Какви сигнали подава гостуването на Йълдъръм в Москва

Турската лира напоследък се обезцени до над 3.51 за долар и над 3.72 за евро. След опита за преврат от 15 юли чуждите инвестиции предпочитат да избягват страната поради обстановката на несигурност и използвани методи на насилие в разчистването на вътрешнополитически сметки.

Верен на своя стил, президентът Реджеп Ердоган обвини за случващото се „враговете на Турция, които притискат Анкара с икономически лостове, манипулират пазарите, валутните курсове и лихвените проценти“. И повратливо насочи поглед към Русия и Китай, които на този етап на глобализацията са алтернативни силови центрове със собствено икономическо и политическо влияние не само в регионален мащаб.

Посещението на турския премиер Бинали Йълдъръм в Москва тези дни цели пробив в отношенията и възстановяване на търговско-икономическите връзки, преустановени след свалянето на руския СУ-24 преди година на турско-сирийската граница.

Ако се проследи речта на Йълдъръм в Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО), която е предшествала срещите му с премиера Дмитрий Медведев и с президента Владимир Путин, няма как да не се обърне внимание на внимателно подбраните слова, впечатляващо уважителния тон и неприкритите надежди, че Русия този път може да не се съобрази с прословутото „Москва не вярва на сълзи“.

„Приятни новини” и „хубави проекти”

Още с първите думи турският премиер посочва, че според него „миналогодишното замразяване на отношенията“ е останало в миналото и „един злощастен случай“ от преди една година е изправил двете страни пред „голямо ограничение в двустранните отношения“. Той е убеден, че Русия и Турция са излезли от „застоя“ и то „благодарение на политическата воля на високо ниво“. Как звучат само думи като „поднасям своето уважение към всички вас с надеждата да виждам все по-добри отношения с Русия“ – и то повторено няколко пъти. Колко сърдечни и някак човешки изглеждат „имаме нужда от приятни новини, а не от кризи“, когато „много кръгове с очернящи становища развалят морала“ и пречат да „извеждаме на преден план хубавите проекти“.

А „хубавите проекти“ не са само утвърждаването на  „Турски поток“ с подписа на Ердоган след решение на Меджлиса (парламента). Тук спада и вдигането на забранителния режим на Москва за внос на поне 11 турски стоки, предимно земеделски продукти, включително домати, пилешко месо, цитруси, както и отмяната на ембаргото за даване на визи за турски работници и предприемачи, които години наред строяха из цяла Русия с осигурен достъп до големи обекти и т.н.

История и религия също се впрягат

За постигане на поставените цели се използват и препратки към „историческа дълбочина на отношенията“ и подсещания, че „ние сме комшии от 1000 години и от появяването ни на историческата сцена живеем един до друг като непрекъснато оказваме взаимно влияние един върху друг“. Трудно би било за който и да е начетен българин (а вероятно и руснак, и турчин) да проумее логиката в твърдението: „Поглеждайки в миналото, виждаме повече сътрудничество и съревнование.“ Защото това нещо не се връзва с водените през вековете поне 13 войни между двете империи, 12 от които са успешни за Русия, а едната е Освободителната за България война от 1878 г.

В същото време, напомняйки за  „оказаната подкрепа от страна на Русия по време на турската Освободителна война“, Йълдъръм се надява да обоснове и „важното място, което заема Русия“ в турските сърца.  Друг е въпросът, че и Русия е имала своите трагични исторически моменти и не винаги е успявала да отстои позиции.

Любопитно е, че според Йълдъръм „дълбочината на отношенията между двете страни бе потвърдена от архивните документи в изложбата „Москва-Истанбул“, определена от него като фактор за „значението на сътрудничеството в близката история и за конструктивната му форма в бъдеще“.

Нищо не напомня за грозните думи, които се сипеха след свалянето на руския самолет. Тогава Москва бе едва ли не злодей заради политиката си в Близкия изток и най-вече в Сирия, където тя подкрепя президента Башар Асад. Сега се твърди, че поради „един нещастен случай преди година стигнахме до застой“, но нормализирането на процеса бил започнал още през август т.г. И специално се набляга на символиката, че  лекцията на турския премиер в емблематичния МГИМО се провежда навръх Деня на „Свети Николай, който е роден в Анталия“.

Изненадата е, че „от тази гледна точка отношенията Русия-Анталия имат отделно значение и догодина ще направим съвместна програма в нашите университети в Анталия, което ще даде възможност за по-широко оценяване от нашите учени и студенти“.

