Елдар Мамедов, Responsible Statecraft
Когато израелски военни самолети нанесоха удари по Иран миналата седмица – нарушавайки суверенитета на Иран с нагъл акт на агресия, убивайки десетки цивилни граждани, заедно с висши военни командири и ядрени учени, и провокирайки също толкова безразборни ответни удари от страна на Иран – европейските лидери не осъдиха атаката.
Те перверзно я подкрепиха и осъдиха Иран за атаките на собствената му територия.
Президентът на Франция Еманюел Макрон даде тон, като осъди „продължаващата ядрена програма“ на Иран и потвърди „правото на Израел да се защитава и да гарантира своята сигурност“. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изглежда се изказа по същия начин, „потвърждавайки правото на Израел да се защитава“, украсено с някои общи клишета за необходимостта от сдържаност и деескалация.
Германското външно министерство отиде още по-далеч и всъщност „осъди остро“ Иран за „безразборна атака срещу израелска територия“ – дори преди Техеран да изстреля ракетите си в отговор на израелската атака срещу негова територия – като напълно подкрепи действията на Израел.
Тази оруелска реторика не е просто некомпетентност или невежество. Тя е кулминацията на години на европейска дипломатическа некомпетентност, която допринесе за създаването на тази криза и разобличи „редът, основан на правила“ като труп. Двойните стандарти на Европа унищожиха нейната достоверност.
член 2, параграф 4 от Устава на ООН с политическа яснота: „Всички членове се въздържат от заплаха или употреба на сила срещу териториалната цялост на която и да е държава.“ Въпреки това, когато Израел нападна Иран — без правно основание за самоотбрана — Европа де факто преформулира агресията в добродетел и я благослови.
Моралният и дипломатическият колапс на Европа не остана незабелязан. Двама световно уважавани гласа изказаха особено осъдителни присъди. Мохамед Ел Барадей, Нобелов лауреат и бивш шеф на Агенцията за ядрено енергийно наблюдение на ООН, даде унизителен урок по международно право на германското външно министерство.
В отговор на одобрението на Берлин за „целенасочените удари на Израел срещу ирански ядрени съоръжения“ (без да се вземат предвид стотиците цивилни, убити при тези удари), Ел Барадей напомни, че подобни удари са забранени от Женевските конвенции, по които Германия е страна, и че употребата на сила в международните отношения „по принцип е забранена от Устава на ООН с изключение на правото на самозащита в случай на въоръжено нападение или с разрешение на Съвета за сигурност в случай на колективни действия за сигурност“.
От своя страна Франческа Албанезе, специален докладчик на ООН за окупираните палестински територии, в отговор на изявлението на Макрон коментира, че „в деня, в който Израел, без да бъде провокиран, нападна Иран, президентът на една от най-големите европейски сили най-накрая признава, че в Близкия изток Израел, и само Израел, има право да се защитава“.
Посланието на хора като Ел Барадей и Албанезе е недвусмислено: когато Европа аплодира удара на Израел и осъжда нахлуването на Русия, тя не спазва универсални правила, а налага своята племенна идентичност: „Правилата“ важат само за противници, а не за приятели. Това е фатално за претенцията на Европа за морален авторитет – това е добре забелязано в Глобалния юг, но също така и сред много европейски граждани.
Тази претенция изглежда още по-отдалечена от реалността, като се има предвид, че кризата в Близкия изток избухна на плодородна почва, подготвена от поредния европейски провал. На първо място това беше неуспехът на групата Е-3 (Великобритания, Франция, Германия) да спази ядреното споразумение с Иран след оттеглянето на САЩ при президентството на Доналд Тръмп през 2018 г. Макар че ЕС предложи риторична подкрепа за ядреното споразумение, той се огъна пред санкциите на САЩ и отказа да защити фирмите от ЕС, желаещи да се ангажират с Иран. Той остави споразумението да умре, като де факто създаде вакуум за ескалация.
Освен това, докато посредници като Оман и Катар посредничеха в преговорите за нова ядрена сделка между САЩ и Иран, ЕС настояваше за резолюция на МААЕ за цензуриране на Иран дни преди удара на Израел, което осуети деескалацията и допринесе за създаването на по-застрашителна и опасна среда за сигурност, като на заден план се очертаваше вдигането на санкциите на Съвета за сигурност на ООН и потенциалното оттегляне на Иран от Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО).
Всеки един от тези провали потвърди мнението на Техеран, че е безсмислено да преговаря с Европа. Сега Е-3/ЕС се разглеждат не само като слаба страна, която не е в състояние да изпълни ангажиментите си по ядреното споразумение, но и като активен деструктивен играч, който подкопава сигурността на Иран и регионалната стабилност.
Зашеметяващото изпадане на европейските сили в дипломатическа безпомощност бе ярко илюстрирано от категоричния отказ на иранския външен министър Абас Арагчи на молбите на британския му колега Дейвид Лами за деескалация. Всъщност е трудно да си представим защо Техеран трябва да се вслушва в тези призиви, когато те идват от страни, които според него активно съдействат на агресорите.
Вероятните последици от дипломатическия самосаботаж на Европа са, че тя подкопава остатъчното доверие, което все още има в Иран и по-широкия глобален юг. Това практически гарантира разпространението на ядрено оръжие, като даде на иранците – вече не само на хардлайнерите – мощен стимул да се стремят към ядрено въоръжаване – резултат, който можеше да бъде избегнат, ако Европа беше започнала сериозни и добронамерени преговори с Иран за съживяване на ядреното споразумение. Оттеглянето на Иран от ДНЯО вече не е само теоретична възможност.
Всички тези събития драстично увеличават вероятността от ответна реакция срещу европейските интереси: регионална война в Близкия изток означава повече неконтролирана миграция, повишен риск от тероризъм на европейска територия или срещу европейските интереси в региона, както и енергийни сътресения, ако Иран изпълни заплахите си да блокира Ормузкия проток – основната световна артерия за търговия с петрол.
При липса на спешна, но малко вероятна корекция на курса, като например да се потърси отговорност от Израел за регионалната му агресия, разпадът на Европа ще се ускори. Когато Брюксел освобождава съюзниците си от правилата, наложени на съперниците, той не запазва мира – той подписва собствената си геополитическо предсмъртно писмо.
*Елдар Мамедов е експерт по външна политика, базиран в Брюксел, и чуждестранен сътрудник в Института „Куинси“.
About The Author
