Прикритите британски пропагандни кампании в раздираната от война Сирия са били лошо планирани, вероятно незаконни и са коствали живота на много хора. Това са заключенията на унищожителен вътрешен доклад за инициативата, цитиран от сайта Middle East Eye, който разкри съществуването на тези програми по-рано тази година.
Задачата на комуникационните компании, изпълняващи тези специални договори на британското правителство, е била да подкопават едновременно властта в Дамаск и Ислямска държава, както и да подсилват определени елементи от сирийската опозиция. За целта са използвани новинарски агенции, социални медии, рекламни кампании и дори детски комикси.
Обединеното кралство предприема пропагандните си усилия в Сирия през 2012 г. и ги усилва драстично през следващата година – тъй като правителството в Лондон е искало да поддържа стратегическата си позиция в региона, след като парламентът е гласувал против директна британска военна намеса в конфликта.
Серията програми за намеса са били озаглавени „Операция волута„. В официалните документи не се говори за пропаганда, а за „стратегически комуникации“, съкращавано като “SC”.
Цитираният от MME вътрешен доклад, подготвен през лятото на 2016 г., заключва, че инициативата има „фундаментални недостатъци“, включително „липса на анализ на конфликта и на целевата аудитория“.
Документът също така разкрива, че сред представителите на британските власти са съществували опасения относно програмата и съмнения относно нейната необходимост. След 2013 г. пропагандните усилия са били подкрепяни най-ентусиазирано от британското Министерство на отбраната заради „политическите ограничения“, наложени от отказа на парламента да одобри военни действия.
Вътрешният доклад заключава, че много от проектите са били изпълнявани на принципа „да виждат, че правим нещо“, или са били предназначени единствено да впечатлят властите в САЩ. „Проектите са целели отчитане на „бързи победи“ и са отчитали продуктивност чрез повърхностни, количествени критерии“, пише в прегледа.
Авторите на доклада заключават, че има „голям риск“ някои от дейностите на наетите от британското правителство фирми да са били „в противоречие със законодателството на Обединеното кралство“, но документът не включва подробности в това отношение.
В него се изтъква и че пропагандистите са произвеждали толкова много материали, че се е стигнало до създаване на „цяло съзвездие от медии“, в което „сирийската публика и активисти са се губели, а вниманието им е било отвличано“, като хората вече не знаели на какво да вярват.
„Липса на разбиране“
В доклада се разглеждат две програми, управлявани от звено на Министерство на отбраната, наречено „Военни стратегически ефект“, както и други две, управлявани от отдел на външното министерство, наречен „Комуникационна клетка контра-ДАЕШ„. Пета от описаните програми е била ръководена от междуинституционално звено, наречено Фонд за конфликти, стабилност и сигурност (CSSF), чиято задача е да се справя с конфликти, застрашаващи интересите на Обединеното кралство.
Четири от програмите са били „аутсорснати“ към частни британски комуникационни компании, някои от които са ръководени от бивши офицери от армията и разузнаването. Компаниите са създали специални офиси в Истанбул и Аман, откъдето са набирали сирийци за извършване на основата работа. Петата програма е възложена на фирма за социологически проучвания, базирана в Съединените щати.
Заявените цели на петте програми са били да разпространяват работата на сирийски „граждански журналисти“, да подсилват групировки, които Лондон счита за част от т.нар. „умерена въоръжена опозиция“, да противодействат на екстремизма и да окуражават дисидентството сред сирийските алауитски общности, към които принадлежи семейството на Башар Асад.
Сирийският персонал в офисите в Турция и Йордания на свой ред е наемал други сирийци, които да служат като „стрингери“ в самата Сирия. Много от тях не са били информирани, че проектите, по които работят, са финансирани и управлявани от британските власти.
Първоначалните планове за поне три от петте програми са били изготвени от антрополог, работещ като специалист по контратероризъм в британското външно министерство.
Общият бюджет, отделен от британското правителство за програмите е възлизал на 6.9 млн. паунда (около 11.9 млн. щатски долара) за периода 2015-2016 г., като се е предвиждало отделяне на повече средства през следващите години.
В доклада се изтъква, че се е предполагало програмите да се ръководят от стратегия, изготвена от британския Съвет по национална сигурност, но въпросната стратегия е била едновременно „слаба“ и „непрозрачна“.
Авторите на доклада заключават, че много от британските правителствени служители изглежда не са били наясно какво може и какво не може да бъде постигнато чрез тези „стратегически комуникации“, и че сред тях е „липсвало разбиране какво наистина иска и мисли сирийската публика“. В допълнение към това се отчита и съществуването на „напрежение между предвижданите от програмите за стратегически комуникации поведенчески промени (които са дългосрочни) и краткосрочните опортюнистични цели на програмата CSSF“.