Това подаване на ръка по линията православие-ислямска религия ли е или просто думи за стопляне на емоционални сърца, които са част от руския характер?  Известна е ролята на православието в Русия, особено напоследък, но е известно и че „външната политика“ на Руската патриаршия има дневен ред, който не се отклонява от националните интереси на страната.

Обръщане към човека

Другите аргументи на турския премиер за „стоплянето“ изглеждат по-практични и се отнасят до общите проекти. Разбира се, че Йълдъръм не пропуска да изтъкне колко мощна държава е Турция, как на 20 декември ще се открие тунелът под Босфора, който е на дълбочина 106 метра, и че няма друг такъв по Земята, как се строи „най-голямото летище в света в Истанбул“ и че това е политика „в служба на нацията“.

Не звучат ли по европейски думи, като „политика, която не облекчава живота на човека, не служи на човека, не подобрява качеството на живота, е безсмислена“? Съмнява ли се някой, че са внимателно преценени от управляващите в Турция визиранията на нерешените въпроси в ЕС и натякването, че „днешните проблеми се пораждат от пренебрегването на проблемите на гражданите“? Има и още: „Ако се задоволяват нуждите на хората, ако се осигурява тяхното щастие, нямаше да има бежанци или въоръжени конфликти“ .

Възможно е това да са само думи, които няма да имат практическо приложение във водената политика, защото не са в интерес на управляващите кръгове, но на руска територия изглеждат на място. Още повече, когато се казва, че „източник на световната икономическа криза е пренебрегването на човека, а резултатът е един, без значение, че формите са различни“.

Не беше ли това и едно от посланията на Новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп в предизборната му кампания, когато той заявяваше, че ще се обърне към хората, към редовия човек, и ще работи за решаване на наболелите му въпроси?

Умеят да свирят на тънката струна турците, когато се налага да постигат определени цели. И добре се учат. Прав е Йълдъръм, когато споменава, че са се забавили „с решаването на въпросите“ и че „от отношенията Русия-Турция се интересуват не само двете страни, но и страните от региона, а ние можем да решим бъдещето му“.

Въпросът е с повишена сложност за сегашна България, която не показва, че е в състояние да се ориентира какви са нейните интереси в тази ситуация и къде печели или губи, ако Москва и Анкара установят търсеното от Турция „нормализиране на приятелски отношения“… Достатъчна ли е съдбата на „Южен поток“, за да си научим урока?

Анкара дели мегдан с големите

Въз основа на географското положение на Турция, където „се срещат Изтокът и Западът“, където „се срещат цивилизациите“, където е най-динамичният регион в света, Анкара  се ситуира като регионален играч с претенции за влияние върху съседи и се стреми да дели мегдан с големите при решаване на стратегически въпроси от геополитически характер.

Достатъчно ли е да си на “3 часа път до 56 държави“, където „живеят 1.5 милиарда души“ и се намира „търговският щаб на тази цивилизация“, за да имаш амбициите на Ердоган и на неговата страна? Има истина в заключението, че „ако останем незаинтересовани от регионалните проблеми, те по-късно се разширяват и стават световен проблем“. Но дали наистина „възникването на ПКК, „Ислямска държава” и „Ал-Кайда” е поради забавяне на решаването на регионалните проблеми“ или  „дългата ръка“ на държави като Саудитска Арабия, Катар и самата Турция не съдействаха за възникването на радикалните ислямистки групировки в стремеж за повсеместно влияние в този регион и за отстояване на собствени интереси? Разрухата на независима Сирия дали стана по желание на собствения ѝ народ? Поставянето на ПКК на една плоскост с „ИД” и „Ал-Кайда” устройва Анкара, но дали това е позиция на големите на световната сцена и има ли връзка с истината?

Ако наистина президентът Тръмп се фокусира върху битката с „ИД” (както заяви при представянето на своята външна политика) и вече внимателно ще се отнася към възможностите за смяна на лидерите в дадени държави, тогава Турция дали не търси нови пътища за постигане на собствени интереси? Явното ухажване на Москва при това посещение поставя и такива въпроси.

Цакане с АЕЦ и път около Черно море

Разбира се, на фокус остава и „сътрудничеството в ядрената енергетика“, което „оформя бъдещето на нашите отношения“. Тук се включва  АЕЦ „Аккою“, която ще бъде първата ядрена централа на Турция и ще се пусне в чест на 100-годишнината от установяването на Турската република. Тази централа ще има статут на стратегическа инвестиция и ще е общ руско-турски проект.

