Димо Падалски е старши учител по география и икономика в Националната природо-математическа гимназия (НПМГ). Познат е от телевизионния екран като многократен шампион в предаването “Минута е много”. Новият просветен закон постави ред проблеми пред приема в училището, в което работи. Разговаряме по тая и други теми.
Как се осъществяваше приемът в НПМГ досега?
До 2016 г. включително балът се формираше така: взема се оценката по съответния предмет от дипломата за 7.клас съобразно паралелката, за която се кандидатства – математика за двете паралелки по математика и информатика, география – за класа по география, биология – за двете паралелки по биология, химия – за класа по химия и за този по химия и биология, физика – за паралелката по физика; вземат се и оценките от националното външно оценяване по БЕЛ и математика; провежда се и изпит при нас по съответното направление, за което кандидатства детето – математика, география, химия, биология… Оценката от последния изпит се утроява. Така от максимален бал 36 нашите изпити даваха 50% от бала.
Какво е новото, как ще се осъществява приемът сега?
Сега с новия закон за предучилищното и училищно образование се премахват нашите изпити. Приемът ще става с оценките от националното външно оценяване по математика, по БЕЛ, вземат се и оценките от два предмета от дипломата за 7.клас. Максимален брой точки – общо 500 (от двете външни оценявания стоте точки се умножават по две, прибавят се и 100 за две шестици по предметите).
Това до какви проблеми води?
По такъв начин не може да проличи ранният интерес, мотивацията, знанията по съответния предмет. Нашият изпит по математика е значително по-труден от националното външно оценяване по математика. От друга страна, добрите ученици в съответните паралелки (биология, география) не са добри математици и трудно биха влезли по новия регламент в паралелките по биология и география. Ние водихме разговори и в МОН, и в комисията по образование на НС. В МОН са категорично против да имаме свои изпити. Накрая се съгласиха – вместо външното оценяване по БЕЛ да се умножава по две, то да се взима един път; в добавка да се отчитат резултатите от областните и националните кръгове на олимпиадите и националните състезания по география, химия, биология, физика, като по тези предмети се събират максимум 100 точки. МОН не се съгласи за математиката, защото по нея има национално външно оценяване. Чакаме промяна в министерската наредба. Милена Дамянова, председател на комисията по образование на бившия вече парламент, ни обясни на среща, че новият закон не забранява наредбата за приема да включва и нашите изпити, но на това се противопоставяло МОН и лично министър Кунева. Помагат ни и родители, които са членове на обществения съвет към училището.
Т.е. очаквате от новия служебен министър, или поне от следващия редовен, да промени наредбата?
Надяваме се новия екип на МОН и лично министър Николай Денков да се отнесат с разбиране, наредбата да включва отново нашите изпити, като се съобразят, разбира се, и със съответните срокове за обявяване на тазгодишния прием. Дано това стане, нашето желание е тези изпити да имат същия или почти същия дял в бала – около 50 %.
Къде е коренът на всичко? Защо МОН не иска вашите изпити, какво ви обясняват?
Досегашното ръководство на МОН изтъкваше неразбираеми за нас аргументи – че изпитът бил израз на дискриминация на учениците, на неравнопоставеност. Ние се борим свои изпити да могат да имат всички училища, които са имали досега – Националната Априловска гимназия, Технологическо училище „Електронни системи”, както и всички училища, които имат достатъчно кандидати. Досега родители и ученици не са се оплаквали от нашите изпити. С новия закон право на свои изпити запазват НГДЕК и други училища към Министерство на културата, както и училищата с прием след 4-ти и 5-ти клас. Има и други сериозни проблеми в закона. Природните науки – география, химия, биология, физика са със съкратени часове в задължителната подготовка в горния курс. По география например намаляват с 18 %. Отделно от това профилирането досега ставаше след 7.клас, когато интересът на учениците е най-голям, сега ще става след 10-ти клас. Другият сериозен проблем е със статута на училище с национално значение. Беше ни обещано от МОН, че ще запазим името НПМГ, но за статута на национална гимназия има строги условия. Едните са количествени. Така например трябва да имаме ученици от 15 области на страната и поне 10 % от учениците да имат адресна регистрация от други административни области – много трудно за изпълнение. Или пък трябва министърът да ни възложи национална задача, за което няма точен критерий. Като цяло – новият закон има огромни слабости. Вчера шефът на синдикат “Просвета” към „Подкрепа” заяви, че едва 10 % от учителите са доволни от него – доказателство за нуждата от ремонт. Беше ни казано в МОН, че не трябва да има елитни училища, а всички ще се подравняваме по неелитните, кварталните. Шестици се изкарват много по-лесно в огромен брой и процент от училищата. А в малък процент от училищата се изкарват оценки със сериозно учене и сериозни усилия – често техните оценки от дипломата са по-ниски, въпреки по-сериозните знания. Ясно е, че равняването трябва да бъде към по-добрите деца.
