансиране на войната на Украйна. Засега няма признаци, че Белгия ще отстъпи.
ЕС се превърна в основен донор на Украйна, след като президентът Доналд Тръмп реши, че финансирането на Украйна не е работа на Америка. Брюксел отпусна заем от 90 млрд. евро, който трябваше да покрие разходите на Киев през тази и следващата година. Сега обаче Зеленски казва, че се нуждае от около една четвърт от тази сума в допълнение към вече обещаните средства.
Западните медии са склонни да описват този недостиг като нещо загадъчно, въпреки че произходът му е съвсем очевиден.
От пролетта насам Украйна води кампания от масирани удари с дронове и ракети, насочени срещу руските нефтопреработвателни заводи, както и срещу пристанищни терминали, обслужващи износа на нефт и втечнен газ. Едновременно с това украинските въздушни сили се опитаха да изолират окупирания Крим чрез систематични удари със среднодалечен обсег, целящи да прекъснат доставките към окупирания полуостров.
Скъпоструващата военна кампания беше съпътствана от масивна ПР-офанзива от страна на западните правителства и основните медии, които твърдяха, че „вълната се обръща“ в полза на Украйна. Същите тези правителства сега се правят на изненадани: Къде са отишли парите?
В края на юни Зеленски обяви 40-дневна „операция за въздействие срещу държавата-агресор, целяща да я принуди да сложи край на войната“. Но четиридесет дни по-късно Кремъл изглеждаше по-малко склонен от всякога да прекрати войната според условията на Украйна.
Тъй като Украйна отново премина в режим на преговори, като възобнови мисията на Кушнер и Уиткоф, надеждите на Зеленски, че неговата „кампания за въздействие“ би могла да принуди Кремъл да смекчи изискванията си, изглеждат разбити. Междувременно Украйна се подготвя за това, което нейните официални лица описват като най-суровата зима от началото на мащабната руска инвазия. Киев се връща в изходна точка, където беше преди кампанията „вълната се обръща“, само че с огромен бюджетен дефицит.
Бюджетни проблеми
Сумите, които Киев фактурира на ЕС, ще продължат да нарастват. В началото на месеца министърът на финансите Сергей Марченко заяви пред Euronews, че през 2027 г. Украйна ще се сблъска с бюджетен дефицит от 32,6 млрд. евро.
Седмица по-късно той заяви, че правителството е започнало да спира финансирането на разходите, които счита за несъществени през следващите месеци. Председателката на бюджетната комисия на Радата Роксолана Пидласа посочи, че сред разходите, засегнати от спирането на финансирането, са строителството на болници и бомбени убежища, както и подготовката за зимата. Предприемачи в сектори като пътното строителство вече потвърждават спирането на финансирането, но още по-тревожно е, че военните на фронта се оплакват от забавени заплати.
Освен това, в допълнение към дефицита от 27 млрд. долара, Украйна може дори да не получи парите, които вече са предвидени от ЕС. Причините за това са политически. Въпреки масивния натиск от страна на европейските донори, парламентарното мнозинство, контролирано от Зеленски, отказва да приеме пакет от реформи, насочени към борба с корупцията, известни като законите „Качка-Кос“ (на името на меморандум от 2025 г., подписан от бившия украински министър по евроинтеграцията Тарас Качка и еврокомисаря по разширяването Марта Кос), от които зависи финансирането от ЕС.
В писмо, изпратено на 14 септември до председателя на Радата Руслан Стефанчук, Кос и друг еврокомисар, Валдис Домбровскис, предупредиха, че изплащането на оставащите 20 млрд. евро е „обвързано с изпълнението на реформите в съответствие с изискванията на ЕС“.
Причината, поради която Зеленски се съпротивлява на тези закони, е, че те разрушават вертикалата на властта, която той е изграждал през годините. Без нея той ще се превърне в президент без реална власт, който може да бъде подложен на импийчмънт и да бъде превърнат в изкупителна жертва за изхода от войната, който ще бъде далеч по-лош от условията на Минските споразумения, които Киев захвърли през прозореца през 2022 г., надявайки се да получи по-добра сделка (вместо това получи мащабна руска инвазия).
Меморандумът „Качка-Кос“ изрично изисква промяна в процедурата за назначаване на главния прокурор, което сериозно ограничава възможността на президента да номинира свой личен лоялист. Той също така изисква реформа на Държавното бюро за разследвания и премахването на многобройни клаузи в Наказателния кодекс, които възпрепятстват работата на следователите, особено по дела за корупция.
Накрая, той предвижда назначаването на „проверени на международно ниво“ съдии в Конституционния съд, което дава на донорите на Украйна инструмент за пряко влияние върху политическия курс на страната в следващите години.