Новина е идеята за изграждане на околовръстен път около Черно море, където са разположени 8 държави, а към Турция спадат 1500 км. от тази обиколка. Анкара е успяла да завърши магистрала от Грузия до Сакария и счита, че ако се реализира и проектът за околовръстен черноморски път, това ще допринесе за добросъседство и благоденствие. Е, и за турско влияние, естествено.

Не е ясно дали тази пътна стратегия има нещо общо с прословутия Нов път на коприната, задвижен от Китай, но при всички случаи подобни идеи имат за цел стимулиране на собствено производство, търговия и влияние. Все пак Проливите, които са си „Солунска митница“ за Анкара, вече не могат да изпълняват пълноценно тази роля, независимо че са един от основните пътища между Азия, Африка, Европа и имат своя принос за търговския и културен обмен между страните.

Сигурността излиза на преден план. Това е и причината Анкара да се стреми да построи нов канал, но собствените ѝ икономически сили на този етап не са достатъчни. Подобни проекти се предлагат на държави като Русия и Китай, които също се „нуждаят от добри новини“. Като такава „добра новина” Йълдъръм посочи например Световното първенство по футбол в Русия през 2018 г. и изрази надеждата Турция  да участва в строителството на съоръженията…

Интерес буди идеята турският търговския обмен с Русия и Китай да се извършва в национални валути – т.е. Турция да заплаща с рубли, а Русия с турски лири. Ердоган твърди, че се е разбрал с Путин и Си Дзинпин, но това са въпроси, които имат връзка и с други страни, и с чужди институции. Китай не може да си позволи на този етап да загуби американските пазари и да дестабилизира излишно отношенията с Вашингтон. А Русия в лицето на президента Путин вече предложи ръка на Вашингтон за съвместна борба с общата световна заплаха – терора и радикалния ислям, така че едва ли ще нажежава сега допълнително обстановката.

„Приказки за пред хората” и прагматична реалност

Объркването и изнервянето на ситуацията е част от играта, но чувството за мярка винаги е печелило в геополитическите ходове на големите. Другото са „приказки за пред хората“. Наложително е да се отсяват „приказките“ от реалните споразумения и договорки.

Засега Путин е заявил, че „приветства одобряването на Турски поток“ и е изпратил поздрави за Ердоган с надежда, че „тази визита ще положи основите на предстоящите разговори с турския президент и среща на високо равнище“.

За Сирия също има договорки и то относно извеждането на бойци от Алепо, което ще даде възможност армията на президента Асад да завземе целия град, втори по големина в страната му. Какви са отстъпките за Ердоган и дали това ще е за сметка на кюрдите, включително сирийските, предстои да се уточни. Защото за Турция кюрдският въпрос е основен и обрича на безсъние водещите ѝ политици от всички партии. Все пак става дума за целостта на самата Турция. Битките с ПКК в Югоизточна Турция не са спрели.

Но и без кюрдския казус турската нация е разделена, а страхът за бъдещето не вещае добри дни за управляващите. Не само турската лира се срива. Икономиката като цяло е в лошо състояние. „ИД” заплашва с терористични актове срещу турски институции по цял свят. А Шанхайската петорка не е изразила становище относно заявено желание на Анкара да се прикрепи към тази организация.

Брюксел даде вид, че се е огънал пред Анкара с подписаното споразумение за спиране на бежанския поток. Но нито отменя визите за турските граждани, нито превежда онези средства, които са обещани на Ердоган. Няма движение и за турското членство в ЕС, което принуди президента да заяви, че това вече не е приоритет за страната му. Остава да се гадае кое е последното и валидното.

Единственото сигурно е, че Кремъл едва ли ще изневери на „Москва на сълзи не вярва“ и ще продължи да търси защита на своите интереси при договорки с Анкара. Както се казва, „парен каша духа“. За момента Русия няма нужда от враг по границите. А общите проекти имат икономическа изгода. Затова ще имат зелена светлина и без съмнителни позовавания на историята. На Турция ѝ стана навик доста спорно да я прекроява. Справка: Лозанския договор или събитията, свързани в миналото с България.

За нас остава да намерим мъдро решение на въпроса с мигрантите, които идват от Турция и да успеем да съхраним добросъседски отношения, без да допуснем намеса във вътрешни работи. Въпросите са ясни. Търсят се отговорите и лидерите, които ще ги реализират.