До каква степен приемният изпит е важен за израстването на едно дете? Може ли например то да няма голям интерес към географията, но после в гимназията да го развие и да стане отличен ученик?
Формата на прием при нас досега – с нашите изпити, които формираха 50 % от бала, гарантираше ,че най-знаещите, можещите, мотивираните от 5,6,7.клас, ще могат да влязат да учат своя любим природен предмет. Обикновено този, който не е имал достатъчно голям интерес, губи съвсем мотивация, става му трудно и това личи по резултатите. Има и изключения, но те са редки.
Променят ли се учениците през последните 10 години? Стават ли по-умни, или пък оглупяват, както е модно да се твърди?
Цялата образователна система има сериозни проблеми. Например с мотивацията на учениците. Те виждат, че за да преуспееш, не е нужно много да учиш, че да влезеш в повечето университети не е нужно да четеш и да се стараеш. Способни и умни деца е имало винаги. Пълната изява на способностите зависи и от ранното и точно профилиране, от мотивацията им. Длъжни сме да се борим за всяко умно и способно дете, въпреки проблемите в системата.
Кой е най-голямата грешка, която бе направена с образователната система през последните 27 години?
Няколко са. Едната – липсата на мотивация при учителите, което е свързано с ниското заплащане, затова са и малко младите преподаватели. Скоро учители няма да има, защото огромен процент ще се пенсионират, а млади идват твърде малко. На второ място – начинът на образуване на бюджета – да е равен на издръжката на един ученик или студент по брой ученици или студенти. Така местата за студенти в университет са много повече от завършващите средно образование, един университет или училище не са заинтересовани да изгонят слабите ученици или студенти – тези, които не посещават занятия или пречат на работата. Друг важен проблем е пренебрегването на проблемите с дисциплината на учениците, с отсъствията им. Учителят има все повече задължения и все по-малко права, а ученикът все повече права и все по-малко задължения. Учителят има все по-малко свобода, въпреки че се обещаваше, че със закона ще се увеличи свободата му.
Значи сте против делегарините бюджети?
Те имат и положителни моменти, и своите слабости. Друга слабост им е, че не се актуализират според инфлацията и не зависят по никакъв начин от качеството на образованието. Ако имаш състезатели на национални олимпиади, разходите за тях и за учителите, които ги водят, се поемат от бюджета на училището, така общите разходи за заплати на преподаватели стават по-малко. А преди 10 години министър Даниел Вълчев беше обещал, че част от бюджета на училищата ще зависи от резултатите на матури, приемни изпити в университети, от успехи на състезания и олимпиади. Не се случи.
Много се говори за тези олимпиади – и по отношение на финансирането на училищата, и за приема. Нормално ли е състезания, течащи през цялата година, да имат толкова голямо знамение?
С тези олимпиади децата се изявяват. Най-добрите се приемат без изпити в университет, отиват на международни олимпиади, които показват местото ни и на тях в света, отварят им вратите на много чужди университети. Даже бих казал, че държавата не отделя достатъчно средства за подготовката на нашите олимпийци на международните състезания. Налага се да се търсят спонсори.
Не е ли вярно усещането, че децата днес са твърде натоварени? Ако един ученик трябва да изкарва шестици, да е подготвен за приемните изпити, да се представя добре на олимпиади… – не изисква ли твърде огромно натоварване? Остава ли им време за игри, забавления?
Истински сериозно натоварени са учениците в елитните училища, особено тези, които ходят на олимпиади и състезания. Или тези, които не ходят на олимпиади, но се борят за високи оценки по всички предмети и кандидатстват със сериозни и тежки студентски изпити по медицина, стоматология, фармация, архитектура и т.н.
Не значи ли това, че за да успяваш, просто не бива да имаш свободно време. И свикваме децата точно на това?
Не бива да се стремят да имат шестици по всичко, неслучайно сега не се взима никъде цялата диплома. Но, да, натоварването в елитните училища е голямо, там не се изкарват лесно оценки.
About The Author
