В последните няколко години миньорите в рудниците край Бобов дол страдат от забавяне на заплатите и ваучерите за предпазна храна с месеци, както и от тежките условия на труд и постоянна несигурност за бъдещето на работните им места. Ако те са научили нещо през този период, то е, че единственият начин да получат поне част от закъснелите си заплати, са протестите и в крайна сметка – отказът да работят.
Техните действия ставаха все по-отчаяни и неорганизирани, докато заобикаляха традиционните синдикални организации. През 2014 г. се стигна до напрежение, тъй като ваучерите за храна важаха за един единствен магазин в Бобов дол, също свързан със собственика на рудника Христо Ковачки, в който стоките хронично не достигаха. През юни 2015 г. имаше протести заради забавени заплати и ваучери за храна, а през октомври 2016 г. се стигна до спонтанна стачка в рудник „Бабино”. Около 120 души останаха на 500 метра под земята след смяната си, заради неизплатени заплати от август, ваучери от пролетта и слуховете, че се готвят масови съкращения.
Действията на миньорите предизвикаха оставката на изпълнителния директор на рудника, изплащане на дължимите заплащания, предоговаряне на плана за съкращения и активизиране на институциите в търсене на възможности за работа на миньорите. Стигна се дори до законодателни промени, които да върнат отменени възможности за ранно пенсиониране. При стачкуващите в закрития рудник постоя омбудсманът, премиерът заплаши собственика с отнемане на концесията, а прокуратурата се самосезира заради неспазването на колективния трудов договор от страна на работодателя.
Само след шест месеца в рудник „Христо Ботев” на мини „Бобов дол” се разрази нова внезапна стачка – на 11 и 12 май 2017 г. В резултат бяха изплатени закъснели плащания отпреди два месеца, а след още два – през юли – последва нов протест. Тъй като това се очертаваше да стане единственият начин, по който работниците получават заработените си пари, ръководството реши да предприеме подход, определян от миньорите като „сплашване”.
84 от участниците в спонтанния протест през май м.г. са подведени под съдебна отговорност за това, че не са спазили законната процедура за обявяване на стачка и по този начин са нарушили Кодекса за социално осигуряване и подписания от синдикатите в мината колективен трудов договор.
Окръжният съд в Кюстендил не се смущава от системните нарушения на трудовото законодателство и колективния трудов договор от страна на работодателя, които продължават и в хода на делото. „Те са си искали работната заплата, която и до ден-днешен не се дава така, както повелява техният колективен трудов договор. Винаги има забавяне“, обясни защитникът на миньорите Ивона Павлова през септември. Въпреки това съдът осъжда 12 работници за незаконни действия, тъй като само за тях били предоставени сигурни доказателства, че са участвали в стачката с искания за редовно изплащане за заплатите. Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд, но според адвоката им, може и да не се стигне до там, тъй като „нито един от миньорите няма да бъде санкциониран да изплаща суми за нанесени щети на дружеството от това, че не са били на работа в този ден”.
Синдикатите в лицето на регионалния лидер на КНСБ Яни Георгиев също не виждат проблем. Хората имали моралното право да си искат заплатите, но не са спазили процедурата за това: „Явно групата, която са решили да протестират, не са били членове на нито един от двата синдиката и са решили да вземат инициативата в свои ръце и съответно сега трябва да носят отговорност за тази работа“.
В голяма степен от делото няма много по-различен резултат от описания при началото му точно преди една година от един от подсъдимите – Георги Димитров, който след стачката е дисциплинарно уволнен: „Опитват да сплашат останалите работници, които още са в това предприятие… Положението в предприятието е същото. Натиск над хората, заплахи за уволнения, с този процес целят да внесат още повече страх.”
About The Author
