За палестинците сделката между Израел и ОАЕ заменя един кошмар с друг

Абел Кершнер и Адам Расгон, New York Times

Когато една нощ през май в Тел Авив неочаквано каца необозначен самолет на Обединените Арабски Емирства (ОАЕ), пренасящ 16 тона медицинска помощ за палестинците, непоисканият подарък е отхвърлен от палестинските лидери, които заявяват, че никой не е координирал с тях тази доставка.

Това бе просто прелюдия към по-голямо унижение. Палестинските официални лица настояват, че никой не се е консултирал с тях преди на 13 август президентът на САЩ Доналд Тръмп изненадващо да обяви, че Израел о ОАЕ са се споразумели за “пълна нормализация на отношенията”, срещу което Израел да отложи планираното анексиране на части от окупирания Западен Бряг.

Това отстъпване от анексията бе представено като някакъв благороден подарък за палестинците, но много от тях го приеха като удар в гърба. Сделката представлява огромна дипломатическа победа за Израел, но разкъсва десетилетия на заявено арабско единство около палестинската кауза. Това развитие подмени един кошмар за палестинците – надвисналата анексия, за която много световни лидери предупреждават, че би представлявала незаконно заграбване на земя – с друга, вероятно дори по-мрачна перспектива, при която просто не ги броят за нищо.

“Това споразумение е много вредно за каузата на мира, тъй като отнема един от ключовите стимули за Израел да прекрати окупацията – нормализацията на отношенията с арабския свят”, казва Хюсам Зомлот, ръководещ палестинската мисия в Обединеното кралство. “На практика тази сделка казва на Израел, че може да постигне мир с арабска държава само в замяна на това, да отложи незаконната кражба на палестинска земя”.

Недоволството си пролича и във вестникарските заглавия. Докато популярният израелски ежедневник Yediot Ahronot приветства “историческото споразумение” и сделката с отстъпка “мир срещу анексия”, издаваният от палестинските власти Al-Hayat al-Jadida избра заглавието “Тристранна агресия срещу правата на палестинския народ”, изписано с гневни червени букви.

Официализирането на отношенията с ОАЕ е най-видното постижение на така наречения от израелския премиер Бенямин Нетаняху „подход отвън-навътре“. Това включва ухажване на държавите от Персийския залив – в това число Саудитска Арабия, Бахрейн,  Оман и ОАЕ – с цел първо да се помирят тихо с Израел, а след това палестинците да бъдат вкарани в уравнението, вместо да трябва Тел Авив първо да се разбере с палестинците. Дясното консервативно правителство на Израел отдавна гледа на палестинците като на твърде непреклонни, неможещи или нежелаещи да отстъпят от дълго отстоявани принципи, които Израел вижда като прекомерни искания, поради което хвърля върху тях вината за редицата прекъснати мирни преговори.

Сделката между Израел и Емирствата също така преобръща реда на дипломатическите стъпки, предвидени в Арабската инициатива за мир от 2002 г. и подкрепени от Арабската лига. Това предложение призоваваше Израел да се изтегли от окупираните територии до границите преди войната от 1967 г., в замяна на което арабските и други мюсюлмански държави в региона се ангажират да нормализират двустранните отношения.

Вместо да се притеснява от старите прогнози, че Израел ще става все по-изолиран и ще е изправен пред дипломатическо “цунами” заради неуспеха да разреши палестинския конфликт, Нетаняху заложи на икономическите договорки и на стратегия, която той нарича ТТМ – тероризъм, технологии и мир. Той настоява, че други държави, включително арабските, виждат Израел като съюзник в борбата с ислямския тероризъм и източник на технологични иновации, а не като препятствие пред мира както в миналото.

В по-широк план израелското споразумение с ОАЕ е израз на новите фактически съюзни в Близкия Изток между страни, чувстващи се заплашени от Иран. На фона на това противопоставяне палестинската кауза бе избутана на заден план. Това кара палестинците да се чувстват изолирани, а в контекста на използването на анексията като оправдание за тази сделка – като пешки в чужда игра.

“Мохамед бин Заед се опита да ни използва като смокиново листо”, казва Ноур Оде, палестинска писателка и анализатор, по отношение на престолонаследника на Абу Даби, който фактически управлява Обединените арабски емирства. “Никой не се хваща на това. Палестина не е била никакъв фактор в тази сделка”, добавя тя.

Това идва като пореден удар за палестинците, които отхвърлиха плана на Тръмп за разрешаване на конфликта като изцяло обслужващ Израел, след което ограничиха отношенията си с администрацията му.

Палестина като политически субект отдавна е слаба, разделена между Западния бряг, номинално контролиран от президента Махмуд Абас и неговите съперници от ислямисткото движение Хамас, които доминират Ивицата Газа.

