Лобирал ли е Радев за определен тип изтребител

Президентът Румен Радев е лобирал за определен тип изтребител – подобни внушения направи миналата седмица от парламентарната трибуна заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов. Това се случи при обсъждането на въпроса за нов боен самолет за българските ВВС, когато тематично мнозинство от депутати на ГЕРБ, ВМРО и ДПС даде мандат на правителството да преговаря със САЩ за закупуване на изтребители F-16 Блок 70, въпреки че американската оферта не отговаря на условията, гласувани преди време от същите депутати. Цветанов намекна за зависимости на държавния глава, обвинявайки го, че като генерал от ВВС настоявал да купим F-16, а после като президент се изметнал и лобирал за шведските „Грипен“, което било много съмнително…

В доказателство на своите твърдения и съмнения председателят на ПГ на ГЕРБ размаха старо интервю на Румен Радев в качеството му на тогавашен ръководител на проекта за купуване на нов изтребител пред в. „Преса“ и цитира част от него: „Цената на този пакет (F-16 – бел. авт.) е чувствително по-ниска от другите предложения“. Във въпросното интервю Радев действително казва това, но целият му прочит показва, че Цветанов е прибягнал до твърде избирателни цитати, извадени от общия контекст.

Какво прави впечатление?

Първо, тогавашният заместник-командир на ВВС още в самото начало прави уточнението, че „закупуването на F-16 не е самоцел“. Генералът съобщава, че от шест постъпили оферти за този тип самолет, комисията е отхвърлила пет като неизгодни.

Второ, Радев говори за постъпила оферта за употребявани португалски F-16 МПУ, версия М5, чиято цена окачествява като „чувствително по-ниска от другите предложения“. Както е известно, последното решение на парламента е правителството да преговаря със САЩ за чисто нови F-16, блок 70, от които все още не е произведен нито един самолет и не се намират на въоръжение в никоя армия. Цената им съответно е различна, а специално за България е все още неизвестна като е ясно само, че надхвърля определения от НС финансов таван от 1,8 млрд. лева.

Трето, бъдещият президент се изказва уважително за всички основни участници в конкурса – F-16, „Грипен“ и „Еврофайтър“ с думите, че „и трите самолета са чудесни машини“. Тук ясно личи контрастът с поведението на министри и на формални и неформални говорители на сегашното правителство, развихрили в последните дни истинска кампания за очерняне на единия от производителите, което със сигурност ще се отрази на репутацията на България и на двустранните ни отношения с една от най-уважаваните европейски държави.

Четвърто и, може би, най-важно – Радев на няколко пъти повтаря, че основна задача на оглавявания от него екип е да намери „баланса между всички сложни фактори при определена финансова рамка“ и оптимално съотношение между цена и способности на самолета. Включително – „дали техническото обслужване ще бъде напълно зависимо от държавата доставчик с всички последствия за автономността и цената“. „Не търсим победители, а оптимален вариант“, подчертава тогавашният заместник-командир на ВВС. Любопитен щрих от въпросното му интервю за в. „Преса“ е, че когато говори за португалските F-16 МПУ, версия М5, той споменава, че на всеки три години самолетът се модернизира като разходите се споделят от петте европейски държави, в които той е на въоръжение – Холандия, Белгия, Норвегия, Дания и Португалия. Взетото миналата седмица решение за F-16, блок 70 пък поставя България в изключителна зависимост от доставки на компанията „Локхийд Мартин“, която е единствен производител на въоръжението.

