Преосмисляне на Европа отвъд ЕС. Намиране на обединяващ континента геополитически фундамент. И преди всичко – европейска изолация на Русия. Това е тройната цел на Европейската политическа общност (ЕПО), проектът, който френският президент Еманюел Макрон лансира преди година и който събра 47 европейски държавни и правителствени лидери този четвъртък в Молдова. Само Ватикана, Русия и Беларус липсват на тази среща на върха.
Общо 27 лидери от ЕС и 20 от страни извън ЕС плюс председателите на европейските институции се събраха в Кишинев за втори път в рамките на половин година под „шапката” на Европейската политическа общност. И сега целта е същата като очертаната още на първата такава среща в Прага през октомври м. г.: да се покаже единство срещу Русия. Третата такава сбирка ще е през октомври в испанския град Гранада, а следващата – в Обединеното кралство.
Форумът е роден с амбицията да се превърне в субект за политическо сътрудничество и сближаване между страните на континента през призмата на сигурността, енергийната сфера, свързаността. Този формат все още е в ембрионален стадий и за момента няма големи претенции. Няма и фиксиран календар за някакви дейности, нито бюджет, нито организационна йерархия. От сегашната среща в Кишинев не се очакват големи споразумения или решения, нито дори обобщения. Обсъжданията вървят неформално по работни групи.
Най-важна е символиката на форума – да се демонстрират мускули срещу Русия. Да ѝ се покаже континентална изолация от страна на 47 държави – от Грузия до Финландия.
Мястото на срещата не е избрано случайно. В Молдова има замразен конфликт – в района на Приднестровието, където са разположени 1500 руски войници. Едно от европейските послания, наред с непоколебимата подкрепа за Киев, е, че ако Украйна падне, следващите могат да бъдат страни като Грузия или Молдова. Втората, като най-бедната страна в Европа, е благодатна почва за дестабилизация.
Войната в Украйна означава тектонична промяна за архитектурата на европейската сигурност. Украйна, Грузия и Молдова кандидатстваха веднага след руската инвазия за присъединяване към ЕС. Оттогава европейските страни са удвоили инвестициите си в сигурност и отбрана. Европейският съюз за първи път изпраща оръжие на държава във война. Старият континент претърпява метаморфоза, насочена към възпиране на заплахата от Русия.
Именно на този фон миналата година Макрон заяви в Страсбург, че „ЕС, като се вземе предвид нивото му на интеграция, не може да бъде единственият модел за структуриране на европейския континент в краткосрочен план“. Така покълна идеята за този нова формат европейска общност.
Има и сенки, които падат върху него. На първо място, има много критични коментари, че тази Европейската политическа общност е утешителна награда за източните страни и Балканите, които са кандидати за присъединяване към ЕС, но имат неясен график за това. Ето защо още от първата среща в Прага лидерите от ЕПО неуморно уверяват, че това не е прозорец, който да замести официалната входна врата към ЕС. Послание, което цели да успокои духовете на страните, вдигнали аларма в Брюксел по темата.
Често се повтаря също, че и без ЕПО на континента ни действат вече съществуващи формати като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) или Съвета на Европа. Но европейски източници обясняват пред „Público”: „По своята същност те са различни. Голямата разлика е, че ЕПО се занимава с геополитически въпроси, а Съветът на Европа е фокусиран върху ценностите”.
Остава все още неясно до каква степен и докога Русия, най-голямата държава не само на континента, но и в света, може да бъде радикално изолирана, след като ще дойде и бъдеще без война и без Владимир Путин на власт. Пълната изолация очевидно ще трябва да бъде преформатирана в един момент с оглед на геополитическия контекст.
About The Author
