От съдебната битка кой да се разпорежда с намиращите се в трезора на Bank of England около 31 тона златни кюлчета на стойност близо 2 млрд. долара от запасите на Централната банка на Венесуела засега печели… Bank of England. Защото кюлчетата си остават там за още неопределено дълго време.
Така поне излиза от решението на лондонския апелативен съд, взето на 5 октомври т. г. То отмени предходното присъждане на въпросното злато на самообявилия се в началото на 2019-та в Каракас за „временен президент” венесуелски опозиционен депутат Хуан Гуайдо. Първата британска съдебна инстанция през юли т.г. отсъди в негова полза за правото да борави с кюлчетата – въз основа на факта, че правителството на премиера Борис Джонсън е признало Гуайдо за венесуелски държавен глава.
Централната банка на Венесуела (ЦБВ) обаче веднага обжалва, изтъквайки, че Обединеното кралство поддържа свое посолство в Каракас, където управлява президентът Николас Мадуро, и съответно признава за легитимно венесуелското посолство в Лондон – което означава, че признава и самия Мадуро. ЦБВ настоява да получи достъп до златото си в Bank of England, за да го използва за закупуване чрез програмата на ООН за развитие на храни и лекарства, предназначени за справяне с Covid-19 във Венесуела.
И ето, апелативният лондонски съд този път прие за основателни аргументите, че няма категорична яснота кого и под каква форма Лондон признава за легитимна власт в Каракас. Въз основа на фактите беше направено заключението, че макар де юре кабинетът на Джонсън да е обявил признанието си за Гуайдо, наличието на двете посолство в двете столици потвърждава, че за упражняващ властта де факто се признава и Мадуро.
Поради очевидната двойнственост в положението, съдът отмени решението на предишната инстанция в полза на Гуайдо и постанови извършването на подробно разследване. То трябва да установи кого, доколко и под каква форма британското правителство признава или не признава за управляващ във Венесуела. А докато процедурата се точи, златото си остава в трезора на Bank of England… Което явно е и целта…
Венесуелските богатства – било природните, било в активи, било във финансови институции – са онзи магнит, който така притегля към тази страна чуждестранния интерес и неспирните пориви тя да бъде „освобождавана” от легитимното си правителство. От същия стремеж идва и правният абсурд, който сътвориха на първо място САЩ, а след тях и много от съюзниците им, когато през януари 2019-та се хвърлиха да признават самопровъзгласилия се на един площад в Каракас за „временен президент” Гуайдо. Още тогава прозвучаха и разумни гласове, че така се влиза в международноправен лабиринт без изход. Но геополитическият интерес от дестабилизация и икономическо съсипване (чрез безкрайните санкции) на Венесуела успя да се наложи. И ето вече колко време наблюдаваме последствията…
Разбира се, отмяната на предходното съдебно решение, което беше в полза на Гуайдо (по-точно на онези, които той избере да „управляват” венесуелското злато), все пак е позитивен междинен резултат в усилията на ЦБВ да може да получи достъп и да вкара „в действие” част от собственото си злато в британския трезор за тъй необходимите на Венесуела храни и лекарства. Показателно е също включването в казуса на въпроса за признанието де юре и де факто на реалната власт в Каракас.
Само че тук трябва да припомним, че проблемите на Венесуела с достъпа ѝ до това нейно злато, съхранявано уж за по-сигурно в Bank of England, започнаха още през 2018-та, когато никакъв Гуайдо изобщо нямаше на хоризонта – той се самопровъзгласи едва през 2019-та. Но дори и без него, дори и без правната бъркотия, която дойде с авантюрата му, Bank of England пак отказваше на Каракас да ползва онова, което си е официална държавна венесуелска собственост. Това стана след състоялите се през 2018-та президентски избори, които Мадуро спечели, а САЩ и ЕС отказаха да признаят. Още оттогава законно притежаваното от венесуелската държава злато се оказа заключено и недостъпно за нея – всъщност присвоено от Bank of England. Отказът дойде в контекста на наложени тогава от САЩ и ЕС санкции.
Сега може да се очаква, че постановеното от апелативния съд разследване относно властта де юре и де факто в Каракас ще се проточи доста. Най-малкото до обявените за 6 декември т.г. парламентарни избори във Венесуела. Радикалната част на опозицията, групирана около Гуайдо, е решила да ги бойкотира. Друга част от нея обаче се кани да участва, включително и таченият в САЩ и ЕС бивш опозиционен кандидат-президент Енрике Каприлес. Само че Каприлес поставя условието парламентарните избори да бъдат отложени с половин година. Същото поиска и проучвателна група на ЕС, посетила Венесуела в края на септември, за да реши дали да се изпращат европейски наблюдатели на вота.
Но правителството начело с Мадуро и венесуелската съдебна власт не са съгласни да променят вече насрочената съгласно конституционните правила изборна дата под такъв външен натиск. Мадуро е категоричен, че гласуването ще се състои, както е предвидено – на 6 декември. Ако обаче при това положение Каприлес се откаже да участва, както се заканва, и съответно ЕС откаже да изпрати свои наблюдатели (тоест априори това ще означава непризнаване от Брюксел на законността на изборите), тогава Венесуела пак ще влезе в цикъл на външни санкции и оспорване на легитимността на нейната държавна власт. И частният съставен елемент от този голям пъзел – съдбата на венесуелското злато в Bank of England – ще продължи да виси и да се проточва във времето до безкрайност. А това, че поради този блокаж венесуелските граждани ще останат лишени от възможността държавата им да закупи храни и лекарства за тях и въобще да борави в техен интерес с тази част от ресурсите си, ще продължи да се поднася на публиката пак като вина на Мадуро, разбира се…
About The Author