Ако приемем това интервю за лобиране за F-16, то какво да кажем за друго интервю, дадено от Радев много преди да бъде избран за президент отново в качеството му на зам.-командир на ВВС и ръководител на проектния екип за нов изтребител. То е дадено за Димитър Ставрев от авиационното списание „Клуб Криле“ (бр. 7 от 2014 г.) след посещение на българска военна делегация в унгарската военно-въздушна база в Кечкемет с цел запознаване с опита на Унгария в модернизацията на военната ѝ авиация и по-специално с придобиването, поддръжката и експлоатацията на изтребители „Грипен“. При сравнителен прочит на двете интервюта е трудно да бъде открита непоследователност в позициите на Радев по този въпрос. Ако това е обвинението към него обаче, неизбежно изниква аналогия с поведението на Бойко Борисов, който преди да положи усилия за избор на американската оферта (по думите на високопоставения представител на Белия дом Джо Болтън), задаваше реторични въпроси – „Кое налага най-бедната държава да купува най-скъпата възможна военна техника?!“.

Пред „Клуб Криле“ (цялото интервю може да бъде прочетено тук) Радев говори не само за качествата на „Грипен“ като бойна платформа, но и за икономическите предимства, реализирани в Унгария като част от шведската оферта за изтребители. Относно самолетите интервюираният отговаря лаконично, че те „напълно отговарят на нашите изисквания и дори в много отношения ги превъзхождат“. Според Радев, „Грипен“ предлага съвременни способности, които още дълги години ще са адекватни на заплахите. И отново подчертава, че всяко от трите предложения – за F-16, „Грипен“ и „Еврофайтър“, „има своите определени предимства и заслужава нашето внимание“. Същевременно Радев споменава нещо, което с днешна дата е особено актуално – „Казано накратко, трябва да се вземат далновидни решения в началото, а не впоследствие да се усложняват програмите за придобиване, водещо до повишени риск и разходи“.

Радев специално акцентира, че по изрично искане на унгарската страна сделката за „Грипен“ е съдържала условия за офсет, който е почти изцяло ориентиран към националната икономика и само малка част от него касае пряко поддръжката на самолетите. Освен директни инвестиции в Унгария и откриване на стотици работни места, офсетът е гарантирал и експорта на унгарски стоки и материали на чужди пазари. „Трябва да се отбележи, че към настоящия момент 5% от БВП на Унгария се създава от офсетни проекти, реализирани по договора за придобиване на „Грипен“, заявява Радев. Той споменава също изгодният лизинг, гъвкавите схеми за разплащане и най-ниска стойност на експлоатационните разходи, които се съдържат в сделката между Швеция и Унгария.

Уви, нищо подобно засега не е известно да присъства в офертата на САЩ към България за закупуване на 8 бр. F-16, блок 70. Даже напротив, Джон Болтън – съветникът по националната сигурност на президента на САЩ, се похвали в Туитър, че „това е една страхотната сделка за България, Америка и НАТО“, която „ще допринесе за сигурната работа на над 4000 американци“.

В интерес на истината, избирателното цитиране на изказвания на Румен Радев и приписването му на пъклени намерения напоследък не е патент единствено на Цветанов. Наскоро президентът беше заподозрян – ни повече, ни по-малко, в подтикване на армията към… преврат. За целта бе съчинена историческа аналогия, включваща „заръките на имперска Русия“.

„Дълбокият замисъл“ бе разкрит от о.р. полк. Владимир Миленски, член на Атлантическия съвет на България – организация, известна с провеждането и пропагандирането на конференции с послания като „НАТО – кауза свята, кауза вечна“.

В сайта на въпросния съвет е публикувана статия на титулуващият се като специалист по „демократични отбранителни институции“ Миленски, в която държавният глава е „уличен“ в даване на превратаджийски примери за подражание на българските генерали. Провиденията на атлантика са породени от изказване на Радев на 28 декември. Възмутилите го думи са изречени на рутинната церемония за удостояване с генералски звания на трима висши офицери в присъствието на военния министър Красимир Каракачанов и не са по повод сагата с новите самолети, макар че биха могли да се впишат и в този контекст: „…И помнете, че от историята на българския генералитет сляпото покорство и безропотно подчинение може да донесат една звезда отгоре на вашите пагони и още няколко години служба, но не могат да ви спасят от презрението на подчинените и на българския народ…“.