Сега борбата на палестинците вече не е само срещу Израел, но да останат релевантни.

„Каквото и да става, ние сме единственото нещо, за което трябва да се намери решение. Ние сме истинският факт на терен”, казва Саеб Ерекат, генерален секретар на изпълнителния комитет на Организацията за освобождение на Палестина и неин главен преговарящ. Той настоява, че в крайна сметка палестинският въпрос не може да бъде отхвърлен или игнориран. “Никой емиратец не се е сражавал срещу Израел в която и да е война. Не е имало война между Емирствата и Израел”.

Израел и ОАЕ си сътрудничат тихо от години в сферите на търговията и сигурността. Израелски министри открито са посещавали арабската страна, като Израел  и Израел поддържа малък офис в Международната агенция за възобновяема енергия в Абу Даби. Там също така има синагога с постоянен равин, който е родом от Ню Йорк.

Палестинските отношения с Емирствата от друга страна се влошават систематично през последното десетилетие. Абъ Даби приюти Мохамед Далан, бивш началник на сигурността в Газа, който се превърна в яростен критик и враг на Абас. Според данните на Палестинското финансово министерство ОАЕ не е пращало пари на правителството в Рамала от 2014 г. “Те дори не ни канят на празненствата за националния си празник”, казва Ерекат.

Политическото ръководство на ОАЕ вероятно са били окуражени за този ход от цялостната спад на интереса към палестинския въпрос сред широката арабска общественост, както и от почти апатичния отговор на по-ранни ходове на администрацията на Тръмп – като признаването на Йерусалим за столица на Израел и преместването на посолството на САЩ в града – които в миналото биха имали експлозивни последствия.

Палестински анализатори казват, че моментът за сделката вероятно е подбран с мисъл за наближаващите президентски избори в САЩ. “Държавите от Залива имат интерес да задържат Тръмп на власт” казва Хасан Хатиб, политолог в Бирзейтския университет на Западния бряг. “Те са много доволни от политиката на Тръмп към Иран, и бяха много недоволни от политиката на Обама. Така че ще направят всичко по силите си, за да допринесат за преизбиране на Тръмп”, добавя той.

Тъй като Оман и Бахрейн, заедно с Египет, приветстваха сделката, много наблюдатели очакват тези малки държави от Залива да са следващите, които ще възстановят официално отношенията си с Израел.

Палестинците в Рамала осъждат споразумението между ОАЕ и Израел като срамно предателство, но съвсем не са изненадани от това развитие. “Това споразумение със сигурност ще накърни палестинската кауза, както и арабските интереси. Това нарушава консенсуса между всички арабски страни, че никоя държава не може да подписва едностранно мирни споразумения с Израел”, казва 50-годишният Ашраф Хамуде собственик на кафене в града.

Надер Саид, социолог и президент на консултантската фирма Arab World for Research and Development, казва, че сделката просто прави публично и официално нещо, което отдавна е факт. Той обаче се опасява, че “това отвличане на вниманието ще позволи на Израел да се фокусира върху консолидиране на контрола над Западния бряг и да строи още повече селища и пътища”. “Човек би си помислил, че ОАЕ поне ще се опитат да подсладят сделката с някакви жестове към палестинците”, добавя той.

Някои израелски коментатори предполагат, че Нетаняху може дори да ускори разрастването на заселническата инфраструктура в окупираните територии, за да успокои някои от десните си избиратели, които са гневни, че не е изпълнил предизборното обещание за анексиране.

Палестинската власт се оказва в трудно положение и по друга линия. След май месец, в опит да възпре плановете за анексиране, тя ограничи сътрудничеството си с Израел, включително координацията по въпросите на сигурността. Рамала също така отказва да приеме данъчните постъпления, които Израел събира от нейно име, и които съставляват голяма част от бюджета ѝ. Макар анексията засега да изглежда отпаднала като непосредствена опасност, палестинската власт няма да е склонна да възстанови веднага работните си отношения с Израел, което би изглеждало като легитимиране на сделката с ОАЕ.

Ако изобщо има нещо положително в ситуацията, това е отлагането на анексията, която би представлявала последен пирон в ковчега на надеждите за бъдеща палестинска държава, основана на двудържавното решение – международно призната формула за разрешаване на конфликта.

Ноур Оде обаче казва, че при постоянното разширяване на незаконните селища, пълзящата анексия вече така или иначе е факт. Тя смята, че няма да има промяна нито в палестинската позиция, нито в дългосрочната стратегическа необходимост за Израел да намери решение. “Палестинците няма да изчезнат. Ние сме тук и можем да сме голямо неудобство. Те би трябвало вече да са наясно с това”, добавя тя.