Смъртта на Мохамед Морси бе напълно предсказуема, истински скандална и, според мен, става въпрос за убийство.
Мисля си, че когато умреш в затвор на диктатор – дори и да не си единственият избран президент на Египет – то тогава ти си в някакъв смисъл убит. Няма значение дали е защото си държан в изолатор или заради липсата на лечение. Няма значение, че съдът е несправедлив, обвиненията са несериозни, а присъдата е унищожителна. Затворник, намиращ се в подобна ситуация, очаква смъртта всеки ден, освен ако изведнъж портите на затвора не бъдат отворени – което никога нямаше да се случи за египетския президент Мохамед Морси.
Използвам тази официална титла, защото президент, свален с военен преврат, си остава избран президент. Точно както човекът, организирал преврата, сега също се нарича президент – Абдел-Фатах Ал-Сиси. Първата титла е почетна, втората представлява реалността.
Морси победи на втория тур на президентските избори с малко над 51%. През миналата година Сиси постигна резултат от над 97%. Тези цифри говорят сами за себе си, нали? Първата представлява демокрацията. Втората представлява нещо, което мога да опиша само като инфантилизация на Египет. В известен смисъл, египетската демокрация най-накрая умря в онази килия в Кайро. Нищо чудно, че погребението на Морси бе бързо и до голяма степен тайно.
Не че горкият стар Морси беше някаква романтична фигура. Неговото президентство – което изтрая по-малко от година – бе хаотично, корумпирано, все по-брутално и много, много арогантно. Неговата политическа организация – Мюсюлманско братство – винаги е страдала от суета. Поради това тя се включи в революцията през 2011 г. чак след като падането на Мубарак бе сигурно, и пак поради това самият Морси започна да преговаря с армията (неговия бъдещ враг) още преди да е спряло насилието по улиците.
Символизмът обаче има значение, когато последният избран президент на една страна умре по време на собствения си съдебен процес, затворен в клетка за рецидивисти, а след това на семейството му е отказано публично погребение.
Можем да си представим каква е била реакцията на властите на това искане на семейството. Морси бе съден по обвинения в шпионаж, защото е поддържал контакти с Хамас. Фактът, че една от задачите му като президент бе да организира примирие между Хамас и Израел в Газа – задача, с която и наследникът му също усърдно се занимава – сякаш няма значение. За разлика от предшественика си, фелдмаршал президент Сиси (ако използваме и двете му официални титли) няма да бъде съден, защото военните му политики включват поддържане на сигурността по южната граница на Израел.
Можем само да си представяме каква е била реакцията на съдиите, когато по време на заседанието Морси изведнъж се е сринал на пода. Да се подготвяш да пратиш един човек на бесилката, само за да станеш свидетел как той отива при създателя си по-рано от планираното, трябва да е провокирало уникални процеси в умовете на съдиите.
Дали са били изненадани? Семейството на Морси отдавна протестира срещу липсата на лекарски грижи. Същото правеха и правозащитни организации. Той прекарваше 23 часа от денонощието в изолатор.
Световните медии и световните държавници обаче до голяма степен пренебрегваха тези обвинения. Морси бе минало, появите му в съда бяха отегчаващи. Единственото изненадващо бе, че той е успял да говори – или да се опитва да говори – със съдиите в продължение на пет минути, преди да напусне тяхната юрисдикция завинаги.
Три семейни посещения за почти шест години, прекарани в изолация, без достъп до собствените му адвокати или дори до лекар – доказателствата подсказват, че смъртта му е нещо, на което са се надявали неговите тъмничари, съдиите, както и единственият човек в Египет, на когото не може да се противоречи.
Сиси отдавна се опитва да уличи Мюсюлманско братство във връзки с Ал Кайда, ИДИЛ, с нападателите на християнски църкви. След като ИДИЛ, Хамас и братството са обявявани за еднакво виновни за ислямисткото въстание на Синайския полуостров и зверствата в Кайро, наистина ли може да се очаква Сиси и колегите му да изпитат някакво съжаление от новината, че смъртта на 67 годишния диабетик Морси удобно им е спестила надницата на палача?
И да, разбира се че няма да допуснат публично погребение. Едно е да използваш думата „терорист“ за Мюслманско братство, а съвсем друго да наричаш терорист всеки мъж и жена, които си застрелял по време на погребална процесия.
Дори в Египет все още има някакви граници. Или не?
About The Author
