32 партии все още не са върнали общо над 5 млн. лева

Общо 32 партии все още не са изпълнили законовото си задължение да върнат надвзетите държавни субсидии, които се оказа, че са получавали заради технически грешки при изчислението от страна финансовото министерство. Седем са формациите, които са изпълнили закона, приет от Народното събрание окончателно на 14 юни тази година. Общо след приемането на поправките в бюджета трябваше да бъдат върнати около 14,5 млн. лева, но до този момент са върнати около 9,2 млн., а 5,3 млн. лева остават дължими.

Това показва справка на страницата на Министерството на финансите, публикувана преди дни. Най-големият длъжник е БСП – около 3,5 млн. лева невъзстановени средства, но сред формациите, които имат да връщат пари, са и партньорите на ГЕРБ в управлението „Обединени патриоти“, които имат да връщат общо около 1,5 млн. лева. Сред длъжниците са още ДСБ, АБВ, ДБГ, СДС, Движение 21, „Глас Народен“, „България без цензура“ и други. Дължимите суми варират от милиони при БСП и „патриотите“ до няколкостотин лева.

Първи парите са върнали от ГЕРБ – още на 25 юни, или около десет дни след приемането на закона. Те са внесли в бюджета малко над 5,6 млн. лева с налични към онзи момент средства. От дължимите около 4,3 млн. лева от БСП, партията на Корнелия Нинова засега е върнала малко над 760 хил. лева, което се е случило за сметка на следващия транш от дължимата им субсидия, който е изплатен на 19 юли.

Цялата дължима сума са върнали чрез налични средства също така от ДПС – 1,6 млн. лева, ВОЛЯ – 656 хил. лева, Възраждане – 171 хил. лева, ЛИДЕР/БДЦ – 19 хил. лева и партия „Българска нова демокрация“, част от Реформаторския блок – 5,5 хил. лева. Последният успял да върне парите политически играч е партия „Политически клуб Тракия“ – част от коалицията „БСП за България“, които са върнали 33 хил. лева от налични средства и още 6000 със следващия транш, който им се дължи.

Любопитен е случаят на партия „Възраждане“, която е успяла да върне доброволно и наведнъж малко над 170 хил. лева дължими средства още на 28 юни. Това се случва около месец преди следващия транш от тяхната субсидия да им бъде отпуснат. Същевременно, от формацията многократно твърдят, че даряват всеки лев от своята субсидия – тоест такава не би трябвало да бъде налична. Припомняме също така, че за проведените европейски избори през май „Възраждане“ декларираха пред Сметната палата около 150 000 лв. изхарчени в кампанията. Същевременно те са декларирали за изхарчени едва 600 лв., получени от дарения.

Сред по-малките длъжници са голяма част от останалите партньори на БСП в коалицията – такива са например „Комунистическа партия на България“, „Нова зора“, „Екогласност“, Евророма и други, които дори вече не са част от коалицията, но бяха партньори на БСП в предишния ѝ формат – „БСП – Лява България“. Най-малкият все още актуален длъжник е „Партия на българските жени“, която дължи 779 лева и засега не е успяла да ги върне в бюджета.

57 хил. лева дължат от АБВ, а от ДСБ – 47 хил. лева, като и двете формации вече не получават субсидия и ще трябва или да се надяват на извънредни парламентарни избори, на които да прескочат бариерата и да получат траншове, или ще трябва да търсят други източници, за да си върнат дължимите средства. Сходна е ситуацията на „Движение България на гражданите“ (38 хил лв.), „ББЦ/Презареди БГ“ (39 хил. лева), Движение 21 (19 хил. лева), „Глас народен“ (15 хил. лева) и други. Малко по-добра изглежда перспективата пред СДС, които имат да връщат 22 хил. лева, но отскоро са в тесни коалиционни отношения с ГЕРБ и вероятно това ще им помогне да се справят със задълженията си.

Макар някои задължения да изглеждат незначителни, те най-вероятно ще се окажат сериозен проблем за малките формации, бивши коалиционни партньори на по-големи партии в сини или червени обединения, особено такива, които вече са самостоятелни играчи и най-вероятно изобщо не разполагат с изискуемите от тях средства.

Проблемът не е малък и за по-големите играчи. Решението за връщането на парите в бюджета беше съпътствано от още едно ключов акт на парламента – за намаляването на партийната субсидия от 11 на 1 лев за получен глас. Така някои получаващи субсидия партии, които разчитаха да върнат дължимите пари от следващия транш, няма да успеят да го направят и ще търсят други източници на средства.

Крайната дата, до която всички дължими средства трябва да бъдат преведени в бюджета, е 31 декември 2020-та година. Партиите могат да връщат парите доброволно, а ако не – на получаващите субсидия ще им бъдат удържани – първо 70%, а след 50% от субсидията, която обаче беше десетократно занижена.

Комбинацията от двата финансови „удара“ за партиите може да доведе буквално и до закриване на някои от длъжниците. Ако те не върнат дължимите пари до 31 декември догодина, според закона се пристъпва към събиране по общия ред за събиране на задължения – чрез запори на банкови сметки, движими вещи, ценни и книжа, пари в каси и т.н. или чрез възбрана върху недвижим имот или кораб.

Преди всичко решението засяга най-голямата опозиционна партия БСП, за която беше предварително известно, че за разлика от ГЕРБ няма спестени на влог средства. Всичко това се случва в средата на година и в навечерието на предстоящите местни избори, за които също се предполага, че партиите трябва да инвестират сериозни средства по места.

Същевременно е важно да се отбележи, че допълнителните средства в бюджета, които ще бъдат осигурени от двете промени, касаещи субсидиите, са по същество незначителен фактор за държавната хазна, а разговорът за надвзетите субсидии и намаляването на парите за 1 глас надхвърля многократно по интезивност и децибели реалната тежест на тези пари. Други много по-сериозни източници на възможни приходи или пък непремерени разходи, имат стотици пъти по-голямо значение за бюджета, но на тях рядко се отделя и частица от вниманието, които обществото беше насочено да обръща на въпроса с партийните субсидии.

От друга страна, това не означава, че разходването на държавните субсидии за партиите не се случва при занижени нива на контрол, като често ограниченията за какво могат и за какво не могат да се харчат тези пари или не са разписани достатъчно конкретно, или умишлено не се проверяват от одитните органи, или просто се оказват „врата в полето“.