Най-радикалният глас в прогресивния съюз Нов народен фронт, който спечели френските избори през лятото, но не бе оставен от президента Еманюел Макрон да управлява, е Жан-Люк Меланшон, лидерът на водещата сила в лявата коалиция – „Непокорна Франция”. Роден в Танжер преди 73 години, Меланшон не спира да настоява за оставката на държавния глава, погазил волята на избирателите и назначил за премиер консерватора Мишел Барние.
Заради спор за бюджета кабинетът на Барние в крайна сметка бе съборен на 4 декември с вот на недоверие в Националното събрание, който бе подкрепен от гласовете и на левицата, и на крайната десница. С едва три месеца на власт, Барние стана най-краткотрайно управлявалият френски премиер от Втората световна война насам.
Когато в неделя, на 8 декември, Меланшон приема в централата на „Непокорна Франция“ в Париж кореспондентите на испанския вестник „Ел Паис“ и на италианския „Ла Република“, за да им даде интервю по повод създалата се ситуация, вече е известно, че Френската социалистическа партия, влизаща в Новия народен фронт, е разбила единството. Нейният лидер Оливие Фор е подел едностранни преговори с президента Макрон за сформиране на ново компромисно управление със съответни отстъпки. Това е неприемливо за Меланшон. Той смята, че Фронтът ще продължи нататък без ФСП и без да влиза в договорки „с този сринал се десен блок“. Следва интервюто с Меланшон.
– През юли прогнозирахте политическа криза, която може да прерасне в криза на целия режим н управление. Стига ли се вече до това?
– Макрон каза тогава, че е разпуснал парламента, за да „изясни“ситуацията и да избегне дебат за тазгодишния бюджет при липсата мнозинство, на което да разчита. След изборите положението се влоши. След като не се сдоби с мнозинство, беше очевидно, че той ще прибегне до член 49.3 (член на конституцията, който дава възможност да се прокарват чрез декрети неодобрени от парламента предложения на правителството – б. пр.) и че също така автоматично ние пък ще внесем вот на недоверие. Миналата година направихме това 17 пъти, все по повод бюджета!
– Този път успяхте – с подкрепата на депутатите на Марин Льо Пен.
– Тези неща постоянно ги приказва Макрон – за да оспорва действията ни и да ни злепостави. В действителност внесеният от нас вот на недоверие е с много остър текст срещу крайната десница. Освен това, за да постигнем мнозинство, беше наложително двата блока да гласуват заедно. Трябваше ли да поискаме гласовете на крайнодесните да не се броят? Това не е възможно. Преди два месеца Льо Пен не подкрепи нашия вот на недоверие срещу Барние. А Макрон не възрази срещу тяхното тогавашно „въздържал се“.
– Льо Пен обеща през септември да не събаря правителството на Барние. Но промени стратегията си, след като бе поискано обвиняването ѝ и отстраняването ѝ в рамките на процеса срещу нея за злоупотреба с европейски средства….
– Попитайте нея за това! Ние винаги сме повтаряли, че благодарение на нея правителството на Барние оцеля досега. Нашето послание към народните сектори беше ясно: решете за кого гласувате. Внимавайте, ако гласувате за някой, който твърди, че е против системата, но всъщност е част от нея. Вече съм казвал, че в това е „застраховката живот“ на системата на Макрон. Като гледам сондажите, около 60% искаха Барние да се маха – и той накрая падна.
– Дали ще е риск за демокрацията, ако Льо Пен бъде възпрепятствана да се кандидатира за Елисейския дворец вследствие на осъдителна присъда?
– Ако бъде осъдена, ако съдиите сметнат, че има доказана нейна вина, това е нормално. Но не е приемливо да се прилага дадена присъда, преди тя да може да бъде обжалвана. А това е, което поиска прокурорът на републиката. Ако той действа по указанията на правителството, Льо Пен може да оспори това като опит да бъде елиминирана.