„Щети за репутацията“
Докладът критикува „липсата на съгласуваност“ между различните елементи на програмата и „дублирането на усилия“. Също така се подчертава сложността на работата с постоянно изменящите се сирийски опозиционни сили, и се предупреждава за „потенциални щети за доверието и/или репутацията на Правителството на Нейно величество“, ако изтече информация „за връзки между определени части на умерената въоръжена опозиция“ и осигуряването от Обединеното кралство финансиране.
В доклада се споменава за смъртта на хора от сирийския персонал, но не се изказва критична оценка за този аспект на работата. Отбелязва се, че „някои партньори по прилагането са изгубили членове на персонала“, а за един от външните изпълнители се казва, че е „понесъл загуби на основен персонал, които са подронили значително основата на организацията“.
Една от компаниите, изпълняващи пропагандни програми на британското правителство, е описана в доклада като „агресивна търговска организация“, която поема прекомерни лични и политически рискове. „Съществува опасност да отидат твърде далеч и да поемат рискове, които да имат косвен негативен ефект върху онези, чрез които се върши работата“ пишат авторите на доклада и изтъкват нуждата този подизпълнител да бъде „обуздан“.
В документа също така се признава, че работещите за програмата стрингери и „умерената въоръжена опозиция“, чиято дейност те отразяват, са причини неуточнени вреди: „Стрингерите и УВО, действащи в среда, доминирана от въоръжени групировки, предприемат работа, която може да причини (и е причинявала) вреда вследствие на техните дейности“.
Ентусиазирани военни
Докладът отбелязва, че опасения относно тази дейност са били изказвани от официални лица както вътре в самата програма, така и извън нея. През 2013 г. единствено Министерството на отбраната се е ангажирало напълно с програмата за „стратегически комуникации“, в която ръководителите на институцията са виждали способ да се компенсира липсата на британско военно присъствие на терен.
Някои хора от други части на правителството са продължавали „да се питат дали парите на данъкоплатците трябва да се харчат за някои от дейностите в програмата“. Заявява се също така, че съществуват „значителни съмнения относно програмата сред някои от партньорите на британското правителство“.
Това обаче не е попарило ентусиазма на британското военно министерство, най-вече защото според ръководството му „годишната цена на програмата представлява изключително добро съотношение между стойност и пари, като се имат предвид текущите политически ограничения“.
Авторите на доклада от 2016 г. обаче поставят под въпрос и стойността на програмата и изтъкват, че отдавна е било нужно компаниите-подизпълнители да бъдат подложени на „подробен финансов одит“.
Някои от програмите не са целели само да постигнат поведенчески промени сред сирийската публика, но и да събират „много полезна“ разузнавателна информация, най-вече за съюзите, тактиките и дейностите на опозиционните сили.
Една от компаниите изпълнители е предоставяла на международната военна коалиция разузнавателни данни, събрани чрез мрежа от 240 стрингери, работещи чрез онлайн форум. Като основна полза от пропагандните програми се изтъква създаването на връзки между британските власти и „различни (както въоръжени, така и невъоръжени) мрежи“.
Авторите на доклада обаче заключават, че е нужно обмисляне на по-добър баланс между изискванията на британското правителство и нуждите на сирийския народ. Според тях най-добрият начин да се постигне това е „да се гарантира, че структурите, които наблягат на събирането на разузнавателни данни, са отделени от комуникационните структури, насочени към сирийската аудитория“.
Докладът обаче не поставя под въпрос самото решение на британските власти да организират пропагандна кампания в Сирия. Отбелязва се, че „дискусиите във фокус групи, анекдотичните отзиви и анкетите показват, че целевите аудитории са създали връзка с продуктите и са възприели предвидените послания“.
Изтъква се, че като част от една от програмите опозиционни бойци са били обучавани по международно хуманитарно право. Една от кампаниите се оценява като успешна в задачата „да създаде поведенчески промени сред привържениците на режима“, тъй като успешно е окуражила някои от тях да говорят за броя на задържаните от правителството на Асад. Като цяло обаче авторите на доклада определят британските пропагандни програми по-скоро като провал, тъй като „умерените резултати не оправдават очакванията“.
Британското Министерство на Външните работи е отказало да отговори на въпросите на Middle East Eye, включително колко от свързаните с програмите хора са загинали, дали пропагандните операции са нарушавали британското законодателство, и дали министрите от правителството са били запознати с доклада от 2016 г.
About The Author
