Ирак.
Либия.
Египет.
Сирия.
Газа.
Сомалия.
Нито една операция за смяна на режима в Близкия изток, организирана от ЦРУ и Мосад, не е подобрила живота на обикновените хора в страната, нито пък е донесла обещаното увеличение на личните и политическите свободи.
Единственото ограничено подобрение, което може да се постигне, е отмяната на западните санкционни режими. Изглежда, че в Дамаск вече можете да си купите M&Ms много по-свободно. Но това само по себе си е напомняне, че предполагаемото „лошо управление“ на режимите, които не са марионетни, често е пряк резултат от санкциите.
Това важи с пълна сила за сегашната ситуация в Иран, където настоящите размирици са предизвикани почти изцяло от икономически трудности, които се дължат пряко на западните санкции, наложени на страната, която би трябвало да е много богата.
Ако някой наистина иска да помогне на иранците, би трябвало да се бори за отмяна на санкциите. Поставянето на това в зависимост от поставянето на власт на ционисткия шах показва, че всъщност става дума за подкрепа на Израел, а не за подпомагане на обикновените иранци.
Колко от западните политически и медийни коментатори, които днес са обсебени от правата на жените да не носят хиджаб, от правата на гейовете и от спирането на екзекуциите, агитират за насилственото сваляне на своя саудитски съюзник точно на същите основания?
Колко от тях подкрепят инсталирането на режима на ал-Джолани в Дамаск, който в момента активно налага същите неща, на които те твърдят, че се противопоставят в Иран?
Знаете ли, че броят на жените в сирийския парламент току-що е намалял от 28 по времето на Асад на 6 по времето на Ал-Джолани?
Знаете ли, че повече от половината студенти в Иран са жени? А в специалностите, свързани с точни науки, те са над 60%?
Знаете ли, че в Иран живеят около 15 000 евреи? Общността съществува там от 2700 години и техните права и синагоги са защитени. В парламента дори има запазено място за еврейски представители.
Не представям Иран като рай. Лично аз не подкрепям теократичното управление никъде. Уважавам правото на хората да живеят в съответствие с религиозните норми, ако желаят това, но не и правото да се налагат религиозни норми на онези, които не желаят това, или да се налагат закони въз основа на божествена заповед.
Ако искате да живеете в чисто религиозно общество, влезте в затворен религиозен орден или изчакайте да достигнете своя рай.
Противопоставям се еднакво на теокрацията в Израел, Саудитска Арабия и Иран. Осъждам влиянието на християнските ционисти, които внасят ефективна теокрация в Съединените щати. Презирам епископите в Камарата на лордовете.
Много уважавам учението на исляма. Но религиозните лидери не бива да командват светските дела където и да било, въз основа на институционално назначение. Тези, които желаят да живеят живота си извън религиозните насоки, трябва да бъдат свободни да го правят.
Освен това Иран е също толкова уязвим, колкото и останалата част от света, към злоупотреба с власт от страна на отделни лица, към корупция и злоупотреба със служебно положение, към неравенство и злоупотреба с власт. Бих искал да видя реформа в Иран, както бих искал да видя реформа навсякъде, към по-свободно и по-равноправно общество.
Но тази реформа няма да бъде постигната чрез насилствено протестно движение, което се възползва от икономическите страдания, причинени от санкциите, за да подтикне хората към убийства и палежи.
Израел се хвали, че въоръжава и организира протестиращи в Иран.
Отново повтарям, че не смятам иранското правителство за невинно. Ако то беше дало повече пространство за действие на разумните реформатори, за агитация на опозиционните дейци, тогава нямаше да се стигне до ситуация, в която тълпите крещят името на отвратителния ционист Пахлави, просто защото това е единственото „опозиционно“ име, което са чували.
Изглежда, че моментът на най-голямата лудост е отминал. Надявам се, че иранското правителство ще се замисли за отваряне на повече политическо пространство в средносрочен план.
Но изпитвам единствено презрение към онези на Запад, които се включиха в антииранската кампания.
Иран е единствената останала сила в Близкия изток, която се противопостави на геноцида в Газа. Спонсорираната от Иран съпротива е единствената военна опозиция на разширяването на Голям Израел. Като изключим хутите, през последните две години тези съпротивителни сили бяха сериозно отслабени, въпреки че не бяха напълно разгромени или разпуснати.
Инсталирането на ционистката марионетка ал-Джолани е голямо улеснение за експанзията на Израел. Сега те насочват оръжието си към самия Иран.
Онези на Запад, които се преструват, че става дума за човешки права, а не за премахване на последните елементи на физическа съпротива срещу Голям Израел, са отвратително лицемерни.
Противопоставянето на иранското правителство и подкрепата за насилственото му сваляне се превърнаха в новия билет за влизане в шоуто „Прозорецът на Овертон“ в британските медии и политика. Това е новият вариант на „Осъждате ли Хамас?“
Тези, които угоднически се прекланят пред най-новата хитрост на западното империалистическо завоевание, за да запазят авторитета си, трябва да бъдат третирани с презрение.
*Крейг Мъри е бивш британски дипломат, университетски преподавател, журналист и активен участник в кампанията за защита на Джулиан Асанж
About The Author