– В Италия или Испания, когато политиката е блокирана, партиите изработват консенсуси и пактове с опониращите сили.
– Опасно е да се повтаря неспирно, че левицата трябва да се разбере с десницата. Това произвежда правителства, способни да продадат душата си, само и само да оцелеят. Резултатът? Мелони. Ние отказваме да предадем нашите избиратели, за да получим постове. Прилагаме нашата програма без компромиси. Демокрацията не е консенсус! Обратното: когато организираш консенсуси с „разумните“ партии, какви възможности оставяш на недоволните? Остава им само крайната десница. Така става в цяла Европа. Извинете ме, ако се „паля“, но без нашето противопоставяне срещу либерализма, моята страна накрая ще остави крайната десница да спечели.
– Макрон нарече и вас, заедно с Льо Пен, „крайно безотговорни“.
– Свикнали сме с такива нападки. Вотът на недоверие е предвиден в конституцията, не съм го измислил аз. Също така не съм аз, който натрупа един милиард допълнителен дълг и създаде хаос в страната. Наскоро Макрон изрази и желание да изпраща войска в Русия. Франция беше изхвърлена от Африка. Това е неговата равносметка. И изисква французите да гледат на всичко това като на нещо нормално, да се подчиняват, да го аплодират при завръщането му от Саудитска Арабия. Франция е по-богата отвсякога, но народът ѝ е по-беден, отколкото преди 20 години. И трябва да мълчим и да сме „отговорни“? Да си отговорен означава да посочиш проблема: това е той (Макрон – б. пр.). Няма да завърши мандата си, ако на всеки два месеца има вот на недоверие.
– Ако ФСП (Френската социалистическа партия – б. пр.) стигне до споразумение с Макрон за формиране на правителство, това ще бъде ли краят на Новия народен фронт?
Новият народен фронт ще продължи без тях. Няма да управляваме с този провален десен блок. Вижте как унижават хората, които наричат „французи само на хартия“. Моят дядо по майчина линия е бил испанец от Валенсия. Неговият баща е избрал Франция, за да избяга в нея от диктатурата. Към това ли ще се връщаме? Не. Франция не бива да дискриминира никого заради произход или религия.
– Разговаряхте ли с Оливие Фор (лидерът на ФСП – б. р.) за обсъжданията за ново правителство?
– Не, те ни поставиха пред свършен факт. Това е брутален личен подход. Фор действа с блъфове. Партията му взе 1,67% на президентските избори, но той иска да е премиер от името на цялата левица! Той е с високо мнение за самия себе си и обича да хвърля обидни фрази срещу мен. Някои от френските социалисти сънуват „голяма коалиция“ от 40 години.
– Ще поискате ли вот на недоверие за бъдещо правителство, ако то е с подкрепата на ФСП?
– Ще има вот на недоверие всеки път, когато се прилага член 49.3. Ще продължаваме да внасяме такъв вот, докато го постигнем. Макрон неизбежно ще си тръгне. Няма да издържи 30 месеца, като лансира на всеки три месеца правителства от рода на това начело с Барние.
– Макрон каза, че няма да подаде оставка до 2027 г.
– Нормално е да казва така. Но откъде ще намери мнозинство от 289 депутата, за да прокара следващия бюджет? Ако не го намери, пак ще има член 49.3, пак вот на недоверие и пак следващо паднало правителство.
– Вие готов ли сте да се кандидатирате за президент?
Нашата организация е готова. Нашата членска маса е активна, нашата програма е актуализирана. Но още не сме решили кой да е кандидат. Това ще е колективно решение.
– Пристрастèн ли сте към революционния дух?
– Пристрастност не е точната дума. Аз съм интелектуалец, автор съм на 22 книги. Историята на Франция показва, че страната не умее да се реформира без големи сътресения. Предлагаме Учредително събрание и Шеста република. Това е нашата гражданска революция.
About The Author
