Айгул Хабибулина, Екатерина Тюниня, „Известия”
Протестите в най-големия град на Казахстан – Алмати, прераснаха в масови безредици, насилие, погроми и палежи. В сблъсъци с бунтовниците загинаха 18 служители на силовите структури. Телата на двама от тях са открити обезглавени. Погромаджии разграбват оръжейни магазини и мародерстват – нападат други магазини, аптеки и банки, блокират болници и палят коли, автобуси и административни сгради. В града се провежда антитерористична операция. Напрегната остава обстановката и в други градове на страната. Ето какво разказват местни жители пред „Известия”.
Владимир Третяков, фотожурналист от портала „Мир.kz”, Алмати:
Мирните жители са много силно разтревожени, практически са обзети от страх, защото не е ясно как тази ситуация ще се реши и ще се реши ли въобще. Ей сега (около 13.20 ч. на 6 януари – б. а.) видях спецчаст, която установи контрол над полицейски участък. Алматинците – не знам, дали мога да говоря от името на всички – като цяло са настроени негативно към онези, които предизвикват тези безредици. Те със сигурност не са местни. Тукашни хора не могат да съсипят така града си. Той е най-красивият, а става дявол знае какво, палят коли. Гражданите са в шок, като гледат разграбените магазини. Те не посягат да крадат нищо.
Малките магазинчета сега работят. Днес една млада продавачка ми каза, че ще затворят в 17 ч., макар че обикновено работят до 23 ч. Трудно е човек да намери хляб, мляко и други важни основни продукти. Явно хората са се презапасили.
Функционират само около 10 процента от банкоматите, главно на една банка. Ако имам карта от друга банка, мога да изтегля само до 10 000 тенге (казахстанската парична единица; 1 тенге = 0.0023 щатски долар – б. р.).
На улиците има повече хора. Първо, защото не се движи общественият транспорт. Второ, никой не ходи на работа. Трето, всички се опитват да намерят необходимите им продукти, да изтеглят пари от някой банкомат, да осигурят лекарства от аптеките. Куриерските служби не работят.
Като цяло в града сега е спокойно. Но има едни явно лоши хора, които ходят из улиците – от тях се опасявам. Когато протестиращите ме видят с камерата, реагират много агресивно. Напрегнато ми нареждат: „Не снимай!” Сграбчват ми ръцете с думите: „Сега ще те убия”. С такива не се и опитвам да се обяснявам. Ставащото сега е направо дивотия… Такова нещо не бива да се случва.
Светлана Ракишева, жителка на Алмати:
Нямам познати, роднини или близки на мои познати сред тези банди. Днес видях хора, които се прибираха към жилищните комплекси – обикновени зяпачи на различна възраст, младежи. Никой не ги преследваше. Кой тогава разбиваше всичко на площада, кой подпалваше града ни? Да изяснят и да ги накажат! Та това е нашият град, защо да го съсипваме? А линейки защо се палят, те също са купени с народни пари. А защо бият медиците от линейките?
Аз спазвам законите, не съм привърженичка на революциите, аз винаги и във всичко съм с моята страна. Моят народ не е слуга на никого. Че тези, които рушат сега, не са наши хора, се вижда веднага, по външния вид. Градът не е голям – 2 милиона. Чуждите се забелязват веднага.
На 5 януари не можах да стигна до 7-ма градска болница за преглед при хематолог – имам лоши показатели. Но и утре няма да отида. Служителите на линейките, понеже са на „предната линия”, са обсипвани с камъни.
Жител на казахстанската столица Нур-Султан, чието семейство в разгара на безредиците се оказва в Алмати:
Смятам, че много хора попаднаха в такава неудобна ситуация. Моето семейство – родителите ми, сестричката – заминаха за Алмати на почивка. И точно тогава започна това всичко. Те се оказаха в самия център на събитията. Всичко наблюдаваха от прозорците. Разбира се, много се уплашиха. За първи път се сблъскваме с такова нещо. А аз съм в друг град и даже не мога да им позвъня, да науча как са, какво става с тях сега. Не е добре.
И с мои приятели също стана така. Приятелят ми със семейството си се канеше да излети на почивка в Грузия, полетът беше от Алмати. Наложи им се да си зарежат куфарите, когато на летището в Алмати започна бъркотията, след като беше превзето. Едва избягаха от там. Това е много печално, пълен провал.