Битката за изкупителната жертва
Лоялният генерален прокурор е особено важен елемент от системата, която Зеленски изгради през годините, както показаха събитията от последните седмици. В началото на този месец подкрепяните от ЕС украински антикорупционни агенции НАБУ и САПО повдигнаха обвинения срещу няколко висши служители от кабинета на главния прокурор за прикриване на мрежа от кол-центрове, занимаващи се с телефонни измами. Тази атака принуди главния прокурор Руслан Кравченко да подаде оставка и да напусне страната.
Критиците твърдят, че Кравченко не би могъл да пресече границата без разрешението на Зеленски. В последния си акт като и.д. главен прокурор Кравченко повдигна обвинения в корупция срещу ръководителите на НАБУ и САПО въз основа на разследвания, проведени от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) – която остава твърдо лоялна към Зеленски.
Президентът пристъпи към номиниране на заместник на Кравченко. „Украинска правда“ – медия, която подкрепя НАБУ и САПО в тяхната офанзива срещу властовата система на Зеленски – описа номинирания от него Антон Ковалски като поредния потенциален лоялист, свързан с влиятелни регионални фигури в партията на Зеленски.
Но ако бъдат приети законите „Качка-Кос“, отнасящи се до назначаването на главния прокурор, шансовете на Зеленски да има лоялен главен прокурор ще се намалят драстично. Това го оставя изключително уязвим пред заплахата от антикорупционни разследвания от страна на НАБУ и САПО, които се приближават все повече към украинския лидер, откакто агенциите за първи път повдигнаха обвинения срещу членове на неговия близък кръг преди една година.
Самият президент е имунизиран срещу наказателни обвинения благодарение на конституционна разпоредба. Той може да бъде обвинен само от парламента чрез процедура по импийчмънт. Очаква се обаче, че НАБУ и САПО ще се заемат с разбиването на про-Зеленски мнозинството в парламента, като повдигнат обвинения срещу членове на неговата фракция. Един от служителите на НАБУ заяви наскоро пред „Файненшъл таймс“, че в момента агенцията разследва над 60 депутати от Радата.
В украинските медии циркулират широко разпространени слухове, че най-вероятната следваща високопоставена фигура, срещу която ще бъдат насочени антикорупционните разследвания, е Давид Арахамия – всемогъщият лидер на парламентарното мнозинство, подкрепящо Зеленски, който се счита и за лидер на украинските „гълъби“, стремящи се към постигане на компромис с Русия и прекратяване на войната. Сред потенциалните обвиняеми се споменава и неговият предполагаем съюзник – началникът на кабинета на Зеленски Кирил Буданов.
Залогът в битката между администрацията на Зеленски и подкрепяните от ЕС антикорупционни агенции едва ли е бъдещето на Украйна без корупция. Ръководителите на НАБУ и САПО принадлежат към същият мафиотски държавен елит, който управлява Украйна от десетилетия, както показва фактът, че обвиненията в измама, повдигнати от отстранения генерален прокурор Кравченко срещу шефа на НАБУ Семен Кривонос, бяха частично потвърдени преди години от „Схеми“ – разследващ екип на „Радио Свобода“.
Освен това, отстраненият министър на отбраната Михаил Федоров, когото коалицията срещу Зеленски и в подкрепа на НАБУ/САПО промотира като потенциален заместник на Зеленски, е именно човекът, отговорен за дефицита от 27 млрд. долара в бюджета на Министерството на отбраната за тази година.
Истинската битка е за това кой ще има последната дума в критичния момент на руско-украинската война. Тогава ще трябва да се отговори на въпроса дали украинското ръководство трябва да преглътне горчивото хапче и да се съгласи на мир, до голяма степен при условията на Москва, или да продължи да води опустошителна битка с надеждата да намери вълшебна пръчка, която най-накрая да победи Русия в някакво далечно бъдеще.
Изглежда, че европейските донори на Украйна в момента подкрепят втория вариант, защото са обещали на избирателите си съвсем различен изход – стратегическо поражение на Русия или, както разсъждаваше шефката на външната политика на ЕС Кая Калас, преди да поеме поста си, разчленяване на Русия.
Но ако войната приключи скоро поради комбинация от фактори като остър дефицит на финансиране и руски удари, които правят големите украински градове непригодни за живот тази зима, Зеленски ще послужи като най-удобния изкупителен агнец за провала: президент, чийто близък кръг натрупа състояние върху нещастието на сънародниците си по време на това, което те представяха като екзистенциална и неизбежна война.
About The Author
