Днес се навършват 110 години от рождението на чилийския президент Салвадор Алиенде – първия социалист в света, дошъл на власт с избори през 1970 г., и убит при кървав военен преврат през 1973 г. Той продължава да е мерило за демократ и честен политик, почитан навсякъде по света. А София още се разсейва да възстанови съществувалия тук негов паметник….
Антиподът му – убиецът и диктаторът Аугусто Пиночет, доминира у нас чрез неолибералния модел, изобретен именно в онази килия за изтезания, в каквато беше превърнато Чили през 17-те години на пиночетовата диктатура. Именно там, в стерилизираната от репресиите латиноамериканска страна, бе изпробвана вакханалията на „свободния” от социални ангажименти пазар и заразата плъзна из целя свят заедно с рейгъномиката и тачъризма, за да се превърне в глобален диктатор след промените през 1989-та.
Затова изборът продължава и днес. Светът има да решава какво иска – ценностите на Алиенде, който с първия си президентски декрет въведе по половин литър безплатно мляко за всяко дете, или призракът на Пиночет, вграден в задушаващия човешкото у човека неолиберализъм? Социалната демокрация или диктатурата на капитала?
Тези въпроси ще бъдат повдигнати и тази вечер, на срещата-дискусия в Софийския университет „Св. Климент Охридски” под надслова „Политически алтернативи в Латинска Америка, 110 години от рождението на Салвадор Алиенде”. Събитието е организирано от Центъра по латиноамерикански изследвания, оглавяван от проф. Искра Баева. Срещата-дискусия започва днес, 26 юни, от 18:00 ч. в Зала 2 на Ректората (Юридически факултет, Северно крило).
Ще бъдат потърсени и проекциите на опита на Чили от управлението на президента Салвадор Алиенде и на левия блок Народно единство към днешните реалности в Латинска Америка – особено към спецификите на продължилия над едно десетилетие феномен на латиноамериканската „лява вълна”, претворила в дела именно мирния и демократичен път към социални промени. И сблъскала се със също толкова ожесточената, както и във времената на Алиенде, агресивна вълна за силово разбиване на този уникален експеримент.
Ще бъде повдигнат отново и въпросът за паметника на Салвадор Алиенде, съществувал на едноименен булевард в софийския квартал „Младост” до 1991 г., когато паметникът е демонтиран и впоследствие „изгубен”, а булевардът е преименуван от „Салвадор Алиенде” на „Андрей Сахаров”.
В Столичния общински съвет (СОС) вече 10 години отлежава подписка, внесена от Инициативен комитет за възстановяване на паметника. Тя бе стартирана на подобна на днешната дискусия, която бе организирана пак в Софийския университет пред 10 години, по повод 100-годишнината от рождението на Алиенде. Апелът бе подписан тогава и от личности, които днес, уви, вече не са между нас – като професорите Светлин Русев и Димитър Остоич, примерно. Сред подписалите са и много други изтъкнати учени, интелектуалци, творци. Например, Никола Инджов, Виктор Самуилов, Георги Константинов, Ивайло Диманов, Иван Маразов, Андрей Пантев, Искра Баева, Евгения Калинова и много други.
Днес ще бъде отправен апел за нова подписка, която отново да напомни на СОС, че се очаква решение за паметника на Салвадор Алиенде. Информираме, че сред много митарства из различни институции през изтеклите 10 години Инициативният комитет все пак постигна уж компромисен вариант, договорен при лична среща с бившия главен архитект на София Петър Диков. А именно – след възстановяването си паметникът на Алиенде да бъде монтиран на стената на някогашния Чилийски клуб в София, който през 70-те и 80-те години на миналия век беше средище за чилийските емигранти, избягали от диктатурата на Пиночет и намерили подслон в България. В сградата днес има театър.
От Инициативния комитет бяха изискани допълнителни документи и справки, които надлежно бяха извадени и внесени в СОС. Никакъв резултат до днес.
Важно е да се знае също, че унищоженият паметник на Салвадор Алиенде е дело на големия български скулптор Павел Койчев, който е готов да го възстанови. Ще бъдат необходими средства само за материалите – около 20 000 лв., които Инициативният комитет се е ангажирал да осигури чрез дарителска кампания. Въпреки това СОС продължава да мълчи. Очевидно е време по-активно да го подсетим, че след 10-годишни размисли трябва вече да реши дали София иска да изкупи греха си пред паметта на един от най-тачените в цял свят демократи и да възстанови най-после паметника му. За да може така българската столица да се подреди сред стотиците други столици и градове по света, където Алиенде е почетен с паметници, улици, площади, училища, болници и т.н.
Алиенде или Пиночет? Това е въпросът.
About The Author
