Благой Цицелков, Българска национална телевизия
Две деца, които познават ужаса на войната. Страхът от липсата на сигурност. Идват от Алепо, Сирия. Билал и Нур са брат и сестра. Тя мечтае да е лекар, той иска да бъде като Христо Стоичков.
„Много обичам да помагам на хората, на деца и на всички“, казва Нур, която живее в Харманли, но учи в училището в близкото село Иваново. Имали проблеми с постъпването на училище другаде. Днес и двете деца са ученици във втори клас на основното училище „Св. Св. Кирил и Методий“.
„За нас беше предизвикателство да приемем тези деца, имайки предвид, че те идват от държава с различна култура, бит, традиции и имайки предвид негативната нагласа на обществото към тях“, разказва директорът на училището Андриан Христов.
На фона на събитията в Розово, Широка лък, Елин Пелен и Белена, село Иваново и директорът на училището в селото дават урок на местната общественост, като намира начин българчета с различно вероизповедание да приемат като равни деца-жертви на войната в Близкия Изток. Това се случва въпреки първоначалната съпротива на техните родители.
Директорът признава, че е било най-трудно да пречупи именно възрастните да приемат Билал Нур и още 17 деца с подобна съдба. Първоначалния отпор у местните хора обаче не пречупва желанието му да даде шанс за знание на чуждестранните ученици идващи от Ирак и Сирия.
„Страхът е лош учител. Страхът и неизвестността. Непознатото плаши хората и в тази насока се наложи ние да работим доста усилено“, коментира той. Провежда се кампания сред децат, където приобщаването се оказва много по-лесно. „Децата за разлика от родителите си, приеха сирийчитета с интерес, като екзотични представители, ако мога така да ги нарека, тъй като не знаеха някои от тях почти нищо за държавата от която идват. Дори има и много приятелства между тях и децата от сирийски произход. Това именно ни помогна към приобщаването им в училищния живот, много по-лесно беше това“, разказва той.
Приобщаването продължава с всекидневни усилия. С идеята, че танцът събира хората и хванати ръка за ръка създават единение директорът въвел идеята във всяко голямо междучасие учениците да играят хоро. Билал и Нур вече показват завидни умения. Паралелно с това в училището на село Иваново създали още възможности за опознаване на непознатите.
„Участваме в проект „Твоят час“ на Министерството на образованието. Формирали сме група за фолклор на етносите, като целта е, изучавайки бита, традициите, музика, танци, песни на всеки етнос, ние да ги възпитаваме в толерантност, взаимно уважение, като тук дори залагаме, дейности с кухнята на всеки етнос, където ще се подготвят и традиционни ястия, евентуално се надяваме и родители да се включат, така че целта да бъде постигната в пълния смисъл на думата“, обяснява Андриан Христов.
Само за година и няколко месеца бариерите в съзнанието на местните падат. Днес някои от децата, които се обучават в училището, говорят български на такова ниво, че трудно биха били разграничени от българчетата. Според Христов, приобщаването е взаимно полезен урок, а най-важна е вътрешната нагласа на всеки човек.