Ужасно е да се гледат тези клипове – как унищожават коли, грабят, мародерстват. Обстановката в Нур-Султан е спокойна, автобусите се движат, хората пътуват към работните си места, всичко е отлично в този план. В града не се усеща напрежение. Децата играят по дворовете. Аз се разходих с кучето, отлично е всичко. Понякога преминават военни и полицейски коли, но като цяло е спокойно. При нас въведоха комендантски час, с интернет има големи проблеми. Неясно е кога се появява и за колко време. Два дни бяхме въобще без интернет. После го пуснаха от 12 ч. през нощта до 3 ч., след това пак го изключиха. И днес (на 6 януари – б. а.) пак малко ни го пуснаха.
Арман Сапарбаев, жител на Жанаозен:
И досега има безредици. По тротоарите готвят или притоплят храна, хората се топлят в палатките. Седят там, пият чай, разнасят чай. Хората не са нахранени нормално.
Разни организации помагат финансово. Всичко е затворено, магазините са затворени. През деня се отварят за известно време. А всички предприятия са спрели. Ние също не отидохме на работа, защото ръководството сметна, че това не е безопасно. Предупредиха ни да не отиваме на работа. И ние не отидохме.
Чингиз Лепсибаев, обществен деец, Нур-Султан:
Ей сега (15 ч. на 6 януари – б. а.) пристигнах от Караганда в Нур-Султан. В Карагандинска област няма нито интернет, нито мобилни връзки въобще. Предполагам, това е заради мащабната антитерористична операция, за да не могат тези престъпници да се координират. Автомагистралите са отворени, хората пътуват. Полицията дежури на влизане в столицата, но у нас всичко е автоматизирано – който няма глоби, не го спират. В Нур-Султан по улиците е безопасно. Пътувам с автомобил, виждам го – пълно е с хора.
Настроението в Казахстан е добро. Не чак прекрасно, но все пак… Хората излязоха да протестират – и президентът според мен адекватно се отнесе към исканията на мирните граждани. Обръщам внимание, че говоря за нормалния протест, а не за онези престъпни елементи, които се възползваха от него.
Защо започнаха протестите? Защото хората се умориха от корупцията. Виждаме сега, че много казахстански олигарси, на които не са им чисти ръцете, избягаха.
Към радикално настроените хора се отнасям рязко отрицателно, както и абсолютно всички тук. Понеже са най-активни в южната част на Казахстан, сигурно сред тях има такива, дошли от Киргизстан, а може би и Таджикистан. Но все пак в основата си са местни. Мисля, че ръководството на страната малко изтърва този момент. Вероятно някак са замесени хора, които бяха отстранени от властта.
Що се отнася до неудобствата, с които сега се сблъскваме, аз например въобще бях забравил какво са пари кеш, няколко години не съм държал такова нещо в ръцете си. И сега имах проблем да изтегля пари. Банкоматите работят, но терминалите, които са свързани с GPS – не. Това много пречи, хората са отвикнали от кеша.
В регионите, където напълно е прекъснат интернетът, в супермаркетите е сложно да платиш безкасово. Но ще ви кажа честно – за да се избавим от тези нежелани елементи, от терористите и от онези, които им помагат, всички хора, мисля си, ще потърпят една-две седмици без интернет. Аз и без храна бих потърпял, само да ги разкарат. Всичко ще бъде наред у нас, сигурен съм.
Карлъгаш Нугманова, професор, Нур-Султан:
Има периодично изключване на интернет. Сега (15 ч. на 6 януари – б. а.) временно го включиха, за да може хората да си купят храна с банкови карти.
Много аптеки и супермаркети в Нур-Султан са затворени. Има треска за хранителни продукти. Особено критичен е въпросът за парите кеш.
Алибек Тажибаев, аналитик, Нур-Султан:
Аз съм си у дома с новороденото ми дете. Имам си други грижи – на щастлив татко.
Слава Богу, оказа се, че сме заделили малко налични пари, така че нямаме затруднения. Лошо е, че не може да се плаща с карти и с банкоматите е напрегнато. Заради липсата на интернет всички банки от второ ниво спряха. Хората са отвикнали от кеша, това е най-голямата сложност.
В магазините и аптеките приемат само пари кеш. Лично аз не съм забелязал дефицит. Бях днес в два супермаркета. Няма някакво масово изкупуване на стоки. Всички вярват в положителния изход.
About The Author
