Ако се запитаме за стойността на животните, много хора първо ще си помислят за парите. Например по време на пандемията от Covid-19 цената на кучетата се превърна в популярна тема за разговор. Други може би ще се сетят за по-малко осезаемата, но също така много реална стойност, която отдават на отношенията си с животните-компаньони, особено с домашните любимци като котки и кучета. По-малко от тях веднага биха се замислили за начина, по който цялата ни цивилизация се крепи на животните. Факт е обаче, че нашето общество и икономика са вградени в природна система, която се поддържа от дейността на животните, и без тях нямаше да ни има.
Животните са жизненоважни за функционирането на биосферата по безброй начини. Взаимодействието им с растенията, гъбите и микробите поддържа условията, от които зависим ние и всички останали живи същества. Например големите китове, които се намират на върха на морските хранителни вериги, са свързани с някои от най-фундаменталните процеси, които определят условията в нашия свят. Те се хранят с други морски обитатели, включително крил, и в този процес вземат хранителни вещества от по-дълбоките води, които чрез изпражненията им се изхвърлят в океана, където фертилизират цъфтящите планктонни водорасли.
Докато планктонът расте, той извлича въглерод от атмосферата и отделя кислород като страничен продукт, като по този начин поддържа концентрацията на въглероден диоксид в норма и допълва кислорода на ниво, което поддържа живите същества. Същият този фотосинтезиращ планктон, захранван от слънчевата светлина, е в основата на хранителните вериги, които хранят останалите морски животни, включително рибите и в крайна сметка китовете. Някои растителни планктони отделят и газ, наречен диметилсулфид, който има важен принос за образуването на облаци, поддържащи сигурността на сладководните басейни на сушата.
Тропическите дъждовни гори са друга огромна и жизненоважна система, която премахва въглерода от атмосферата. Въпреки че сме склонни да мислим първо за дърветата в тях, тези сложни екосистеми се поддържат благодарение на опрашващите насекоми – един вид животинско свързващо звено. Безбройните растения, които обитават тези влажни и топли гори, почти всички се опрашват от пчели, оси, мравки, пеперуди и бръмбари (а някои и от птици и прилепи). Растенията в дъждовните гори произвеждат плодове, животните ги изяждат и при този процес разнасят семена из горите.
Връзките между опрашителите и разпространителите на семена са ключов, макар и подценяван аспект на въглеродния цикъл и климатичната стабилност, необходима за човешкото общество и икономическо благополучие. Дъждовните гори играят също така жизненоважна роля в глобалната сигурност на водните ресурси, тъй като работят като колосални помпи, изливащи в атмосферата милиарди тонове изпарена вода всеки ден – 25 милиарда само от Амазонка. Във въздуха тази вода се разпространява в така наречените „небесни реки“: потоци от пара, които могат да отведат валежите на хиляди километри, напоявайки обработваемите земи, които осигуряват храна за хората. Лесно е да се пропусне основната роля на животните, малки и големи, за осъществяването на всичко това.
Много същества имат и по-специфични стойности за нас. Повечето от хранителните растения, които отглеждаме, зависят от опрашването от животни, най-вече от диви насекоми. През последните десетилетия сме обсебени от химическата борба с вредителите, но пойните птици, прилепите и полезните насекоми, като например калинките, носят стойност от милиарди долари всяка година, като контролират акарите, гъсениците и други насекоми, които консумират или развалят реколтата.
Нови лекарства за лечение на ХИВ инфекцията са получени от жаби, които живеят в горите и се хранят с насекоми; крилата на пеперудите са вдъхновили по-ефективна фотоволтаична технология. Това ни напомня как естественият подбор предлага решения на много от предизвикателствата, пред които сме изправени.
Отношенията ни с животните също имат отношение към излагането ни на болести. Например преди рязкото намаляване на броя на лешоядите през 90-те години на миналия век на индийския субконтинент е имало около 40 милиона лешояди, които са играли жизненоважна екологична роля в разчистването на гниещи трупове. След това популацията се срива – причината за това е широкото използване на противовъзпалителното лекарство диклофенак за лечение на добитъка. В резултат на това 12-те милиона тона месо, които тези птици изяждаха всяка година, станаха достъпни за други мършояди. Популацията на дивите кучета в Индия рязко се увеличи, което доведе до хиляди смъртни случаи от бяс.
Колкото повече научаваме за отношенията между хората и другите живи същества на Земята, толкова по-ясно се вижда, че сме вплетени в мрежа от връзки, които имат фундаментално значение за нашето благосъстояние и сигурност. В съвременното ни откъснато от света общество тази истина твърде често се пренебрегва. Стойността на животните се възприема преди всичко като транзакционна – по отношение на пазарните цени или на полезността (например като храна).
За да оцелее и процъфти нашата цивилизация, трябва да променим колективната си перспектива от това да бъдем предимно егоцентричен вид с изисквания, които трябва да бъдат удовлетворени, и интереси, които трябва да бъдат задоволени, към това да се възприемаме като част от по-широка природна система, в която имаме отговорности към другите форми на живот. Това не е само етична програма, но и въпрос на оцеляване, тъй като ако искаме да продължим да живеем на Земята, нашите животоподдържащи системи трябва да бъдат защитени и поправени.
Един от начините да се справим с кризата на възприятието е да насърчим възстановяването на връзката с мрежата от живот, която ни поддържа. За много хора, особено в градските райони, пълноценният контакт с природата може да бъде рядък. Решения могат да се намерят например чрез преподаване на природата в училищата; създаване на парцели, където хората могат да отглеждат храна; насърчаване на по-диви пространства за отдих в градовете и около тях; и насърчаване на активния транспорт навън с пешеходни и велосипедни маршрути в зелени пространства.
Ние, хората, сме също толкова природни създания, колкото птиците и пчелите. Ако не забравяме това в ежедневието си, ще възстановим до голяма степен нарушените си отношения с останалата част от творението и ще бъдем полезни не само на животните, но и на самите нас.
*Тони Джунипър е председател на Natural England. Този текст е редактирана версия на едно от серия от 19 есета, озаглавени „Какво са направили животните за нас?“
About The Author
